Светска или ислямска? Ердоган срещу идеите на Ататюрк

Чрез президентската система, към която се стреми, Ердоган иска да промени политическата система в Турция. Обвързвайки я с ислямските традиции обаче, той загърбва идеите на основателя на републиката Кемал Ататюрк, пише Дойче веле.

Молбата на халифа била скромна - по време на петъчната молитва да носи тюрбан в стила на султан Мехмед Втори от 15 век. И искал да знае дали новоизбраният президент имал нещо против. А той отвърнал безцеремонно: "По-добре е халифът да носи редингот, както е прието за държавните мъже." А по-късно добавил, че самият той смятал халифата за "пълна глупост".

Тази история, описана от историка Сюкрю Ханиоглу в биографията на първия президент на турската република Мустафа Кемал, е симптоматична за решителния и безцеремонен начин, по който подхождал Ататюрк към религиозните и политически традиции на току-що разпадналата се Османска империя.

Също толкова безцеремонно той постъпил и по отношение на имама, който дотогава отговарял за турското Национално събрание - премахнал ненужния пост. "Нямаме никаква нужда от молитви", отсякъл Ататюрк. По този повод Ханиоглу пише, че за Кемал Ататюрк съществувала само една религия - религията на светската република.

Оспорвани реформи

Големи части от турското население се отнасяли с резерви към реформите на Ататюрк. Образованият градски елит ги одобрявал, но дълбоко свързаното с традициите мнозинство не искало и да чуе за тях. Повечето турци се съпротивлявали срещу въвеждането на Григорианския календар, на лаицизма като основен принцип на републиката, срещу замяната на феса с европейския цилиндър, срещу смяната на арабската с латинската азбука, както и на въвеждането на избирателното право за жените през 1934 година.

Мустафа Кемал, наречен Ататюрк (баща на турците), влиза в историята на турската република като неин модернизатор и до днес е смятан за неин най-значим представител. Историкът Ханиоглу пише, че в действителност Кемал Ататюрк и съмишлениците му са подценили реалностите в турското общество.

"Ръководството на младата република подцени най-осъдително съпротивителната сила на социалните пластове в едно мюсюлманско общество".

В края на 19-и и началото на 20-и век турското ръководство и много европейски интелектуалци били убедени, че скоро религията ще остане само блед спомен от далечното минало, добавя турският историк.

Опонентът

Сегашният турски президент иска да въведе президентска система. Географът от Центъра за турски и интеграционни проучвания в Есен Канер Авер предполага, че Ердоган иска да влезе в историята като най-важния държавен глава след Ататюрк. Има и още нещо, твърди Авер. "Ердоган се стреми към абсолютната власт. И затова му трябва тази конституционна реформа. Само така може да подкове конституционно президентската си система", казва той.

Към това се прибавя и фактът, че през 2023 година се навършват 100 години от основаването на републиката. "Тогава Ердоган иска да се покаже като могъщия управник, който е извадил Турция от сегашната кризисна вътрешно- и външнополитическа ситуация и я е повел към бъдещето", твърди Канер Авер.

За да получи достатъчна подкрепа за конституционната реформа, Ердоган разчиташе именно на това мнозинство от турците, което от над 100 години е против реформите на Кемал Ататюрк.

Освен това Ердоган води и една решителна политика на символите: той разпореди да бъде издигната голяма джамия на хълм над Босфора, повиши данъците върху алкохола и забрани продажбата му в близост до джамиите. Ердоган наложи волята си и спрямо жените, на които отново е позволено да носят забрадки в обществените учреждения, например в университетите.

Референдум и за културната идентичност

В идеологическо отношение, казва Канер Авер, Ердоган произхожда от национално-консервативната религиозна среда. "И ако постигне целите си, в държавния апарат ще бъдат въведени съответните елементи на тази среда", казва той.

Авер обаче не вярва, че Турция ще стане наистина ислямска република. "Във всеки случай доминацията на национално-консервативните ислямисти в структурите, вероятно и в законодателството, обществения живот и академичните среди ще се усеща по-силно, отколкото днес", посочва той.

Ердоган иска да въведе нов политически ред в страната. За целта той използва и културни средства, чрез които се определя и като идеологически противник на Кемал Ататюрк. В културно отношение Турция е само повърхностно модерна държава, твърди Авер. "Ердоган използва скритите консервативни енергии в обществото", казва той и смята, че затова и гласуването за президентска система е същевременно и гласуване за културната идентичност на Турция.