Ядрена война, глобално затопляне, миграция, бедност... Какво тревожи ООН?

Планетата се нагрява. Островните държави са напът да изчезнат. Ядрена война между Пакистан и Индия може да стане "кървава баня". Правителствата не работят заедно, както преди. Поляризацията ни разделя. Убийства, Миграция. Бедност. Корупция. Неравенство. Нарушения на суверенитета. Безпомощност. Безнадеждност.

"Проблемите на нашето време са изключителни", каза преди няколко дни пред Общото събрание на ООН Ибрахам Мохамед Солих, президент на Република Малдиви, островна държава в Индийския океан, заплашена от повишаващите се води в резултат на промените в климата, пишат от БТА.

Има сутрини, когато отиваш на работа и там всички са изглеждат раздразнени. Така беше през миналата седмица в ООН, на годишното събиране на световни лидери. Една от друга по-мрачни речи на лидери от всички кътчета на планетата навеждаха към едно още по-безрадостно заключение: човечеството наистина има нужда от кратка оздравяваща почивка.

Организацията на обединените нации беше създадена като изблик на оптимизъм след опустошението на Втората световна война, с идеята, че съвместен орган от държави може да изгради по-светло бъдеще като се научим да си помагаме. Въпреки че тази надежда остава съществена опора, истинската тенденция тези дни изглежда поставя по-ниска летва: опитайте се да смекчите климатичния Армагедон и да предотвратите усърдните действия на някои от 193-е членки да се дестабилизират взаимно и понякога да се унищожат една друга.

Така че думи като "екзистенциална заплаха" бяха дотолкова част от формулировките в речите на лидерите през изминалата седмица, колкото и обичайните споменавания на "този величествен орган".

"Живеем във време, когато величината и броят на продължаващите кризи постоянно се увеличават", каза Игор Додон, президентът на Молдова. "Преживяхме достатъчно войни. Не искаме нови войни", каза иракският президент Бархам Салих, който със сигурност разбира от това. А от Рош Марк Кристиян Кабире, президент на Буркина Фасо, дойде сдържано твърдение: "Международните новини са белязани от напрежение".

Част от това е чиста риторика. Ако сте държава в света и искате нещо - пари, войски, действия, разбирателство, трябва да изложите проблем, така че да можете да предложите решение или поне да убедите колегите си, че решение е необходимо.

Затова лидерите и дипломатите внасят много проблеми в ООН по това време на годината, с надежда да използват максимално тази световна сцена, която е и рядко достижима, ако сте по-малък член на общността на нациите.

Промените в климата станаха централна тема. Решение на ООН да постави темата наистина на челно място доведе както до младежка среща на високо равнище за климата, така и до пълноценно събитие в деня преди започването на обръщенията на лидерите. Много държави откликнаха на призива да бият тревога, достатъчно убедителна, за да бъде колективно забелязана.

Предизвикателствата пред хората и планетата са сблъскват с дългосрочни последици", каза външният министър на Белиз Уилфред Ерлингтън.

Дори и като се имат предвид тези обстоятелства, имаше усещане, че като че ли витае много повече безпомощност от обикновено. Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш даде началото му миналия вторник с откриването на разискванията, като нарисува безрадостна картина на този момент в човешката история.
"Живеем в свят на тревоги", каза Гутериш.

"Много хора са страхуват да не бъдат прегазени, да им бъде попречено, да не бъдат изоставени", каза той. "Машините отнемат работата им. Трафикантите отнемат достойнството им. Демагозите отнемат правата им. Войнолюбците отнемат живота им. Изкопаемите горива отнемат бъдещето им".

И все пак толкова ли е различно това отпреди? Имало е много моменти в 74-годишната история на ООН, когато сме били на ръба заради политика, авантюризъм, разселени хора, епидемии, възможна ядрена война. Хаосът винаги е господствал, нали?

Не е съвсем така. Съботната програма на ораторите беше затрупана с островни държави от целия свят, които са, както казаха мнозина от тях, на фронтовата линия на климатичните промени. От тяхна гледна точка не става дума просто за топящи се ледници или измиране на животински видове; става дума за засилващите се урагани, които може да ги заличат и да повишат нивото на океана, което може бавно да ги превърне в подводни призраци.
Така че те усещат особено остро това настроение.

"Общата родина е само една и човешката раса е само една. Няма планета Б или жизнеспособна алтернативна планета, на която да живеем", каза Гастон Браун, министър-председател на Антигуа и Барбуда, островна държава в Карибите.

Но други държави едва ли бяха жизнерадостни относно това къде сме като цивилизация, докато правеха обръщения пред Общото събрание. Две от най-големите, Китай и Русия, бяха също толкова прями в преценката си за глобалния пейзаж, който виждат.

"Светът днес не е спокойно място", заяви китайският външен министър Ван И.

"Броят на конфликтите на планетата не е намалял, а враждебността не е отслабнала", каза руският му колега Сергей Лавров. "От година на година става по-трудно да се занимаваме с тези и много други предизвикателства. Фрагментирането на международната общност продължава да се засилва".

По традиция в ООН, лидерите наистина дадоха решения на предложеното, от тематичното (намалете "дефицита на доверие") до твърде специфичното (променете коренно Съвета за сигурност, за да засилите постоянното представителство на Африка). Вероятно най-често споменаваното беше подновен призив за цялостно възприемане на мултилатерализма, като много държави - особено по-малките с по-малък магнетизъм в света, гледат на това като единствено спасение.

Това е най-вече вярно в епоха, когато растящ брой известни лидери - основните примери включват американския президент Доналд Тръмп и британския министър-председател Борис Джонсън, се насочват към по-едностранен подход към света.

"Десетилетието след 2020 г. може да остане в историята като повратна точка или като момент, когато мултилатерализмът е изгубил пътя си", каза президентът на Руанда Пол Кагаме.

ООН често е критикувана, че говори много, а не върши достатъчно. Но като стане дума за красноречиво говорене, особено за бъдещето, тя винаги е била един от най-силните играчи на терена.
Разбира се, имаше и зрънца оптимизъм, които блестяха в калта - за способността на ООН да формира това по-светло бъдеще, за потенциала да пречиства конфликта в проекти и споразумения, решения и мироопазване.

"Вече не вярвам в песимизма. Прекалено лесно е", каза френският президент Еманюел Макрон. Хубави думи, оттам започват идеите. И все пак, след седмица на ораторско униние на някои от най-умните, най-информираните, най-овластените хора на Земята, човек трябва да си зададе въпроса: ако ООН не е мястото за оптимизъм за процъфтяващо общо бъдеще, дали не е дошъл моментът да започнем наистина да се тревожим.