Бавната смърт на "Коалиция на желаещите“

Киър Стармър се оттегли от световната сцена под аплодисментите на колегите си и с най-високото френско държавно отличие - чест, оказвана за първи път на действащ британски министър-председател.

Еманюел Макрон поведе изразяването на признателност към "историческата роля“ на Стармър по време на срещата на "Коалицията на желаещите“ този месец, без съмнение съзнавайки, че и неговите дни като лидер са преброени.

Двамата сложиха край на дългогодишните спорове между Лондон и Париж относно Брекзит, ваксините и риболова, за да поемат лидерството в Европа, разклатена от безразличието на Доналд Тръмп.

Съвместните им дипломатически усилия обединиха над 30 държави в подкрепа на Украйна и за евентуално разполагане на войски, които да гарантират всяко бъдещо примирие. Двете ядрени сили на Европа също така оглавяват планове за разминиране на Ормузкия проток.

Европа без посока

Но със оттеглянето на Стармър и невъзможността на Макрон да се кандидатира на президентските избори догодина, съществуват опасения от възникване на лидерски вакуум, който би могъл да остави Европа без посока.

Вътрешнополитическата стабилност на кандидатите, които биха могли да запълнят този вакуум – като например германеца Фридрих Мерц – остава под въпрос. Същевременно претенденти за лидерския пост, които са по-благосклонни към Русия (като Марин льо Пен), очакват своя момент и биха могли да променят европейската подкрепа за Украйна през следващата година.

Стармър реши да се оттегли от предните редици на политиката, преди да бъде принуден да напусне от депутатите от Лейбъристката партия заради слабите си резултати във вътрешен план.

За неговия приемник Анди Бърнам е известно, че се справя по-уверено с вътрешнополитическия дневен ред, но има оскъден опит във външната политика.

Откакто пое управлението, той се стреми да увери съюзниците, че могат да очакват висока степен на приемственост спрямо курса на сър Киър по отношение на подкрепата за Украйна и НАТО.

За да подчертае това, Бърнам избра срещата с Володимир Зеленски за първия си личен разговор със световен лидер, приемайки украинския президент в Портсмут по-рано тази седмица.

Бавна смърт

Опасенията относно бавната смърт на "Коалицията на желаещите“ са свързани най-вече с предстоящото оттегляне на Макрон от власт. Френският президент няма друг избор, освен да напусне Елисейския дворец след президентските избори догодина, когато изтича вторият му мандат.

Тъй като обаче липсва очевиден приемник, който да е готов да поеме поста, фаворит на букмейкърите за негов наследник е Марин Льо Пен – лидер на крайнодясната партия "Национален сбор“.

Преди това тя е обещавала да извади Франция от военното командване на НАТО, да отмени санкциите срещу Русия и да призове Украйна да приеме мирно споразумение при условията на Москва.

Крайнолевият политик Жан-Люк Меланшон, смятан за един от основните ѝ съперници на изборите след девет месеца, стига още по-далеч, като обещава страната да напусне западния военен съюз.

Пред The Telegraph източник заяви, че британските власти вече проучват какво би означавала евентуална победа на някой от тях за британско-френските отношения, включително за бъдещето на "Коалицията на желаещите“ и за обмена на класифицирана разузнавателна информация.

Представител на Запада предупреди за "сериозен проблем“ пред НАТО, ако някой от тези твърдолинейни политици успее да спечели властта.

Кой ще е новият лидер?

Това предизвика по-нататъшни дискусии в дипломатическите кръгове за това кой би могъл да запълни празнотата, оставена от Макрон и да заеме първото място редом с Великобритания.

Очевидният кандидат е Фридрих Мерц, канцлерът на Германия, който ръководи проект за трансформиране на въоръжените сили на страната си в най-голямата армия в Европа. Но той е затънал във вътрешни кризи, ръководи все по-бунтовна партия и е изправен пред нарастващи въпроси за това колко дълго може да оцелее като лидер.

Родерих Кизеветер, депутат от Християндемократическия съюз (ХДС) на Мерц, бивш полковник и член на комисията по външни работи на Бундестага, твърди, че лидерът на неговата партия "не е Чърчил“.

За разлика от Великобритания, Франция и други страни, Германия отказа да изпрати войски в бъдеща мисия, за да гарантира прекратяване на огъня в Украйна срещу по-нататъшни руски атаки.

Кизеветер каза, че Лондон и Париж са били "много умни“, като са обещали публично такава подкрепа за Киев, докато се е опитвал да посредничи за мирно споразумение с Москва, но че от Берлин идва различно послание.

Привърженикът на твърдия курс във външната политика заяви, че ХДС и лявоцентристките социалдемократи са засегнати от това, което той нарече "московска връзка“.

И двете управляващи партии са разделени по въпроса за готовността на някои техни членове да преговарят с Москва и да възстановят обичайните бизнес отношения с Русия след края на войната в Украйна.

Кийзеветер посочи, че това е довело до въздържането на Мерц от предоставяне на ключови оръжия – като ракетите с голям обсег "Таурус“ - или до отказа му да бъдат конфискувани плавателните съдове от руския "сенчест флот“, използвани за заобикаляне на западните санкции върху продажбите на петрол.

Мерц не е Чърчил

Германският канцлер също така осуети усилията на ЕС да забрани свободното придвижване на руски дипломати в рамките на Шенгенското пространство и отказа да затвори "Руския дом“ – културен център в Берлин, за който е известно, че служи като параван за шпионската мрежа на Москва.

"Подобно поведение е сигнал към Москва, че правите по-малко, отколкото бихте могли“, добавя германският депутат.

"Това не е лидерство - тогава кой би могъл да поведе Европа? Нуждаем се от Чърчил. Имали сме няколко момента, изискващи лидерство от ранга на Чърчил, но засега нямаме такъв в Европа.

Вярвам, че промяната в Европа ще настъпи или вследствие на събитие от мащаба на атентатите от 11 септември, или благодарение на личната преценка на някои европейски политически лидери, които ще си кажат: "Сега е моят момент“.“

Ако Европа не подкрепи Украйна или не изпълни обещанията си към Киев, геополитическите последици могат да бъдат тежки. Бъдещи украински правителства биха могли да се отвърнат от ненадеждния Запад и да се насочат към други сили в региона.

Но германският канцлер не е единственият чуждестранен лидер, смятан за потенциално слабо звено.

Полският министър-председател Доналд Туск, който ръководи една от най-силните армии в НАТО, отказа да се включи в каквато и да е мисия в Украйна поради близостта на страната си до Русия.

В края на следващата година му предстоят избори, в които вероятно ще води оспорвана битка с дясната партия "Право и справедливост“. Туск получи неочаквана подкрепа, след като популистките му съперници се разцепиха и тази седмица беше създадена нова, по-умерена партия.

Италианският премиер Джорджа Мелони, която също отказа да изпрати войски в Украйна, също трябва да проведе избори в Италия преди края на следващата година.

Макар да се очаква двамата лидери, които заедно с Великобритания, Франция и Германия съставляват остатъка от "европейската петорка“, да спечелят, е малко вероятно да бъдат разглеждани като възможни приемници на Макрон.

Ако оттеглянето на Стармър от висшето ръководство беше белязано от признание за постигнатото от него, то напускането на Макрон по-скоро ще бъде посрещнато със съжаление.

Освен ако, разбира се, Бърнам не успее сам да поеме лидерството на "Коалицията на желаещите“.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.