Случаят на Абдулрахман: Иска да живее свободно у нас, но му отказваме закрила, защо?

"Искам свобода и справедливост, за каквото се боря от три години", казва саудитският активист Абдулрахман ал-Халиди. От 2021 година той живее в центъра за задържане в Бусманци, а България му отказва закрила. Защо?

"Искам свобода и справедливост, за каквото се боря от три години", казва пред "Дойче Веле" саудитският гражданин Абдулрахман ал-Халиди. От 2021 година той живее в центъра за задържане в Бусманци, а Държавна агенция за бежанците отказва да му предостави закрила.

Мъжът се опасява, че ще бъде подложен на репресии, ако бъде върнат обратно в родната си страна, но това изглежда не трогва българските власти, които в отговор на запитване на ДВ отговарят категорично, че "същият не отговаря на изискванията съгласно международните и правни документи" за предоставяне на закрила и "не съществува разумна степен на вероятност да претърпи преследване или тежки посегателства при евентуално негово завръщане в страната му по произход".

"Ще припомня случая на Хасан Ал Рабие (екстрадиран от Мароко в началото на 2023 - б.р.) и много други, които изчезнаха, след като бяха върнати обратно в Саудитска Арабия. Има много доказателства за използване на изтезания за изтръгване на признания и безпрецедентно нарастване на екзекуциите по политически причини - смъртта и дългите присъди са единственото наказание за хора като мен в Саудитска Арабия", казва Ал-Халиди. Съдът веднъж вече отмени и върна обратно отказа на Държавна агенция за бежанците да му бъде предоставена закрила. Сега Ал-Халиди очаква следващите съдебни решения - срещу заповедта му за задържане в Бусманци, която ще бъде гледана в края на юли, и срещу заповедта за неговото експулсиране, по която е насрочено заседание на 20 септември. Несигурността и порочният кръг, в който се върти от близо три години, принудиха Ал-Халиди да обяви гладна стачка.

Кой е Абдулрахман ал-Халиди?

Активистът е роден през 1993 година в Саудитска Арабия. "Според доверени източници господин ал-Халиди е бил един от редицата защитници на правата на човека в Саудитска Арабия в периода 2011-2013 година, които в социалните мрежи са настоявали за демократични реформи, както и чрез мирни кампании, включително в защита на правата на политическите затворници", казва пред ДВ Мери Лоулър, специален докладчик на ООН за защитниците на правата на човека. През 2013 година той напуска родната си държава. Според "Хюман Райтс Уоч" това е период, в който в страната има ръст на "арестите и съдебните процеси срещу мирни дисиденти", довел до това "хиляди да станат жертва на несправедливи съдебни процеси и произволно задържане".

"Той се установява в Турция, където продължава да работи за правата на човека в изгнание, включително като участва в онлайн движение, създадено за противодействие на пропагандата на саудитското правителство. През 2021 година напуска Турция и влиза в България, за да потърси убежище", припомня Лоулър. "Имам основания да смятам, че той би бил в опасност, ако се върне в Саудитска Арабия", категорична е тя. И затова призовава да му бъде предоставена закрила в България. Подобни призиви са отправяли и редица неправителствени организации като "Амнести интернешънъл" и "Фрийдъм Хаус".

"Задължението за неотблъскване съгласно международното право в областта на правата на човека забранява връщането на всяко лице - защитник на правата на човека или не - в държава, в която то би било изложено на риск от преследване или изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отношение или наказание, насилствено изчезване и други непоправими вреди като лишаване от живот или отказ от правосъдие", подчертава специалният докладчик на ООН.

Защо българските власти не му предоставят статут?

ДВ изпрати въпроси до Държавна агенция за бежанците (ДАБ) и Държавна агенция "Национална сигурност" за причините за отказа Абдулрахман ал-Халиди да получи закрила в България. От ДАБ отговориха подробно на въпросите ни. В писмото им четем: "Процедурата за международна закрила е (…) изпълнявана в пълно съответствие с всички основополагащи и ключови международни и европейски правни актове", като "критериите за предоставяне (…) са еднакви за всички кандидати за закрила, без оглед на каквито и да е било лични или свързани със страната на произход елементи".

Какви са основанията да му бъде отказана закрила? В отговора на ДАБ виждаме аргументация в две посоки. Според първата той "не отговаря на изискванията съгласно международните и европейски правни документи", като "общата достоверност на молителя не се счита за установена, предвид противоречивата и неправдоподобна бежанска история и липсата на задоволително обяснение за непредставянето на всички относими към молбата му елементи." Агенцията подчертава, че предвид данните, с които разполага, "не може да се приеме, че Халиди е политически опозиционер (дисидент)" и "че Халиди има каквато и да било съпричастност с (Джамал) Хашоги и/или негови съмишленици".

Каква е ролята на ДАНС?

С тази оценка не са съгласни както Мери Лоулър, така и редица правозащитници организации и активисти. Сред тях е Виктор Лилов, който отдавна следи казуса. "Има елементи на ксенофобия и расизъм, както и на институционално безхаберие. Но могат да се направят и много по-неприятни изводи за поведението на част от органите, които съблюдават правата и реда в държавата. Те са свързани с ДАНС", казва той. "Един от процесите, в които ДАНС играе роля, е оценката доколко бежанците представляват заплаха за националната сигурност. Липсва какъвто и да е граждански и политически контрол над този орган. Нямам достъп до становището на ДАНС, но до мен достигат вторични сведения какво съдържа то по отношение на Абдулрахман. Те са свързани с внушение, че той е радикализиран ислямист. Всеки, който го познава, знае, че това нищо общо с истината", твърди Лилов.

В писмото си до ДВ ДАБ също споменава становището на ДАНС: "Според становището на ДАНС, саудитският гражданин "представлява заплаха за обществения ред и застрашава националната сигурност на Република България", пишат от Агенцията. Това е и втората посока на аргументацията защо му е отказана закрила. "Когато се касае за национална сигурност, съгласно правната уредба, ДАБ при МС и ДАНС действат в положение на обвързана компетентност и по-конкретно ДАБ при МС не може да предостави закрила на лице, за което становището на ДАНС е, че "представлява заплаха за обществения ред и застрашава националната сигурност на Република България", дори ако въпросното лице по принцип отговаря на правните критерии". Според ДАБ в случая и това не е налице.

"Aко си саудитец, си радикалист, ако си от Газа - си от Хамас, ако си шиит - си от Хизбула, без факти и причини. Този стар маниер в сферата на сигурността, основан на консервирани категории, е единственият начин за административните органи да наложат принудителни мерки", смята Ал-Халиди. "В продължение на повече от десетилетие активно допринасям за конституционната монархия в моята страна, правата на затворниците, гражданските права и свободи", казва той.

Според Виктор Лилов Ал-Халиди е изправен пред "невидима стена". "За нея няма обяснение и трябва да прибягваме до някакви теории - включително и конспиративни", продължава активистът. Той припомня за случая на екстрадирания в Турция бизнесмен Абдуллах Бююк, заради който България си навлече сериозни критики, включително, че е поддала на т.нар. транснацонална репресия. "Начинът, по който властта в Саудитска Арабия и Мохамед Бин Салман искат да закрепят властта си, е свързан със систематичен тормоз над всякакви опозиционни фигури, независимо къде се намират те. Един от най-близките съмишленици на убития журналист Джамал Кашоги - Омар Абдулазиз е със заплаха за живота и постоянна охрана. Той е един от свидетелите по делото на Абдулрахман, който свидетелства в негова полза", подчертава Лилов. От ДАБ отговарят, че "нарушенията на чошвеките права в Саудитска Арабия и репресиите срещу опозицията (…) са ноторно известни факти", но според тях липсва "каквато и да е относимост към бежанската история на Абдулрахман ал-Халиди". ДВ се опита да се свърже с Омар Абдулазиз, но до публикуването на този материал не получи отговор на запитванията, които изпрати.

Две деца чакат баща си

"Докато продължавам да се боря, съм добре", казва Абдулрахман ал-Халиди. "Въпреки някои психологически и физически щети заради ситуацията. Разбира се, тези щети засягат най-вече семейството и децата ми, защото отсъствам от тях", допълва мъжът. Той има съпруга и две деца в Турция. "Синът ми постепенно започна да губи зрението си и има нужда от спешна медицинска помощ. Не мога да кажа, че състоянието им е особено добро, защото съм единственият, който ги издържа".

"Казусът с Абдулрахман е един уникален шанс, който ни се предоставя като държава и като народ", смята музикантът Герган Ценов. "Неговото освобождаване и осигуряването му на политическо убежище от страна на държавата, както и приемането му от самите българи като наш равноправен брат и съгражданин, са две стъпки, които биха показали еднозначно пред Европа и света, че България е европейска държава, в която се спазват европейските принципи и закони", допълва той.

Ценов живее в САЩ от 25 години, но следи подробно казуса със саудитския активист, пише писма, опитва се да насочи вниманието към него. И казва, че е възмутен най-вече от апатията в обществото. "Или по-скоро неспособността му да разпознае в лицето на Абдулрахман ал-Халиди и неговата кауза образа и каузата на редица наши големи национални герои, които също като Абдулрахман са били преследвани и заплашвани от нашите собствени потиснически режими и които също като него са търсили политическо убежище зад граница", казва мъжът. И дава конкретни примери - от революционерите през Възраждането до дисидентите по време на социализма. "Само си представете как щеше да се развие родното ни Възраждане, ако държави като Русия, Румъния или Сърбия не бяха отворили обятия за толкова много наши възрожденци", подчертава музикантът.

А за Абдулрахман ал-Халиди, който вече почти две седмици гладува, остава да чака. "Очаква се, ако срокът бъде спазен, към края на август да има някакво решение на съда за задържането му в Бусманци, който е едноинстанционен. Ако нещата се развият негативно, очаквам през септември да пристъпим към мерки в Европейския съд за правата на човека", обяснява Виктор Лилов.

Лилов е само един от хората, с които саудитецът се сприятелява в България. "Запознах се с много приятели - българи, европейци, араби и хора от различни националности", споделя мъжът. Докато е затворен в Бусманци има време и да чете и да учи за България, където се надява някой ден да живее свободно: "Прочетох много за българската история и богатата местна култура, която е много интересна, особено по време на борбата за свобода, и се надявам да видя тази култура отблизо и да науча повече за нея на свобода с моите български приятели."