Промяна в позициите: ЕС има нов източник на главоболия в лицето на Румен Радев

След дълъг период на сериозна политическа нестабилност, на 19 април в България се проведоха парламентарни избори, а резултатът от тях беше безапелационната победа на Румен Радев - бивш генерал от военновъздушните сили и президент на страната в периодна 2017-2026 година.

Неговото основно предизборно обещание беше "да свали българската олигархия“. 

Партията му "Прогресивна България“ спечели абсолютно мнозинство – първото, постигнато от политическа партия в страната от 1997 г. насам. Изборите се състояха само седмица след вота в Унгария, при който партията "Фидес“ загуби властта за първи път от 2010 г. насам. В дните след българските избори се появиха оживени спекулации, че на масата на Европейския съвет вече седи "още един Виктор Орбан“, пише в анализа си Irish Times.

Много от анализаторите се противопоставиха на тази теза, като някои изтъкнаха, че от години България е изключително надежден член както на НАТО, така и на ЕС, и не би застрашила международния си авторитет, за да помогне на Русия.

Рязка промяна в позициите

Три месеца след тези избори изглежда, че скептиците по отношение на Радев може би са имали основателни причини за безпокойство.

Администрацията на Радев предприе редица стъпки, които свидетелстват за рязка промяна в позицията на България спрямо Украйна – промяна, която все по-често води до разногласия с партньорите от ЕС, както и с Ирландия, докато тя се опитва да постигне споразумения между държавите членки в рамките на своето председателство на Съвета.

Първо, Радев разпореди България да спре да изпраща дарени оръжия и военна техника на Украйна. Това представляваше рязка промяна в курса, тъй като България бе оказала значителна помощ на Украйна още в самото начало на войната, след руското нападение срещу Киев през февруари 2022 година.

Президентът Володимир Зеленски дори заяви, че българската помощ е била толкова безценна, че без нея Украйна може би нямаше да оцелее след първоначалния руски щурм. Сега Радев предприе още една стъпка, като обяви, че макар страната все още да подкрепя Украйна, финансовата помощ ще бъде преустановена, изтъквайки като причина трудностите пред българския бюджет.

Съвсем наскоро българският премиер заплаши да наложи вето върху 21-вия пакет от санкции на ЕС срещу Русия, изтъквайки редица възражения. Радев настоя ЕС да извади от санкционния списък името на Вагит Алекперов, милиардер и олигарх, санкциониран от Обединеното кралство, САЩ и Австралия, и основател на "Лукойл“, руска енергийна компания с мащабни активи в България.

В списъка фигурираше и главата на Руската православна църква патриарх Кирил, поддръжник на войната на Русия, чието лично състояние е обект на множество спекулации. Кирил обяви руската инвазия за "свещена война“. Предишните опити на ЕС да наложи санкции срещу него бяха блокирани от Виктор Орбан.

Третото лице, което според съобщенията Радев е защитил от санкциите на ЕС, е друг руски олигарх – Искандер Махмудов, влиятелна фигура от узбекски произход и основен акционер в един от най-големите руски металургични холдинги. Една от компаниите му също така обслужва влаковете, свързващи Москва с трите ѝ летища. От съществено значение е и фактът, че неговата компания доставя влакове за софийското метро. Радев посочи необходимостта от "безопасно функциониране на софийското метро“ като основна причина да се застъпи пред ЕС за Махмудов.

Радев е троянският кон в ЕС

Общият знаменател на всички скорошни ходове на Радев е, че тези действия вредят на Украйна и помагат на Русия. За много наблюдатели на ситуацията в България изглежда, че Радев е напът да се превърне в готовия заместник на Кремъл като "троянски кон“ в рамките на Европейския съюз.

Томас Хендрик Илвес, някогашен президент на Естония обобщи действията на Радев това с думите, че "България би искала да бъде по-близо до Русия“, и отбеляза, че страната заема "84-то място в света по корупция, наравно с Унгария“, което ги прави "двете най-корумпирани държави в ЕС“.

Усилията на Радев да защити Русия не би трябвало да бъдат голяма изненада - неговата партия "Прогресивна България“ е номинално лявоцентристка, но корените ѝ са в старата Българска социалистическа партия (БСП), която беше социално консервативна и запази проруската си ориентация дълго след разпадането на Съветския съюз през 1991 г.

Историческите отношения на България с Русия също може да играят роля в тези събития. Българо-руското приятелство води началото си от усилията на Русия да освободи България от османското владичество, продължило почти пет века и приключило едва с руската военна помощ през 1877–1878 г., която осигурява българската независимост. То се опира и на представите за "братство“, датиращи от съветската епоха.

Още по-тревожно за ЕС е, че присъствието на Русия в България нарасна значително през XXI век - от проникване в бизнес средите до упражняване на неправомерно влияние върху медийната и информационната среда в страната. Не е случайно, че България се счита за уязвима спрямо високи нива на дезинформация и разпространение на неверни сведения.

Каквито и да са сметките на Радев, България рискува да загуби изключително много, ако продължи да следва този курс на действие. През по-голямата част от последните 20 години ЕС си затваряше очите, когато представители на гражданското общество повдигаха въпроси за корупция в България.

Бившият министър-председател на България Бойко Борисов управляваше в продължение на три мандата въпреки постоянните обвинения в корупция, които той отричаше. В рамките на ЕС политиката му се изразяваше в това на всяка цена да избягва конфликти и напрежение. Той съзнателно търсеше благоразположението на Ангела Меркел. Ласкателствата му дадоха резултат. Според изтекли дипломатически грами САЩ твърдяха, че той има връзки с българската мафия, но у Меркел подобни опасения сякаш липсваха.

Сега е много вероятно представителите на ЕС да обърнат сериозно внимание на изключителните нива на корупция и нарушения на принципите на правовата държава, които продължават да съществуват в България близо 20 години след присъединяването ѝ към Европейския съюз. През 2025 г. България получи близо 4 милиарда евро под формата на различни видове финансиране от ЕС. Сега тези средства може да бъдат подложени на щателна проверка.

Дали Радев ще се превърне в нов Виктор Орбан, това предстои да видим. Твърде рано е да се каже, докато той все още е в началото на управлението си. Действията на правителството му през първите три месеца от мандата обаче подсказват, че той възприема конфронтационна позиция спрямо ЕС, подобно на начина, по който Орбан действаше от името на Унгария.