Храната е изкушение, но и рисков фактор за сърдечносъдови заболявания

Д-р Тихомир Христов завършва медицина в Медицинския университет в София през 2015 г. със специалност "кардиохирургия". Придобива клиничен опит като медицинска сестра, доброволен сътрудник и лекар-ординатор в Университетска болница "Проф. д-р Александър Чирков". През 2022 г. е отличен с награда "Млад лекар и най-висок професионализъм" в същата болница. Член е на Българския лекарски съюз, Българската асоциация по гръдна, сърдечна и съдова хирургия и Българското дружество по Кардиохирургия. Пред Dnes.bg той разкрива какви са рисковите фактори за сърдечносъдови заболявания от прекомерната или неправилно консумирана храна.

С повишаващите се темпове на населението, нуждите от храна се увеличават, за сметка на нейното качество. Тази тенденция се наблюдава във всички развити държави. Нуждата от повишено количество храна и по дълга срок на годност на продуктите изисква използването на различни консерванти, добавки и подобрители.

Ние консумираме храна и различни напитки, не само когато сме гладни, а в повечето случаи за удоволствие и наслада. Тези нови усещания и вкусове ни доставят удоволствие, като това е свързано с отделянето на сератонин или така наречения “хормон на щастието”. Ние сме превърнали консумацията на храна в култура. Много често различни региони могат да бъдат окачествени чрез специфични местни ястия и специалитети. Храненето е издигнато на ново равнище.

Прекомерната консумация на храна в повечето случаи водят до редовно преяждане. Честото преяждане разширява стомаха над нормалните си размери, за да се адаптира към приема на по–голямо количество храна. Пълният стомах, притиска вътрешните ни органи, което ни кара да се чувстваме подути. Този дискомфорт може да се прояви под формата на чувство на умора, мудност или сънливост.

Приемът на по-голямо количество храна налага по-усилена работа от страна на органите. Те отделят допълнително количество хормони и ензими за разграждането на храната. Неправилното хранене, консумацията на големи количества храна в съчетание с намалената физическа активност са една от основните причини за затлъстяването на населението и повишаването честотата на сърдечните заболявания.

В нашето забързано ежедневие, повечето хора, нямат време да отделят за една здравословна закуска или обяд. Забързания ритъм на живот налага консумацията на храна на крак, в повечето случай говорим за fast food в комбинация с различни газирани напитки, за сметка на намаленият прием на плодове, зеленчуци и чиста вода.

За съжаление прекомерната консумацията на бърза храна не е най-полезното нещо за тяло ни. Като казваме вредна храна тук се включва: храна от ресторантите за бързо хранене, различни полуфабрикати, колбаси, десерти богати на захар, чипсове, снаксове, както и различни напитки, съдържащи много захар. Бързата храна е богата на голямо количество наситени мастни киселини, бързи въглехидрати, както и на много и най-различни добавки и консерванти, но бедна на витамини, минерали. Голяма част от консервантите,  като например натриев нитрит и добавките които се влагат в производството за увеличение на срока на годност на хранителните продукти, при продължителна консумация се натрупват в организма.

Натрупани в големи количества те са вредни за нас, а някои от тях и канцерогенни. След продължителна консумация на вредна храна и честото преяждане в нашето тяло се образуват мастни депа. Това е така, защото нашето тяло няма какво да направи с всички тези излишни калории, който е поело.

Постоянната циркулация в кръвта на повишените нива на общия холестерол, LDL или „лошия холестерол“, триглицериди, кръвна захар благоприятства образуването на атеросклеротични плаки. Те могат да доведат до стеснение или запушване на някоя артерия и от там до развитието на остър коронарен синдром или до инсулт. Лошият хранителен режим в комбинация с намалената физическа активност водят до наднормено тегло. Затлъстяването е една от основните причини за развитието на захарен диабет тип две. Когато казваме затлъстяване или наднормено тегло, трябва да се има предвид, че това се отнася и за нашите вътрешни органи.

Наднорменото тегло само по себе си е рисков фактор за развитието на сърдечни заболявания като обструктивна сънна апнея, някои видове рак, остеоартрит и астма. Хората с наднормено тегло страдат от високо кръвно налягане. Тяхното сърце се затруднява да изпомпва достатъчно количество кръв за задоволяване на енергийните нужди на тялото. За да компенсира организма това състояние, той реагира с образуването на нова мускулна тъкан, за да направи сърцето по – силно, за да може да отговори на новопоявилите се нужди. За съжаление след определен период от време способноста на организма да компенсира това състояние намалява и сърцето се отпуска или дилатира. Тогава при пациентите се появяват симптоми свързани със сърдечна недостатъчност. Като например бързо се уморяват, получават задух при физически усилия, повечето от тях спят на няколко възглавници свързани с повишеното количество вода което се натрупва в белите дробове. Тревожна тенденция е, че това състояние се наблюдава при пациенти в активна възраст между 40 и 60 години. Възрастта в която по принцип трябва да сме в разцвета на силите си.

В последните години световните организации започнаха различни инициативи свързани с масовото запознаване на населението за риска и вредата от прекомерната консумация на вредна храна. Колкото по – рано пациента осъзнаят нуждата от промяна на живот толкова по – добри  резултати може да очакват.

Последните препоръки са свързани с повишаване на физическата активност съобразно възрастта и физическото състояние в което се намира пациента. Препоръчва се дневния прием на калории да е съобразен с нуждата на тялото ни или около 2000 Kcal.  Препоръчва се намаляване на теглото в границите на индекс на телесна маса от 18,5 до 25. Обръща се специално внимание на хранителният ни режим. Препоръчва се напълно изключване на fast food, богата на наситени мазнини, захар и бързи въглехидрати храна, за сметка на увеличения прием на белтъци, плодове, зеленчуци и храни богати на фибри.