Непредвидимият Тръмп – верен на нестабилния си характер

След две седмици Доналд Тръмп ще поеме юздите на една разделена Америка, но стратегията му на постоянни изблици на недоволство, която го доведе до президентския пост, рискува да се сблъска със суровата действителност на властта в Белия дом.

Популисткият милиардер, чиято изненадваща победа предизвика шок в страната му и по света, ще влезе на 20 януари в митичния Овален кабинет с неодобрение от 48 процента. Предшественикът му Барак Обама, който още преди изборите на 8 ноември предупреди каква опасност ще бъде Тръмп за демокрацията, напуска поста си с рекордна популярност от 55 процента, пише Франс прес.

Но опровергавайки всички прогнози, бизнесменът Тръмп, който е пълен новак в политиката, разчупи всички правила, победи всички свои републикански противници, преди да триумфира - въпреки че не спечели народния вот - срещу демократката Хилари Клинтън.

Оттогава, в момент на предаване на властта, политическият климат е тежък и пълен с несигурност.

Трудно е да се каже какво може да се очаква от идването на власт на Тръмп, защото той има толкова малко опит в политическото управление и защото е очевидно, че е с доста променливо настроение, казва притеснено Фред Грийнстейн, преподавател в Принстън и автор на труд за президентите на САЩ, озаглавен "Президентските различия: Лидерският стил от Франклин Делано Рузвелт до Барак Обама".

И наистина близо два месеца след избирането си за президент Доналд Тръмп си остава Доналд Тръмп. Той остава верен на нестабилния си характер - самият той се описа като "непредвидим" - и продължава с гръмките си изявления в Тwitter, по-специално свързаните с големите външнополитически предизвикателства.

Не знам какво иска да направи и мисля, че и той не знае, каза в началото на декември сенаторът от Демократическата партия Патрик Лийхи.

Но от 20 януари Тръмп ще трябва да пилотира първата сила в света.

За да взима решения по десетките всекидневни въпроси, новият главнокомандващ ще има до себе си в Белия дом 470 сътрудници.

Бивш съветник в прочутото "Западно крило" казва: "Не знам дали тези сътрудници вече знаят как 45-ият президент на САЩ, който досега е прекарвал повечето време на върха на небостъргача си в Манхатън или в клуба си във Флорида, ще се справи с реалността на изпълнителната власт".

Доналд Тръмп ще има администрация, която старателно си подбра през последните няколко седмици и в която включи членове на своето семейство, милиардери, бизнесмени, водещи републикански фигури и пенсионирани генерали.

Какво място ще заемат дъщеря му Иванка Тръмп и зетят на Тръмп - Джаред Къшнър? Ще остави ли Тръмп поле за изяви на своя вицепрезидент Майк Пенс, на шефа на канцеларията си, видния републиканец Райнс Прийбъс или на стратегическия си съветник Стив Банън, фигура от американската крайна десница?

Професор Грийнстейн, автор на книга, разказва как са управлявали предишни президенти.

Демократът Джими Картър /1977 - 1981 г./ е позволявал на съпругата си Розалин да присъства на важни заседания. Демократите Франклин Делано Рузвелт /1933 - 1945 г/ и Бил Клинтън /1993 - 2001 г./ са оставяли съпругите си Елинор и Хилари да влияят на политическите ориентации.

Републиканецът Дуайт Айзенхауър, който също като Тръмп е бил новак в политиката, е обичал съветниците му да водят оживени дебати, преди да вземе решение.

Неговият далечен приемник, републиканецът Роналд Рейгън /1981 - 1988 г./ напротив е мразел откритите конфликти и се обградил с един "интересен триумвират", разказва Грийнстейн: Едуин Мийз, нещо като идеолог, Джим Бейкър, прагматичен политик и републикански кадър и Майк Дийвър, експерт по връзките с обществеността и много близък до Нанси Рейгън.

"Те не спореха, защото представляваха различните лица на Рейгън", подчертава Грийнстейн.

Но "Западното крило" може би е било прекалено тясно за амбициозните конкуренти, както при президентството на Джордж Буш /1989 - 1993 г./, когато главният му секретар Джон Сунуну и директорът му по бюджета Ричард Дарман се разправяха за данъците.

Джордж Буш-младши /2001-2008 г./ пък трябваше да прави отстъпки и да постига съгласие между властния си вицепрезидент Дик Чейни и влиятелния си министър на отбраната Доналд Ръмсфелд.

От фундаментално значение е кой участва в заседанията, в кого се вслушва президентът, кой има шанса да говори с него, преди той да вземе решение, беше казал Чейни, преди да стане вицепрезидент.
 

/БТА/