Мисията "ЕкзоМарс 2016" тръгна, ще търси следи от живот

Руска ракета-носител "Протон-М" с апарати на европейската мисия "ЕкзоМарс-2016" беше изстреляна от космодрума Байконур, съобщиха световните информационни агенции.

В състава на руско-европейската мисия "ЕкзоМарс - 2016" влизат орбиталният апарат Trace Gas Orbiter (TGO) и демонстрационният спускаем модул "Скиапарели". На орбиталния модул има и българска апаратура.

Ракетата ще изведе космическия апарат на правилна траектория за 10 часа. Наземния контрол на полета в Дармщат, Германия, очаква да получи сигнал от спътника малко след като се отдели от ракетата към 21,30 ч. по Гринуич.

Орбиталният модул TGO е предназначен преди всичко да търси следи от газ, като метан, който е доказателство за биологична активност. Малкият спускаем апарат "Скиапарели" ще изпробва технологиите за кацане.

Мисията "ЕкзоМарс" е първата, която ще търси следи от живот на Червената планета. Досегашните марсиански апарати търсеха предимно вода. Нито една мисия не е изпращана със задача да търси следи от биологична активност.

Пътуването на модулите до Марс ще продължи седем месеца. Три дни преди пристигането, на 16 октомври ще бъде пуснат спускаемия апарат "Скиапарели". Той трябва да кацне на повърхността на Червената планета на 19 октомври. "Скиапарели" е оборудван с няколко научни инструмента, но учените се интересуват преди всичко от това дали ще е успешна технологията за навлизане в марсианската атмосфера, спускане и кацане. Тя ще се използва за бъдещия роувър "ЕкзоМарс", който се очаква да бъде изстрелян през 2018 г. "Скиапарели" ще прави измервания, докато работят батериите - от два до четири дена.

След като пусне "Скиапарели", апаратът TGO ще навлезе в елиптична орбита и ще забави движението си прогресивно, за да застане на кръгова орбита на височина около 400 км над планетата. Научни измервания ще започне да прави чак към края на 2017 г. Инструментите му ще търсят следи от газове в атмосферата, особено такива съдържащи въглерод, като метана. Той е интересен за учените, защото произходът му е 90 процента биологичен и се задържа кратко. Наличието му би означавало възможност за съществуване на микроорганизми на Марс. Инструментите на апарата ще анализират дали произходът му е биологичен, или е резултат от геоложки процеси.

На орбиталния спътник TGO има и българска апаратура - дозиметричния апарат "Люлин-МО", който е част от руския неутронен спектрометър FREND, съобщиха от Института за космически изследвания и технологии /ИКИТ/ при БАН.

TGO ще осигурява и връзката между Земята и роувъра "ЕкзоМарс", който ще взима проби от дълбочина 2 м на марсианската повърхност, търсейки отново данни за живот, но отпреди четири милиарда години. Те ще бъдат анализирани на място. Изстрелването на роувъра обаче може да бъде забавено с две години.

Европа тръгва към червената планета за втори път. През 2003 г. Европейската космическа агенция изстреля мисията "Марс експрес", която изпълни научните си задачи. Малкият спускаем апарат "Бигъл 2" към нея обаче не даде никакъв признак за живот от повърхността на Червената планета. Той беше забелязан частично разгънал се чак след 11 години.

Цената на мисията "ЕкзоМарс" заедно с роувъра се очаква да е около 1,3 милиарда евро без участието на руската страна. Роскосмос осигурява ракетата, както и два от четирите инструмента на орбиталния апарат.
 

/БТА/