Синдромът К или как невежеството на нацистите спасява десетки животи

На брега на река Тибър в Рим се намира старата болница "Фатебенефратели". Преди над 75 години зад стените на едно от отделенията се намират десетки пациенти, които са под карантина, защото страдат от Синдрома К.

Тази нова и непозната болест, чието име навявало асоциации със синдрома Кох (туберкулоза), била достатъчен довод за нацистките окупатори да стоят далеч от това крило. останалата част от болницата била редовно претърсвана за евреи, партизани и антифашисти. Страхувайки се от инфекция обаче, нацистките войници не смеели да влязат в това крило и се фокусирали другаде.

Пациентите в това крило били приети със Синдрома К в края на 1943 г. На 16 октомври същата година нацистите претърсват еврейския квартал в Рим и депортират 1200 евреи. Само 15 от тях са оцелели след лагерите, пише History today.

След тази дата лекарите в болница "Фатебенефратели" започнали да приемат още повече пациенти. Те не били болни, а били бежанци.

В крайна сметка Синдромът К бил просто измислена болест.

Идеята хрумнала на доктор Джовани Боромео, главният лекар на болницата. Той, заедно с други лекари от "Фатебенефратели", решили да приютяват бягащи евреи и антифашисти. Роден през 1898 г. Боромео бил яростен антифашист. Преди да започне работа във "Фатебенефратели" му предлагали пост в други две болници. Той обаче отказал, защото условието да започне работа там било да стане член на Фашистката партия.

"Фатебенефратели" обаче била управлявана от католици и споразумение между църквата и фашисткия режим отреждало на болницата частен статут. Така болницата не попадала под държавните регулации.

В болницата д-р Боромео наемал много лекари, които били дискриминирани от режима по редица причини. Сред тях бил и лекарят евреин Виторио Емануеле Сакердоти, който скрил в болницата някои от оцелелите след претърсванията от 16 октомври. В последвалите месеци "Фатебенефратели" станала център на политическа съпротива.

Антифашистката съпротива във "Фатебенефратели" не се ограничила само с изобретяването на Синдрома К. Боромео и останалите лекари занесли в болницата радиостанция, с която комуникирали с партизани, за да организират битките си. Когато нацистите ги разкрили, лекарите изхвърлили радиостанцията в река Тибър.

Местположението на болницата до остров Тибър и близостта с еврейския квартал предизвикало подозрението на нацистките офицери. Боромео и колегите му се подготвяли за неизбежната визита. Хоспитализираните евреи и други политически "пациенти" били "диагностицирани" със Синдрома К. Името обаче било нещо повече от случайност. Всъщност, това е доста рискова шега - Боромео е кръстил несъществуващата болест К или на Алберт Кеселринг или на Хърбърт Кеплер. Кеселринг е бил германски фелдмаршал. Той е давал преки заповеди на Кеплер, който е бил шеф на нацистката полиция в Рим.

Синдромът К не след дълго се превърнал в кодово название за хората, които се криели в болницата. Адриано Осицини, който става министър на здравеопазването на Италия през 90-те, както и много други, писали писма на Боромео, в които питали колко легла ще са нужни за пациентите със синдрома.

В болница "Фатебенефратели" приемали бежанци до самия ден, в който съюзническите сили освобождават Рим от нацистка окупация.

Пиетро Боромео, синът на Джовани, разказва как баща му успял да скрие пациентите. В края на октомври месец 1943 г. нацистите наистина дошли в болницата. Джовани Боромео ги развел из болницата. Когато стигнали пред въпросното крило, той описал в подробности ужасното състояние на пациентите вътре. След това ги приканил да претърсят отделението, но нацистите решили да не го правят.

Има няколко версии за това как е преминало претърсването на болницата, но всички стигат до един и същи момент - изобретяването на Синдрома К.

Така една несъществуваща болест е спасила десетки "пациенти".

Смелостта на д-р Джовани Боромео и колегите му е призната и в Италия, и в чужбина, като те са наградени за смелостта.

Поне доколкото е известно, нацистките офицери така и не са разбрали, че Синдромът К не съществува. Така невежеството поне веднъж се е оказало полезно.