Лоша политика, войни и суша. Заплашени ли сме от световен глад?

Навярно мисълта, че някога магазините в града, в който живеем, могат да останат празни, а храната да свърши, ви се струва далечна. Всъщност, възможността подобен сценарий да се разиграе в близките години не е изключен.

Истина е, че близо 1 милион души са загинали в следствие на глад в продължение на един век до края на 80-те. След това техният брой спаднал с 10% и ситуацията започвала да се подобрява – по-добра инфраструктура, широк пазар, организирана хуманитарна помощ почти заличават съществуването на подобна заплаха. Но в последните няколко години тя отново се появява. Причината? Лоша политика, войни и суша.

Сега светът се намира на прага на най-големият глад от Втората световна война насам. Американската система за ранно предвиждане на подобни кризи съобщава, че през 2019 г. близо 85 млн. души ще имат нужда от спешна хранителна помощ. И макар този проблем да съществува най-вече в по-бедните страни, никой не е защитен. Все пак, едва до преди 30 години, подобна криза се случва съвсем близо до нашите граници.

На 5 април 1992 година Сараево е откъснато от света. Жителите му свикват да живеят не само със свистенето на куршумите, но и със звука от стържещите им стомаси. Храната в магазините свършва за дни. Това, което хората не знаят е, че ще трябва да живея в този кошмар през следващите четири години.

В началото всички се запасяват с колкото могат да поберат хладилниците им. По-късно и те се изпразват, но войната не свършва. До 1996 година повече от 11 хил. души са мъртви. Повечето от шрапнели, експлозиви и куршуми. Но голям брой хора загиват в следствие на глад и на измръзване, тъй като Сараево остана и без ток.
90% от обществото разчита на хуманитарна помощ. Но тя била малко, тъй като богатите босненци си купували повече от това, което им се полага, давайки в замяна картини, ценни предмети и бижута. Останалите трябвало да се спасяват сами. За това започват да отглеждат зеленчуци в градините и на балконите си. В книги намират кои треви стават за ядене и започват да ги търсят в парковете.

И макар много хора да са убедени, че глад в наши дни няма, то не така стоят нещата за жителите на Сирия, Южен Судан и Йемен.

Благодарение на модерната хранителна верига, продукти от цял свят прекосяват океани и хиляди километри земя само за дни, за да запълнят рафтовете на магазините. Иронично е, че някои от тях са именно от страни, които са в близост до бедстващите от глад държави.

Но дори и в развитите страни перспективата за недостиг на храна може би не е толкова далечна, колкото ни се иска да вярваме, че е.

Международните хранителни вериги, които доставят храната ни са толкова несигурно организирани, че не им трябва глобална катастрофа като война, която да ги разклати.

Кризата във Венецуела, страна богата на нефт, накара хората да ядат гнило месо, а много от тях решиха да емигрират. Магазините в Гърция също се изпразниха след санкциите, които Европейският съюз им нанесе.

Покачващите се цени, болести и лошото време доведе и до криза в търговията с някои стоки. През 2008 г. това бе оризът, тъй като повишилата се цена доведе до паническо купуване на стоката във Филипините и други азиатски страни, което предизвика изчезването й от пазара на други места по света.

През 2017 година лошото време в Европа покачи цените на зеленчуците, а авокадото изчезна от пазарите.

През 2000 година магазините във Великобритания се изпразниха заради протеста за високите цени на горивата, защото камионите не успяваха да стигнат до тях, за да ги заредят.  Дори предварителното запасяване с храна от училища, домове, болници и песимистични купувачи на Острова преди Brexit показват какъв ефект може да има дори слухът за недостиг на храна.

Важно е да се изясни, че недостигът на храна не води до глад и голяма част от глада не се дължи на оскъдни продукти в магазините, а по-скоро на липса на достъп до храна. Но за разлика от това, процентът на хора, които се определят като застрашени от липсата на храна в световен мащаб е голям. Според ООН 821 милиона души са недохранени. Дори в САЩ, която е най-големият износител на храна, застрашени от липса на храна са близо 12% от домакинствата, а 6,5 милиона деца нямат достъп до адекватна храна.

През последните години недостигът на храна кара младите хора да избират по-различни професии. Подадените документи за училищата, които предлагат обучение по фермерство са скочили близо двойно. А експертите твърдят, че това ще е начинът обществото да се справи при настъпването на евентуална криза. Обществата, които знаят как да обработват земята, оцеляват по лесно при настъпването на заплаха от глад.