Случаи на кърваво уреждане на сметки и насилие почти всеки ден взимат своята дан в Сърбия. Най-честите мотиви за скандалите са за имоти или неизяснени любовни взаимоотношения. Агресията от улицата се прехвърля в семейството, пише сръбският вестник „Вечерне новости“.
Само в неделната нощ в Белград имаше две убийства, едно самоубийство и цели шест случая на раняване. Това още веднъж показва, че насилието е окупирало Сърбия и преди всичко столицата й, пише изданието.
По данни на полицията през миналата година в Сърбия са извършени 112 убийства, а през първата половина на тази година – 58 убийства и 156 опита за убийство. Всички извършители са членове на семейството, по-близки и по-далечни роднини, човек, с който жертвата е живеела на семейни начала.
За да са още по-черни нещата, данните сочат, че през първите три месеца на 2013 г. при семейно насилие са убити над 10 жени и две деца, пише вестникът.
Мотивите за насилието и убийствата в семейството са различни, но най-често става дума за неуредени семейни отношения, ревност и подялба на имоти. Мотив може да бъде и психическата неуравновесеност на извършителя, казват от полицията. Това са най-често убийства, които не са планирани, извършват се при скандали и сбивания.
При такива конфликти се стига до пребиване до смърт или в състояние на афект се вади нож, пистолет или друг предмет като секира, тояга. Характерно за тези убийства е, че полицията много бързо залавя извършителя. Случва се заподозрените сами сами да се предадат.
Психолози, социолози и криминолози са съгласни, че икономическата криза е свалила прага на толерантност на хората.
Криминологът Златко Николич обяснява зачестилите прояви на насилие и убийства в семейството, като казва: „Във времето и в обществото, в което живеем, с много страхове и неизвестност, се случва подобно тежко семейно насилие. Проблемът възникна поради обществено-икономическата ситуация, социалните проблеми – бедността, безработицата, невъзможността за придобиване, построяване или наемане на собствено жилище и отделяне на децата, които вече не са деца. Това е „средиземноморският синдром“ на удълженото детство, когато вече възрастни хора живеят заедно с родителите си. Като към това добавим лошите отношения между родители и деца, неразрешените имуществени отношения и алкохолизма, проблемът става още по-голям и става въпрос само на дни някой „да дръпне спусъка“, казва Николич.