Дали Путин най-накрая не прекали с играта с НАТО?

Дали руският президент Владимир Путин най-накрая е прекалил с играта си, като е предизвикал НАТО? Твърде рано е да се каже, но се появяват някои признаци, че САЩ и Европа може би са готови да окажат необходимия постоянен натиск, за да го убедят, че го е направил - и че неговите собствени интереси биха били в прекратяването на войната в Украйна, пише Bloomberg в свой анализ.

Първият индикатор е, че Доналд Тръмп, след обезпокоителната демонстрация на безразличие миналата седмица, когато Русия изстреля дронове към Полша, е определил условията, при които твърди, че ще засили санкциите срещу Москва. Вторият е, че Европейската комисия най-накрая изглежда е подкрепила план за пълно използване на замразените активи на централната банка на Русия – на стойност около 330 милиарда долара – срещу нея.

Тръмп посочи условията си в писмо, което написа до членовете на Организацията на Северноатлантическия договор и публикува в Truth Social в неделя, заявявайки, че всички държави от НАТО първо трябва да прекратят потреблението си на руски петрол и след това да се присъединят към него в санкционирането на Китай и Индия, за да възпрат много по-големите им покупки, докато войната не приключи.

Трудно е да се каже дали Тръмп е искрен или с толкова високото си поставяне на летвата просто търси друг начин да избегне отговорност за фактическото си изоставяне на Украйна. Публикацията от неделя се четеше по-малко като заплаха към Москва, отколкото като оплакване срещу съюзниците на САЩ. Путин, както обикновено, не беше споменат.

Въпреки това, това се счита за напредък. Тръмп вече е поставил ясни условия за оказване на натиск върху Москва да седне на масата за преговори и съюзниците могат да се опитат да ги изпълнят. Европейският съюз вече драстично намали зависимостта си от руския суров петрол от началото на войната през 2022 г., но беше принуден да направи изключения за Унгария и Словакия - и двете водени от съюзници на Тръмп, които също подкрепят Кремъл. Двете страни остават тясно свързани с доставките на руски суров петрол чрез трагикомично наречения тръбопровод „Дружба“.

Тръмп е прав, че петролните санкции не работят и че те са уязвимост на Кремъл, която трябва да се използва по-добре. Дори в мирно време приходите от петрол осигуряват 30% до 50% от държавния бюджет. Премахването на по-голямата част или всички тези приходи би станало много по-трудно за Путин да води войната си, без да налага много по-сериозни финансови разходи на собственото си население.

Руската икономика понесе забележително добре пропускливите западни санкции

Но това би било особено ефективен момент САЩ и Европа да удвоят усилията си. Тъй като Путин пренареди икономиката, за да обслужва военните усилия, започнаха да се натрупват изкривявания, което я направи по-уязвима за натиск. Банките са претоварени с лоши дългове, голяма част от които не са разкрити, за да поддържат производството на оръжия. Това е феномен, който Крейг Кенеди, бивш американски банкер, фокусирал се върху руската енергетика, следи от известно време, като изчислява, че 42% до 54% ​​от руските разходи за отбрана са извън бюджета и че корпоративният дълг се е увеличил със 71%, или 446 милиарда долара, откакто започна пълномащабната война през първите три години.

Размерът на кредитите, вложени в отбранителната промишленост, съчетан с недостига на работна ръка, тъй като мъжете или са били вербувани на фронта, или са бягали, също е повишил инфлацията, принуждавайки бдителната централна банка на Русия да повиши основния си лихвен процент до 21%. Това сега забавя растежа, дори когато бюджетният дефицит на правителството се увеличава.

В същото време, нарастващата кампания на Украйна с далекобойни дронове и ракети срещу резервоари за съхранение и рафинерии, е понесла значителен, макар и променлив, удар върху руския петролен добив. Заедно с решителните усилия на САЩ и Европа за намаляване на приходите от износ на руски петрол и политически жизнеспособен начин Европа да финансира отбраната на Украйна през следващите няколко години, това би могло да допринесе значително за промяна на сметките на Путин.

Всичко това обаче остава хипотетично.

Тръмп все още не е изпълнил нито една от заплахите си да бъде твърд спрямо Русия 

А въвеждането на 100% мита от страна на Европа върху износа от Китай и Индия е по-лесно да се каже, отколкото да се направи, както самият Тръмп е установил. По същия начин ЕС остава в конфликт относно това дали да конфискува руски активи, защитени от суверенен имунитет. Това важи особено за Белгия, която е домакин на по-голямата част от замразените средства.

Съобщенията, че Европейската комисия най-накрая е определила механизъм за използване на тези средства, са все пак окуражаващи. Избраното предложение е такова, което аз подкрепих през юли, заради потенциала му да заобиколи някои от трудните правни въпроси, които биха съпътствали всяко пълно изземване на защитени суверенни активи. Планът би превърнал парите в заеми, които ще бъдат изплатени на Русия веднага щом тя плати репарациите, които назначена от ООН комисия неизбежно ще счете за дължими в следващите години.

Остава опасението, че нищо от това не се очертава като част от последователна, ангажирана стратегия за спиране на Путин в Източна Украйна, а като нещо по-импровизирано и следователно крехко. Защото, ако Путин иска да бъде убеден, че няма смисъл да се опитва да продължи войната си, той трябва да повярва, че ангажиментите на Европа и САЩ да подкрепят Киев „колкото е необходимо“ са неотменни.

Тръмп не действа безкомпромисно

Европа не разполага с критични ресурси и е подложена на политически ограничения, тъй като центристките лидери, които разбират реалността на руската заплаха, са заменени от популисти от крайната десница, които не я разбират, фантазирайки вместо това за Путин като съюзник в единствения конфликт, за който наистина са загрижени - собствената си културна война с либерализма. Тези популисти включват не само Виктор Орбан от Унгария и Роберт Фицо от Словакия, но и лидерите на Националното събрание във Франция, Реформаторската партия във Великобритания и „Алтернатива за Германия“ в Германия.

Путин е прав, че часовникът за Украйна тиктака. Може да тиктака и за него, но само ако Тръмп и Европа най-накрая решат това да се случи.