Също както най-добрият приятел, книгата ни съветва, разсмива, придружава, кара да мечтаем. През всичките години на развитие на човечеството, тя ни следва и еволюира заедно с нас.

Днес хората отдаваме нужното й признание, отбелязвайки на 23 април Международния ден на книгата и авторското право.Историята на книгата започва още с желанието на хората да изобразят своите мисли и чувства и стремейки се да ги увековечат. Затова най-първите форми на книги се явяват рисунките и символите върху камък на първобитните хора. Думите библос /biblos/ и либер /liber/ първоначално означавали "фибра/жилка от дърво".

Древната форма на книгата е шумерската глинена плоча с асиро-вавилонско клинописно писмо. Клинописът е едно от най-ранните познати форми на писмено изразяване, създаден приблизително около 3 000 г. пр. Хр. Плочките със символите се изпичали на огън, за да се изсушат. Освен глинените плочи, дървените също се смятат за предшественик на книгата. Използвани са предимно от римляните. Изписването върху тях е ставало с помощта на острие, обяснява БТА.

С течение на годините плочките са били изместени от папируса, който е бил доста по-лек и лесен за пренасяне. Той бързо се превърнал в най-разпространеното средство, върху коетосе пишело през античността. Изработван е по специална технология от палмови листа. Папирусовите книги са били навивани на руло, тъй като закрепените един към друг няколко листа са достигали дължина около 10 м.

Египетското царство обаче се е опитвало да запази монопола си върху този материал, като налага забрана за производството му без негово разрешение. В резултат, през епохата на елинизма,в гр. Пергам е изобретена алтернатива - пергаментът, изготвян от обработени животински кожи. Той се оказва по-удобен, здрав и дълготраен и скоро се налага като основен материал за създаване на ръкописи. Употребява се за писане през 2-ри век пр. Хр..

Няколко хилядолетия по-късно - през 2-ри век, пергаментът еизместен от откритата хартия в Китай, който дълго време успява да укрие тайната на технологията й за производство. В следващитевекове книгата се е променила от свитък в по-близко до днешниявид издание с отделни страници. През 8-ми век обаче арабите разкрили тайната технология за изработка на хартия и започнали пренасянето й в Европа през 12-13 век.

Ролята на книгата в живота на хората започва да нараства особено с развитието на европейските градове и създаването на първите университети. Осезаемо започва да се усеща нуждата от специализирана литература за професорите и студентите. Затова около университетите се развиват цели квартали с работилници накописти, които работят по поръчка, а ролята на продавача на книги става все по-важна. Книги се събират и в частни библиотеки, които стават популярни през 14-ти и 15-ти век.

Следващият етап в развитието на книгите е появата на печатането, като преди технологичното му изобретяване, основният начин за разпространението на писменото слово е копирането му на ръка - ръкописът. През Средновековието ръкописните книги са изработвани в специални работилници, наречени скриптории, обикновено в манастирите. Написването на текста и украсата са дело на монаси-калиграфи, специализирали се в тази дейност.

В Европа началото на книгопечатането е поставено около 1445г. от Йохан Гутенберг. Това е периодът на навлизането на книгата в нейната "индустриална" ера. Книгите вече не са единични бройки, произвеждани по поръчка, а стават достъпни за повече хора, тъй като и цената им спада драстично. Печатната книга - такава, каквато я познаваме днес, датира от 15 в.

С развитието на индустриалната революция започват да се използват парни печатни преси. В началото на 19 век с тях е възможно да се печатат до 1100 листа на час, но словослагателите могат да набират не повече от 2000 знака за същото време. В края на века са внедрени монотипната и линотипната преси, като производителността нараства до 6 000 знака. Към средата на 20 век производството на книги в Европа надминава 200 хиляди заглавия годишно.

Днешната реалност - ерата на цифровизацията и бързите технологии, неминуемо обхвана и формата на книгата, като разшири обхвата й и вече може да бъде намерена на електронен носител. Електронната книга е файл или файлове, съдържащи тексти понякога картинки, с научно или художествено съдържание. Обикновено електронните книги са варианти на съществуващи хартиени книги.

За създател на електронната книга се приема Майкъл Харт, който е и създател на първата електронна библиотека - проекта "Гутенберг". Развитието на технологиите и интернет, помага за популяризирането, а и комерсиализирането на електронните книги.Освен електронни библиотеки се появяват и електронни книжарници, където търсенето и работата с файловете е много по-бързо и по-лесно от традиционните.

По отношение на електронните книги съществуват редица противоречиви мнения. Много от хората са привърженици на иновативния вариант, като дори се появиха твърдения, че той ще измести традиционния хартиен. Според други обаче нито едно електронно издание не може да пресъздаде същата романтика, мирис и контакт с читателя, както хартиената книга и си остава просто обикновена стока.

Независимо от формата, книгата и до ден днешен продължава да заема ключово място в живота на хората. Въпреки всичките изменения, през които преминава, съдържанието и посланието на думите в нея остават с непроменено значение за човечеството през вековете.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase