БНБ пуска сребърна монета „Преображенски манастир“

Българската народна банка (БНБ) пуска в обращение сребърна колекционерска монета на тема „Преображенски манастир“ с номинална стойност 10 евро, емисия 2026 г. Тя е от серията „Български църкви и манастири“.

Цената при пускане в обращение е 132 евро (258.17 лева). Тиражът ѝ е 5000 броя и ще може да бъде закупена от понеделник – 3 август, съобщи БГНЕС.

Може да се купи от БНБ на четири каси в централната сграда на банката в София на пл. „Княз Александър I“ № 1 и на четири каси в Касов център на БНБ в София на ул. „Михаил Тенев“ № 10.

Всеки клиент ще може да закупи от касите на БНБ само по 1 монета. Купувачите трябва да са пълнолетни.

До края на работния ден на 3 август 2026 г. новата монета ще бъде предоставена от БНБ на „Инвестбанк“ АД, „Първа инвестиционна банка“ АД, „Тексим Банк“ АД, „Токуда Банк“ АД, „Общинска банка“ АД и „Централна кооперативна банка“ АД за продажба в техните офиси и клонове, както и на „Монетен двор“ ЕАД.

На лицевата страна на монетата има стилизирано изображение на стенописа на Захарий Зограф „Колелото на живота“, намиращ се в Преображенския манастир. На обратната страна на монетата е изобразен манастирският комплекс на Преображенския манастир.

Манастирът „Свето Преображение Господне“, по-известен като Преображенският манастир, е четвъртият по големина в България. Разположен е на брега на река Янтра до село Самоводене, Великотърновско. Основан е по времето на Втората българска държава като метох на Ватопедския манастир в Атон, а през 1360 г. получава автономност. Царица Теодора (Сара) и синът ù цар Иван Шишман даряват много средства за благоустрояването му и той се превръща в един от духовните центрове, известен като „Сарин“ или „Шишманов“ манастир.

При падането на Търново под османско владичество манастирът многократно е опожаряван, плячкосван и накрая е напълно разрушен. През 1825 г. игуменът – рилският монах отец Зотик, започва възстановяването на светата обител.

Строежът на главната църква е възложен на Димитър Софиянлията. Заради участието му във Велчовата завера майсторът е обесен и делото му продължава Уста Кольо Фичето.

Интериорът, външните стени на храма и иконите на църковния иконостас са дело на Захарий Зограф и Станислав Доспевски. Въздействащата сцена „Колелото на живота“, изписана на южната олтарна стена, пресъздава цикъла на човешкия живот.

Строителството в Преображенския манастир продължава до 1863 г., като дотогава са изградени югоизточното крило с малката гостна, големият вход, камбанарията с часовника и малката църква „Благовещение“.

Преображенският манастир е едно от основните културни и революционни средища в Търновско. Посещаван е от Васил Левски, Филип Тотю, Ангел Кънчев, поп Харитон и други революционни дейци.