Хю Хъдсън: Спортът е чисто изкуство

Носителят на "Оскар" на София Филм Фест
18 мар 2012 16:32, Петя Славова
0
Хю Хъдсън: Спортът е чисто изкуство
Снимка: София Филм Фест

Четири месеца преди планираната историческа прожекция в рамките на летните Олимпийски игри в Лондон британският режисьор Хю Хъдсън представи култовия си филм от 81-ва „Огнените колесници” (носител на 4 „Оскара” ‘82) на Олимпийската гала на 16-ия СФФ. На специална церемония в Зала 1 на НДК Хю Хъдсън получи Наградата на София, връчена му лично от олимпийската шампионка Мария Гроздева.

Ето какво ни припомня режисьорът за същината на спорта в години, когато все повече и повече сме склонни да се отдалечаваме от тази същина...

Спортът е чисто изкуство. Индивидуално изкуство. Дори колективните спортове като футбола са изкуство... Да, спортът определено е изкуство: скоковете във вода са нещо много красиво, стрелбата с лък също... Освен това колективните спортове като футбола, волейбола, баскетбола създават усещане за взаимност, за съпричастност, за семейство. Индивидуалните пък, като тичането, те вдъхновяват всеки ден да отправяш предизвикателства към самия себе си. Не с цел на всяка цена да победиш, разбира се. Има един баланс, който трябва да откриеш, и това също е изкуство.

Но за съжаление хората в наши дни са забравили тази страна на спорта...

Хората са забравили всичко. Днес те мислят само за състезания и финансиране. И спортът се превръща все повече и повече в стремеж към лична слава и лична изгода – пари.

Действието на филма Ви обаче се развива в средата на 20-те. Какво означава специално за Вас този исторически период?

За Англия, защото все пак изобразявам Англия от онези години, това са годините след Първата световна война – първото следвоенно поколение млади мъже, чиито бащи и братя са загинали в тази война. Не мога да кажа, че съм се интересувал специално от този исторически период преди, но в процеса на снимане на филма
започнах да се интересувам.

В момента правите друг филм, свързан с едни не много по-късни години. Филм, който се основава на „Поклон пред Каталуния” на Оруел. Разкажете ни малко повече за този проект, тъй като става дума за филмиране на книга, която е изключителна, но не толкова добре позната, колкото класическите произведения на Оруел.

За мен това е много труден филм. Самата книга няма как да бъде толкова популярна, колкото са „Животинската ферма” или „1984”, защото не е роман, а неговата лична история на военен репортер, който става боец, рискува живота си, както и живота на съпругата си, защото и тя идва в Испания. Това е голям удар върху брака му, но бракът му все пак оцелява. „Поклон пред Каталуния” е разтърсваща политическа история за левичари и десничари, но едновременно с това е и неговата лична, човешка история... Работя по тази история от много години. Имаше идея ролята на Оруел да се изиграе от Колин Фърт, но той вече е над 50, а когато отива в Испания, самият Оруел е на 29, така че може би ще трябва да потърсим по-млад актьор.

Известен или не?

Подходящ. Трябва да се намери точният баланс. Защото това няма да е лесен за изпълнение и евтин филм – ще трябва да реконструираме цял един исторически период.

Какво Ви донесе в личен план „Огнените колесници” през 80-те – нямам предвид само „Оскар”-ите и световнияуспех?...

Да, логично е, че след 4 „Оскар”-а станах доста известен режисьор и това ми даде възможност да създам още много филми. Получих покани да творя в Холивуд, но отказах, защото предпочетох да остана повече в европейската традиция. И това не се оказа толкова лоша идея, тъй като успях да направя повече от десет филма тук. В американското кино всичко се случва прекалено бързо, а как можеш да разкажеш история за две секунди? „Огнените колесници”, напротив, е бавен, съблазняващ филм. Смятам, че един филм трябва да те съблазнява постепенно, а не всичко в него да се случва прекалено бързо и като излезеш от киното, вече да си го забравил и да те занимава само това къде си паркирал и т.н.

Да завършим с музиката на Вангелис в „Огнените колесници”, която, също като филма, още в началото се превръща в световна класика.

Вангелис е мой стар приятел, още от края на 60-те: на една възраст сме и съм работил с него много пъти. Да, музиката пътува по света – може би по-лесно от филмите. Вангелис е изключителен талант и има страхотно усещане за това как да превежда емоцията на образите на езика на музиката.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase


0
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари