Станишев и Миков спънали тракторите пред София

Тоя ако е кмет на Белград да речеме дето е двапъти по голям от София / да неговориме за някоя по голяма столица или град / ще реве та чак крокодилите ще му завидят за сълзите . А друг е въпроса че е най - калпавия и нискообразован кмет в страната. Даже и нашия кмет на село е по интелегентен само че не е балон под налягане и не е мутра отговор Сигнализирай

кашмера . Тоя не се ли осеща че е най големия *** в държавата . Ама некадърен, ама престъпник , лъжец ама все знае кой друг е виновен . Немали кой да му каже че като си мълчи изглежда по интелегентен . отговор Сигнализирай

Т.нар.Национална асоциация на зърнопроизводителите не е нищо друго освен картел на мутрите, които изцяло владеят и контролират бранша. Кой друг, освен техният човек Бойко ще им помогне!!! отговор Сигнализирай

Чудесно написано!Да си жив и здрав! отговор Сигнализирай

ПОЛУТИХА, ПОЛУСВЯТА ПОЛУНОЩ Тъкмо свивах постни сърми за Бъдни вечер и звънна телефонът. Обаждаха се от президентството. Лично държавният глава искал да ме види. Оставих бъркотия в кухнята и взех такси към "Дондуков" 1. - Нужен си ми! - каза любезно президентът, след като се ръкувахме. - Трябва да ми помогнеш за речта, която трябва да произнеса пред народа в полунощ, преди настъпването на Новата година... - Че нали Иван Гранитски ви пише речите... - казах. - Оказа се, че той бил Огнян - рече кисело Георги Първанов. "То и вие сте Гоце" - замалко да кажа, но се сдържах. Не е удобно в президенството да се говори за ДС. Там и чистачките са били сътрудници на службите. - Реших в името на националния консенсус да се доверя на теб - каза президентът. - Напиши речта ми така, както я мислиш... Погледнах през прозореца и се замислих. - Сигурно трябва да се споменат успехите - казах след размисъл. - Точно така! - оживи се президентът. - В стил "има някои проблеми, но успехите са повече"... - Проблеми имаме с Европа - отбелязах. - И със спрените милиони... - Милионите не са проблем - махна с ръка Първанов. - Като не дава Европа, приятелят ми Путин ще даде... Уговорките ми с Русия са много успешни, но са тайни... Да не ги споменаваме в тая реч... - Успешна беше и цялата ви външната политика - припомних. - През изминалата година успяхте да посетите една европейска страна и това беше Албания... Приехте един европейски държавен глава и това беше президентът на Кипър, бивш комунист. Иначе успешно обиколихте света - видяхте Аржентина, видяхте Мексико... И в Убекистан бяхте, там, където не стъпва европейски президент заради правата на човека... - Добре ме посрещнаха хората - спомни с умиление президентът. - Какъв лов ви организираха... За него още се говори... Само не разбрах убихте ли оня див козел? - Гръмнах го при самозащита! - заяви президентът. - Козелът стреля пръв... Но и това не става за речта. Помислих за други успехи през годината. - Успешно разтворихте чадъра си над вашите спонсори - припомних. - Така че никакъв съд да не ги лови... Георги Първанов ме погледна и въздъхна. - Разочароваш ме!... "И вие!" - щях да му кажа, но се сдържах. Все пак бях гост в кабинета му. - Няма да се справиш с речта - каза. - Ще трябва да се обаждам на академик Антон Дончев... И ми посочи вратата. На излизане ми хрумна нещо. - Защо не прочетете пред народа речта си от миналата година? И без това на Нова година никой не я слуша... Това казах и излязох от президенството. Наближаваше полунощ. Полутиха, полусвята полунощ. "Полу", като всичко у нас. Погледнах към звездното небе, за да видя дали ще изгрее звездата на надеждата. Но видях не как изгрява звезда, а как залязва. Една звездичка от знамето на Обединена Европа престана да свети. И то точно нашата - звездата на България. отговор Сигнализирай