От Великобритания до Полша: Европа се превръща в неуправляем континент

Европейските лидери се борят да управляват поради ограничените бюджети, бавната администрация и енергичната опозиция от политическите крайности.

Континентът е обхванат от комбинация от парламентарна фрагментация, раздори и безсилие на властта, като много страни са изправени пред трудни избори поради застаряващото население и слабия икономически растеж, пише в свой анализ Bloomberg.

Кризата на управлението в Европа носи в себе си опасности, включително възхода на крайни десни партии, уязвимост към глобални режими или силни лидери и потенциал за политическа нестабилност и безредици, които да се превърнат в норма.

Твърде много европейски лидери просто вече не могат да свършат работата си.

Британският премиер Кир Стармър и френският президент Еманюел Макрон може би се борят най-много, но колегите им от Хага до Варшава и от Берлин до Мадрид са в същата лодка, управлявайки страни, които стават все по-неуправляеми.

Голяма част от континента сега е засегната от пагубна комбинация от напрегнати бюджети, бавна администрация, парламентарна фрагментация, енергична опозиция от политическите крайности и раздори, които често се разпростират по улиците. Във Франция синдикатите имат за цел да блокират страната в четвъртък в знак на протест срещу усилията за съкращаване на публичните разходи.

Безсилието на властта се превръща в норма, а положението става още по-тревожно, когато се види неортодоксалното решение на президента Доналд Тръмп за блокирането на Вашингтон, а именно множество изпълнителни заповеди, които поставят на изпитание конституционните ограничения на САЩ.

За европейските правителства, които се придържат към намаляващата среда, преструвката, че всичко е както обикновено, отстъпва място на негласното признание, че вероятно ще остане известна парализа и нестабилност. Това може да се превърне в паника в близко бъдеще, като се има предвид силната подкрепа за крайната десница в предстоящите избори в Германия, Франция и Обединеното кралство.

Облигационните пазари отразяват напрежението в последните две страни, като доходността на дългосрочните дългови инструменти се покачва. Такива предупредителни сигнали показват, че търпението на инвеститорите не може да се приема за даденост.

Но освен финансовите заплахи: политическата нестабилност и инерция, придружени от посланието към избирателите, че настоящите структури не могат да дадат резултати, носят в себе си опасности.

Вътрешно, парадоксът на бунтовете, подклаждани от крайните леви и десни сили, е, че те отварят още по-широко вратата за достъп до високи постове. Междувременно отслабеният континент е все по-уязвим на капризите на глобалните режими или силни мъже, които експлоатират слабостта, от руския президент Владимир Путин, през Тръмп, до Китай под ръководството на Си Цзинпин.

 "Светът се е променил, а Европа е квадратен пирон, който вече не се вписва", каза Джовани Орсина, който ръководи катедрата по политически науки в римския университет "Луис".

Кризата на управлението в Европа има общи теми. Най-често тя отразява разпадането на консенсуса относно разпределението на приходите от слабия икономически растеж, подклаждан от аргументите на крайната левица или десница, че по-заможните или имигрантите са част от проблема.

Застаряващото население засили натиска върху бюджета и добави поколенческо измерение към раздора. Макар Франция и Великобритания да са в центъра на вниманието в момента, всяка страна, която разчита на публично финансирани пенсии, не на последно място Германия и Испания, е изправена пред трудни избори.

Историята на Европа, разбира се, е поучително ръководство за крайните заплахи. Има много примери от междувоенните години, когато хаосът в Италия и Германия породи фашизма, последван от Португалия и Испания. Междувременно обречената Трета френска република и продължителните икономически сътресения във Великобритания оставиха и двете страни прекалено затворени в себе си, за да оценят опасността, която представляваше нацисткият режим, разрастващ се в Берлин.

Връщайки се към настоящето, Франция е най-ярък пример за политическа нестабилност и застой. Петият премиер за две години, Себастиен Лекорню, ще трябва да направи реални отстъпки на левицата, за да приеме бюджета и да запази властта.

С по-малко от две години до края на мандата на нараненото президентство на Макрон, крайната десница от Националния фронт има самочувствието на политическо движение, което усеща, че неговият час почти е дошъл.

 "Европа живее с наследството от 15 години на сътресения – от кризата в еврозоната до пандемията и войната в Украйна. Резултатът е фрагментирани парламенти, поляризирани партии и все по-нестабилни избиратели. Когато тази динамика се съчетае с фискалните ограничения в много страни, способността на правителствата да осъществят значителни промени в политиката става все по-ограничена."

Междувременно във Великобритания Стармър се бори усилено.

Авторитетът, с който разполагаше след като спечели голямо парламентарно мнозинство миналата година, се изпари поради лошо приетия бюджет, колебанията на пазара и принудителните оставки на ключови съюзници.

С повторното появяване на опасения от инфлация, откритото въстание в управляващата Лейбъристка партия и вследствие на най-голямата досега демонстрация на крайната десница в центъра на Лондон, популистката Реформирана партия, водена от Найджъл Фараж, води в проучванията и определя политическия импулс.

В сравнение с Великобритания и Франция, Германия има много по-ниско дългово бреме. Но коалицията на канцлера Фридрих Мерц, сформирана след сдържана победа на изборите през февруари, която го принуди да поднови съюза на партията си със социалдемократите, вече показва пукнатини.

Такава е нестабилната структура на Бундестага, че той успя да постигне жизненоважно увеличение на разходите за отбрана, чрез отпускане на дълга на страната, като използва законодателите от предишния парламент, преди новата група да встъпи в длъжност. Крайнодясната AfD сега е основната опозиционна партия в Германия и в момента е рамо до рамо с CDU на Мерц в надпреварата за победа на следващите избори.

В Испания коалицията на премиера Педро Санчес, водена от социалистите, се е задържала на власт само чрез противоречиво сътрудничество с каталунските сепаратисти. Съседната Португалия премина през три избора в рамките на три години.

Сред най-големите страни в Европа Италия може да изглежда като изключение, като Джорджия Мелони наскоро стана най-дълго управлявалият премиер от напускането на Силвио Берлускони през 2011 г.

Въпреки това ръцете й са вързани от конкуриращите се изисквания на коалицията й, огромното дългово бреме и политическата система, ограничена от две еднакво мощни парламентарни камари. Може да се каже, че именно присъщата опасност от нестабилност е породила дисциплина в нейния съюз.

В други части на Европа политическата безизходица е повсеместна.

Нидерландският министър-председател Дик Шуф преживя вот на доверие в края на август, но следващия месец го очакват предсрочни избори. Белгия отне повече от половин година след националните избори, за да сформира коалиция през януари, което е подобрение в сравнение с 500-дневното чакане, необходимо миналия път.

На изток втората година на Доналд Туск като премиер беше провалена от шокиращата победа на националистически аутсайдер за президент, който сега може да наложи вето на опитите за намаляване на един от най-големите бюджетни дефицити в ЕС, защото мнозинството на правителството не е достатъчно голямо. Румъния излиза от най-тежката политическа криза от падането на комунизма, след като миналата година един маргинален кандидат излезе от неизвестността и спечели първия тур на президентските избори сред подозрения за руска подкрепа.

Регионалните организации могат да компенсират вътрешния хаос, често защото не отговарят директно пред избирателите. Европейската централна банка, например, може да се похвали с известен успех в постигането на ценова стабилност в изключително нестабилна обстановка.

Но ЕС, част от който е, по самата си същност като клуб на нации, има свои собствени предизвикателства. Макар че неговите закони и ограничения по-рано спомагаха за ускоряване на растежа на континента, неговите процеси на вземане на решения са бавни и често зависят от консенсус. Междувременно блокът е и мишена за критики от националистически движения, както показва излизането на Обединеното кралство.

Колективната импотентност, породена от фрагментираните демокрации, предлага уникална възможност за Путин, чиито неотдавнашни атаки с дронове срещу Полша и Румъния подчертават желанието му да тества слабостите на съседите си. Междувременно Китай се опитва да разбие единството, търсейки съюзи с държави като Испания, а търговското споразумение на Тръмп с ЕС подчертава как той разглежда континента като ресурс, който може да бъде експлоатиран.

Докато политиците се подготвят за регионална среща в началото на октомври на Европейската политическа общност, мнозина могат поне да се утешат, че имат малко време. Най-големите страни имат повече от година до общите избори, а Великобритания и Германия може да имат време до 2029 г., ако правителствата им издържат. Но лидерите им все повече приличат на конституционни суверени, които председателстват церемонии, но са лишени от способността да управляват.