Американски учени наблюдаваха далечната галактика, сформирана едва 500 милиона години след Големия взрив, съобщи Франс прес.
Това е станало с помощта на космическия телескоп "Хъбъл" и базирайки се върху Общата теория за относителноста на Айнщайн. Резултатите от изследването са публикувани в сп. "Нейчър".
Изданието припомня, че най-древната "снимка" на Вселената е въз основа на шума на електромагнитния фон след Големия взрив. Това се случило по-малко от 400 000 години след Големия взрив, т.е. много рано в историята на Вселената, която е на 13,7 милиарда години. По онова време не е имало звезди, а само току-що създадени водородни атоми, пише БТА.
Следващата "снимка" е от период, възникнал близо 1 милиард години по-късно. Този път "пейзажът" е съвсем различен - има галактики с милиарди звезди. Какво се е случило междувременно? - питат експерти.
Всъщност учените се затрудняват да отговорят на този въпрос, защото не могат да разграничат космологичния фон от сигналите от покрайнините на Вселената. Вей Чжън от катедрата по физика и астрономия в университета Джонс Хопкинс и колегите му намериха частичен отговор на въпроса, след като откриха галактика, сформирана около 500 милиона години след Големия взрив.
Астрономите използвали инфрачервена камера, с която телескопът "Хъбъл" е оборудван от 2009 г. Тази камера вече е идентифицирала над 100 галактики, сформирани между 650 и 850 милиона години след раждането на Вселената. Отвъд тази граница обаче сигналите са твърде неясни и затова екипът на Чжън се обърнал към Общата теория на относителността на Айнщайн и решил да ползва предсказания от нея феномен гравитационна леща.
Учените прибегнали до телескопа "Хъбъл", за да търсят далечни галактики, скрити зад масивни галактични купове, които могат да послужат като астрономическа лупа. След като изследвали десетина галактични купа, учените идентифицирали далечна галактика, сформирана едва 500 милиона години след Големия взрив. В случая феноменът гравитационна леща увеличил 15 пъти излъчената от галактиката светлина.
Това позволило на учените да изследват прецизно галактиката. Тя включва значително количество стари звезди, които са се сформирали 200 милиона години, за да достигнат маса, която е 150 милиона пъти по-голяма от тази на Слънцето. Ако същото се отнася и за други примитивни галактики, това би означавало, че сформирането на звезди е започнало между 300 и 500 милиона години след раждането на Вселената.
Тъй като не разполагаме с други методи за изследване, това е невъзможно да се твърди със сигурност, отбеляза астрономът Даниъл Старк от университета на Аризона в Тусон.

Wall Street не повярва на уверенията за прогрес в преговорите между САЩ и Иран
ВЕИ и френските ядрени централи засега удържат поскъпването на тока в Европа
Глобалното качество на въздуха се влошава през 2025 г., основно заради горските пожари
Какво стои зад стратегията на Безос за AI трансформация на традиционни индустрии?
ЕЦБ ще започне нови проверки на излагането на банките към частния кредит
Рецепта за паста с телешко месо
Тези 3 зодии винаги намират изход от всяка ситуация
Как шумът от трафика разрушава живота на животните?
Късна емисия
Рецепта от тефтера на баба: Телешко варено
Валенсия надви Олимпиакос след голяма драма в Евролигата
Черно море разби Левски
Лукаку аут за Белгия
Лехечка срази Фриц в Маями
Джорджия Стийл
Пуска ли го без пари? Ливърпул с новина за Салах
Таро карта за 25 март, сряда
Дневен хороскоп за 25 март, сряда
Gladen.bg представя новото поколение онлайн пазаруване – по-бързо и по-персонализирано от всякога
Цветове за добро настроение през пролетта
Здравословно пилешко с лимон, билки и зеленчуци
Женски хороскоп за април 2026
България, Румъния и Хърватия с най-висока смъртност по пътищата в ЕС
Няма българи за работа по хотелите, дават по 1500 евро заплата на непалци, индийци, киргизи и узбеци
Някои българи влизат в имотния пазар с мисълта да излязат по-богати
Български астрономи откриха нова свръхземя
България е сред най-големите търговски партньори на Иран – четвърти по внос, осми по износ
ЦРУ и Мосад допуснаха фундаментална грешка при подготовката на войната в Иран
Създадоха самопочистваща се тъкан, която не се нуждае от прах за пране
Краят на МКС: Ще се превърне ли станцията Axiom в мост към комерсиалния космос?
Метеор с тегло един тон избухна над Тексас, хиляди в Хюстън чуха звуковия удар
Товарният кораб „Прогрес-94“ се скачи с Международната космическа станция
Руският аналог на Starlink вече има 16 сателита в орбита
Artemis II: Поглед отвътре към мисията, която ще отведе човечеството по-далеч от всякога