СЗО сложи края на епидемията от вируса убиец ебола

Световната здравна организация оповести края на епидемията от ебола в Западна Африка, съобщиха световните информационни агенции.

СЗО обяви, че последните известни вериги за предаване на вируса ебола в Западна Африка са ликвидирани, но се очакват още "избухвания", съобщиха световните информационни агенции. Затова Световната здравна организация призова да продължи засиленото наблюдение.

Световната здравна организация направи съобщението, след като изтекоха 42 дена или два инкубационни цикъла от отрицателните резултатите от направените два пъти изследвания на последния известен пациент в Либерия.

Тръгнала от южната част на Гвинея през декември 2013 г., епидемията от ебола е убила 11 315 души при 28 637 случая на заболяването, според данни на СЗО. Над 99 на сто от жертвите са концентрирани в три съседни страни - Гвинея (над 2500 смъртни случая), Сиера Леоне (над 3900 умрели) и Либерия (над 4800 смъртни случая).

Погледното в исторически план, вирусът Ебола се появява първо в Централна Африка. Този вирус от семейство Filoviridae е кръстен на река в северната част на ДР Конго (бивш Заир), където е идентифициран за пръв път през 1976 г.

Оттогава са регистрирани 5 вида на вируса Ебола - Заир, Судан, Бундибугио, Рестън и Тайска гора. Вирусът, който е в основата на епидемията в Западна Африка, е от вида Заир.

Вирусът се среща у плодоядните прилепи, които са смятани за негов естествен гостоприемник, но не развиват болестта. Други бозайници като маймуни, антилопи и таралежи могат също да пренасят болестта и да я предадат на хора.

При епидемия болестта се предава между хора чрез пряк и тесен контакт. Здрав човек се заразява чрез "телесни течности" - кръв, повръщано, фекалии от болен.

За разлика от грипните заболявания този вирус не може да се предава по въздуха. Вирусът Ебола е по-малко заразен в сравнение с редица други вирусни заболявания, но е опасен, тъй като много от предизвиканите от него случаи на заразяване са с летален изход. Според данни на СЗО средно половината от заразените с вируса хора намират смъртта си.

След инкубационен период между 2 и 21 дни (средно около 5 дни), вирусът Ебола се проявява чрез внезапна треска, намаляване на физическите сили, мускулни и ставни болки, главоболие, болки в гърлото. Този стадий често е последван от повръщане, диария, обриви, бъбречна и чернодробна недостатъчност. В някои случаи се наблюдават вътрешни или външни кръвоизливи.

Превантивните мерки срещу болестта включват редовно миене на ръцете и следене на първите й симптоми, по-специално тези на треската. Препоръчително е да не се доближават засегнати от болестта хора, а лекуващите да носят ръкавици и маски на лицата си.

Най-често наблюдаваните последствия от заболяването сред онези, които са го преболедували, са артрит, възпаление на очите, проблеми със зрението и слуха.

По време на епидемията в Западна Африка бяха изпробвани редица експериментални терапии и ваксини. Сред въпросните терапии са тези с антивирусното лекарство фавипиравир (Avigan), създадено от филиал на японската компания "ФуджиФилм", и с коктейла от три моноклонални антитела ZMapp, който е плод на американско-канадско сътрудничество. Комбинацията от противомаларийните лекарства артесунат и амодиаквин позволи значително да се намали смъртността, сочат резултатите от изследване в център за лечение на "Лекари без граници" в Либерия.

Големи надежди се възлагат и на ваксините. Вчера бе оповестено, че в Русия са разработени две ваксини срещу ебола, превъзхождащи по своите характеристики световните аналози, като едната от тях е подходяща за пациенти с имунодефицит. Ваксината VSV-EBOV, разработена от канадски и американски учени и тествана върху над 4000 души в Гвинея, показа 100-процентна ефикасност, според резултатите от изследване, публикувани през юли м.г.

(БТА)