Пътешествията към звездите – мит или реалност?

Университетът „Джордж Вашингтон” и тв каналът Syfy организираха симпозиум, на който бе обсъждана възможността за междузвездни пътешествия. В хода на симпозиума учените се разминаваха в мнението, че в близко време ще можем да стигнем до далечни звезди, но потвърдиха факта, че понятието „скоро” няма никакво значение в контекста на Космоса.

В основата на твърденията лежи фактът, че пътешествието към звездите трябва да бъде със скорост, по-висока от тази на светлината (300 000 км/сек). Това е максималната скорост, която е известна, но далече не е достатъчна за пътешествие към звездите. Нашата близка съседка – Проксима Центавър, е отдалечена на 4,2 светлинни години.

Ако предположението, че този проблем може да се реши с помощта на т.нар. огъване на пространство-времето, това дава възможност да се пътешества в космическото пространство с такива разходи на време, както и пътешествието от един град в друг с обикновен самолет.

Един от начините се нарича „изкривяване на скоростта”, който предполага, че ние бихме могли да се движим по-бързо от скоростта на светлината в пространство-времето, в случай че променим формата му. НАСА сравнява този начин за придвижване с движещи се хора: човек, вървящ с дадена скорост, ще се движи по-бързо, ако крачи по едновременно движеща се пътека (за пример може да се използва ходенето на човек по движещ се ескалатор).

Още един начин да се измени формата на пространство-времето е събирането на огромно количество енергия – както и всички звезди – създаването на проход, съединяващ две токи, които някога са били разделени. Представете си, че искате да стигнете от единия край на килима до другия, но вместо обичайните стъпки към другия край, вие, използвайки куки, придърпвате противоположния край към себе си, а след това просто стъпвате върху него.

Но това е всичко, което науката може да обясни на теория, но не знае как да го потвърди на практика. Тези теории не са доказани и са спорни, науката не се стреми да ги обясни и технологиите, необходими за реализацията им, не се разработват.

Ралф Мекнат, гл. сътрудник на Отдела за космически изследвания „Джон Хопкинс” при Лабораторията за приложна физика в САЩ, решил да провери пределите на реалния свят. Той оглавява група учени, на които НАСА е поверила изпращането на космически апарат с тегло около 700 кг, който се захранва от ядрени генератори, в междузвездното пространство на 150 млрд. км от Земята. За преодоляване на това огромно разстояние на космическия апарат ще му е необходима повече от една светлинна година (63 земни години), но това ще позволи да се проверят ограниченията на съвременните технологии.

Учените от НАСА са уверени, че голямото разстояние ще престане да бъде проблем за пътешествието към отдалечени светове, благодарение на „лазерната енергия на платното”, разработена от Хенри М. Харис. Според твърденията на учения използването на неговата концепция ще позволи да се съкрати времето на пътя до Проксима Центавър от 400 века само до 40 години. Използваните въглеродни материали, които имат малко тегло и устойчивост на висока температура, ще позволят да се изпращат кораби към звездите с помощта на енергията на гигантски лазер.

Харис смята, че по такъв начин човек може да достигне орбитата на Юпитер за осем часа и при това със скорост, десет пъти по-ниска от тази на светлината. Така става ясно, че междузвездните пътешествия не са мит, а напълно осъществима теория, но в сегашно време са невъзможни заради отсъствието на технологии за изготвянето на подобни космически кораби. Остава въпросът: ще бъде ли така винаги?

От гледна точка съществуват ли НЛО и само те ли са в състояние да преодоляват такива големи разстояния, Питър Старик, физик от Станфордския университет, смята, че учените неофициално са готови да проявят доверие към определени съобщения за НЛО. Ако НЛО са реални, то това наистина потвърждава факта, че пътешествията сред звездите са възможни. За Земята това ще стане възможно след 100 000 или милион години, но някои учени го вярват.

Ако се вгледаме във възрастта на Вселената, ще видим, че времето, което е изразходвано за достигане на съвременните технологии, не е повече от миг. Има още много време за развитие на технологиите на бъдещето и независимо че за нас ще изминат хиляди години, в света на Космоса това пак ще бъде само един миг.

Източник: Непознанный мир/tainy.net