Основният въпрос в училище през отминаващата 2021 година беше: "Как ще учим - присъствено или онлайн?” За втора година българското образование, както и целият икономически, социален, културен живот мина под печата на COVID-19. И както обществото се раздели "за" и "против" ваксинация, зелени сертификати, тестване – същото се случи и в училище, пандемията внесе разделение и в българското образование.

Краят на миналата учебна година и началото на тази децата бяха между компютъра и класната стая – в зависимост от силата на пандемията. А появата на ваксините миналия декември не облекчи задачата пред МОН.

През отминаващата година се търсеха варианти децата да са максимално в класните стаи, защото всички бяха единодушни, че обучението пред компютър носи негативи – неграмотност, липса на мотивация, психически уврежда децата. Според изследване при дистанционното обучение децата прекарвали средно по шест часа и половина в онлайн среда на ден, наред с това близо 80% от родителите също били ангажирани като помощници.

Въпреки пандемията МОН беше амбицирано новата учебна година децата да са присъствено. 706 857 ученици влязоха в клас на 15 септември  - усмихнати и с цветя в ръце, но заредени с маски и дезинфектанти и при строги мерки. Според заповед на просветния министър тържества имаше само за 1-и, 5-и и 8-и клас - на открито, в двора, но по различно време.

В началото на септември министърът извади статистика, че над 30% от учителите са ваксинирани, над 20% преболедували. Тоест над 50% от учителите в страната имат защита, а това доста облекчавало напрежението върху учителите през учебната година. Според проучване 90% от учителите искаха присъствено обучение.

"Системата е много по-добре подготвена, но целта е максимално присъствено обучение, така че само по изключение да преминаваме към такова обучение“, каза още министър Денков.

В началото на септември Министерството излезе и с насоки за обучение в условия на пандемия, в които реши учениците от 1 до 4 клас да не носят маски в класните стаи, а само в междучасията. А при скок на болните всяко населено място трябваше да решава според ситуацията дали учениците ще се обучават присъствено, или дистанционно. Целта беше да се минава към електронно обучение само локално, дори само отделни класове. Идеята беше училищата да се затварят последни и да отварят първи. 

През септември МОН започна да търси незаписаните ученици, като лично министър Николай Денков се включи в обиколките по домовете. Оказа се, че заради дългите периоди на дистанционно обучение последните две години делът на отпадналите деца се е увеличил. Най-големи рискови групи имало в Пловдив, Сливен, Стара Загора, София-град, София-област, Бургас и Пазарджик. За тази учебна година се очакваше около 20 000 деца да не стъпят в училище

Отново в началото на тази учебна годината лидерът на Синдиката на българските учители към КНСБ Янка Такева обяви, че кадровото обезпечаване трябва да стане политика №1 на МОН. По думите й тази година са се пенсионирали над 3500 учители, защото са се уплашили от пандемията.  А по данни на министъра над 100 учители миналата година са загубили живота си от коронавируса. И както предишни години, така и сега във всички региони се търсеха учители - по технологии и предприемачество, новата учебна дисциплина, която се въведе от 4 до 8 клас, по физика, химия, биология, информационни технологии, математика, учители за детските градини.

С настъпването на поредната COVID вълна през есента почти цялата страна попадна в тъмночервената зона и училищата отново минаха на дистанционно обучение. На 21 октомври министър Денков издаде заповед за преминаване към онлайн обучение. А при идеята за въвеждане на зелен сертификат и в образованието се оказа, че близо 35% от българските учители биха напуснали, 86% се обявиха против него, езва 12% го одобриха.

В началото на ноември с намаляването на случаите МОН се осмели да пусне първо малките класове - до 4 клас, но въведе тестване два пъти седмично. Оказа се, че децата са най-малко рискови – едва 5-6 позитивни случая дневно излизаха. И тук не мина без протести от страна на родители. Едни бяха уплашени, че ще се събира ДНК материал от децата, други недоволстваха срещу идеята, че училища и родители трябва да плащат тестовете, други искаха децата в училище, но без тестване, защото се травмирали. Елитни гимназии като Испанската гимназия и Софийската математическа гимназия взеха нещата в свои ръце и търсеха варианти как да върнат и всички ученици клас, докато МОН се чудеше. Няколко сутрини гимназисти от СМГ мръзнеха в студа на опашка за тестове, за да влязат в час присъствено.

С утихване на поредната COVID вълна все повече деца се връщаха в класните стаи, седмица преди зимната ваканция над половин милион деца бяха вече присъствено, което е 82% от всички ученици в страната. Министър Денков обеща, че ако няма друга тежка вълна на коронавируса, няма да се наложи удължаване на учебната година, каквито идеи се промъкнаха.

Въпреки тежките условия за родното ообразование МОН не се отказа да работи върху осъвременяване на учебните програми и да подготвя децата за новите предизвикателствата на пазара на труда. През февруари МОН обяви, че в над 100 училища ще бъдат изградени иновативни STEM центрове, а целта е да се подготвят децата за професиите на бъдещето.

В края на тази учебна година ще завърши първият випуск, чиито усвоени знания и придобити умения ще бъдат оценявани по новите учебни програми, въведени след приемането на Закона за предучилищното и училищното образование през 2016 г. Както и досега, за да получат диплома за средно образование, всички зрелостници трябва да положат успешно два задължителни изпита. Първият е по български език и литература, а вторият – по един от изучаваните профилиращи предмети или за придобиване на професионална квалификация. По свое желание всеки зрелостник може да се яви и на два допълнителни изпита върху изучаваното учебно съдържание за придобиване на профилирана или на общообразователна подготовка в зависимост от обучението си.

И за да ориентира бъдещите абитуриенти още през есента МОН публикува примерни задачи за държавните зрелостни изпити. Всяка от задачите ще бъде илюстрация на конкретни умения, които ще се проверяват, обясниха от министерството. На сайта на МОН може да се видят учебно-изпитните програми. В тях са посочени очакваните резултати от обучението, които ще се оценяват, както и типовете задачи.

Министерството внесе яснота и за оценяването на матурите  - шестица вече ще означава 100 точки. Това ще е и максималният резултат при всички изпити от националното външно оценяване след IV, VII и X клас, каквaто е системата при държавните зрелостни изпити. Досега скалите за оценка бяха различни, което затрудняваше родители и ученици да преценят до каква степен четвъртокласниците, седмокласниците и десетокласниците са усвоили знанията по предметите. Реши се оценките в удостоверенията ще бъдат записвани именно в точки, а за IV клас и приравнявани към оценки по шестобалната система.

В края на учебната 21/21година учениците от IV, VII и X клас ще положат изпити по български език и литература и по математика. Децата от VII клас по свое желание ще могат да се явят и на чужд език, а учениците от Х клас - на чужд език и на информационни технологии.

Специалисти по български език отново алармираха, че познатият тип тестови задачи със затворен отговор вкарват учениците в мисловен калъп. Така не се развива способността им да разсъждават и да достигат до задълбочено разбиране.

В края на декември министър Денков обеща, че подходът за присъствено обучение в училище в условията на масово тестване за COVID продължава и след зимната ваканция. Масовото тестване остава в областите със заболеваемост над 250 на 100 000 души. Образователният министър поиска, ако се спре присъственото обучение, да има ясен план при какви условия децата се връщат в клас.

Стана ясно, че в проектобюджета за догодина министърът е поискал средства за увеличение на учителските заплати, така че те да са в рамките на 120%-150% от средната работна заплата. А целта - да се задържат младите кадри.
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase