Има ли картел: Как сирене от 14 лв. стига до 24 лв. в голяма верига?

Доходите ни скачат, но цените на храните "изяждат" този ръст. Именно това сочат резултатите от анализ на КНСБ, който разкрива шокиращи данни.

Има драстични разлики между цените на едро и крайните цени в магазините, като в някои случаи за крайния потребител те скачат с над 100% спрямо тези на борсата. 

Това се наблюдава при сирената, краставиците, млечните продукти и киселото и прясното мляко, каза пред Нова тв заместник-директорът на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ Виолета Иванова.

По думите ѝ най-фрапиращ пример са краставиците – техните цени се удвояват по веригата на доставка. По данни на КНСБ, средната борсова цена е 1,60 лв., докато в търговската мрежа достигат до 3,30 лв. 

"Недостигът на родно производство, зависимостта от внос и нелоялните практики във веригата на доставка са част от причините за високите надценки", подчерта тя. 

Друг фрапиращ пример е сирене, което в магазин на самия производител струва 14 лв., но същият продукт се предлага в голяма търговска верига за 24 лв. Това е разлика от 10 лв., при която няма обосновано логистично или производствено обяснение.

„Това, ако не е пример за изкуствено повишаване на цената, не знам какво е. Говорим за тип поведение, близко до картел – дори и да не е доказано юридически“, посочи Иванова.

Според КНСБ усещането за поскъпване при потребителите остава силно, въпреки че в летните месеци (юни–август) е отчетено леко задържане на средните цени. Причината е, че цените се задържат високи след стремглавото им нарастване в предходните години, без да има реално понижение.

Покупателната ни способност също изостава. Данните на КНСБ показват, че с една минимална работна заплата българинът може да си позволи едва 9 потребителски кошници със стоки от първа необходимост, докато в Германия с минимална заплата се купуват 33 такива.