100 дни операции: Планът на САЩ за Иран

Държавният департамент на САЩ добавя ресурси за евакуацията на блокираните американци в Близкия изток, а Пентагонът се опитва да увеличи броя на американските войници, които събират разузнавателна информация за операциите – най-новите признаци, че администрацията на Тръмп не е била напълно подготвена за по-широката война, с която се сблъсква в момента.

На фона на критиките, че администрацията е реагирала твърде бавно, за да предупреди американските граждани, че трябва да напуснат или да помогнат на тези, които са попаднали в вихъра на събитията, Държавният департамент изпраща допълнителен персонал в Атина, за да помогне на американските граждани, според настоящ и бивш служител на департамента, запознат с консулските въпроси.

Служител на Държавния департамент, запознат с процеса, заяви в сряда сутринта, че висшите ръководители в департамента са поели отговорността за евакуационната операция, голяма част от която обикновено се извършва от консулски и бюрократични служители.

Междувременно Централното командване на САЩ иска от Пентагона да изпрати повече военни разузнавачи в щаба си в Тампа, Флорида, за да подкрепят операциите срещу Иран за най-малко 100 дни, но вероятно до септември, според уведомление, получено от POLITICO.

Това е първото известно искане на администрацията за допълнителен разузнавателен персонал за войната с Иран и знак, че Пентагонът вече разпределя средства за операции, които може да продължат много по-дълго от първоначалния четириседмичен срок на президента Доналд Тръмп за конфликта.

Бързането да се добавят хора и ресурси в подкрепа на усилията, които често се организират много преди военните действия на САЩ, подчертава как екипът на Тръмп не е предвидил напълно широките последици от войната, която започна заедно с Израел в събота.

„Това, което видяхме, е напълно импровизирана операция, при която изглеждаше, че никой всъщност не разбираше или не вярваше, че военните действия са неизбежни“, каза Джералд Файърщайн, бивш висш американски дипломат, който се е занимавал с Близкия изток. „Изглежда, че са се събудили в събота сутринта и са решили, че ще започнат война.“

САЩ проведоха масивна и многостранна операция заедно с Израел, насочена срещу иранската инфраструктура за сигурност, в резултат на която бяха убити върховният лидер на страната и други висши длъжностни лица. Американските и израелските власти обаче все още не са формулирали ясна крайна цел на операцията. Тръмп и неговите сътрудници също се затрудниха да дадат солидни причини защо ударите трябваше да се случат точно сега.

Иран отвърна с обстрел на американски и други цели в Близкия изток. Най-малко шестима американски войници загинаха в пристанището в Кувейт, което повдигна въпроси дали съоръжението им е било достатъчно добре укрепено срещу очевидния удар с дронове. Някои американски дипломатически съоръжения също бяха ударени и нарастват опасенията, че САЩ и техните съюзници в Близкия изток могат да останат без боеприпаси.

На няколко от интервюираните за тази статия беше предоставена анонимност, тъй като въпросът е деликатен и в някои случаи те не са били упълномощени да говорят публично.

Пентагонът също се опитва да изпрати повече противовъздушни системи в региона,

особено по-малки и по-евтини системи за противодействие на дронове, които ведомството разработва през последните няколко години, каза американски официален представител.

Ударът, при който загинаха американските войници, е особено тревожен за военните планирачи, защото е бил нанесен от сравнително евтин дрон Shahed, който често може да лети под съществуващите радари. САЩ, поне в момента, използват ракети, които струват няколко милиона долара, за да унищожат дроните, които струват само част от тази сума. Иран разполага с хиляди такива дрони в запасите си, а десетки от тях вече са пробили съществуващите противовъздушни системи.

Много от противодроновите средства, с които САЩ биха могли да отговорят, не са били използвани в бой, добави представителят, тъй като американските сили досега не са се сблъсквали с толкова широко разпространена заплаха от дронове.

Но ограничената подготовка за подпомагане на американците, които искат да напуснат региона, имаше най-непосредствено въздействие.

Докато поне две американски посолства – в Ливан и Израел – започнаха да изпращат персонал и техните семейства в последните дни преди ударите, повечето дипломатически мисии в региона не предприеха такива действия, докато не започна войната.

Едва в понеделник Държавният департамент издаде първото си сериозно предупреждение към американците, призовавайки ги да „напуснат незабавно“ 14 страни в региона. Към този момент беше трудно да се намери билет за излизане, тъй като затварянето на въздушното пространство доведе до многобройни отменени полети. Оттогава департаментът разшири предупрежденията и евакуациите си до поне две други страни – Кипър и Пакистан.

„Това е пълно неизпълнение на задълженията“, заяви Джефри Фелтман, бивш посланик на САЩ в Ливан, който ръководеше евакуацията на хиляди американски граждани от тази страна през 2006 г. „Иран безспорно е заплаха, но нямаше непосредствена опасност за нас, а въпреки това Тръмп остави хиляди, може би стотици хиляди американци в опасност, без да планира как да ги изведе.“

Служител на Държавния департамент, запознат с процеса, заяви, че относително малко хора в департамента са били запознати с военните планове. Това може да е допринесло за предизвикателствата, свързани с евакуационните заповеди и предупрежденията за пътуване, призна служителят. Целта е да се стабилизира ситуацията възможно най-бързо.

 Това включва набиране на персонал в Атина и потенциално в други места, ако кризата се влоши. Допълнителният персонал може да помогне на американците, пристигащи с чартърни или други полети, ако имат нужда да подновят паспортите си, да им отпусне заеми за закупуване на билети или дори за временно настаняване, заяви настоящият и бивш служител на Държавния департамент, запознат с консулските въпроси.

Държавният департамент заяви в изявление, че създадената в събота сутринта работна група, работеща 24 часа в денонощието, е помогнала на повече от 6500 американци в чужбина с насоки за сигурност и възможности за пътуване.

Държавният департамент също отбеляза, че е издал предупреждения за пътуване до американците за региона, започващи от януари, въпреки че тези предупреждения са били относително рутинни за регион с много нестабилни места.

Дилън Джонсън, помощник-държавен секретар по глобални публични въпроси, написа в X в сряда сутринта, че от 28 февруари, денят, в който започна войната, „над 17 500 американски граждани са се върнали в САЩ от Близкия изток“. Но този брой изглежда включва много американци, които са напуснали без никаква помощ от Държавния департамент.

Говорителят на Белия дом Каролин Лийвит заяви в сряда, че президентът е казал на регионалните лидери, „че очакваме тяхната помощ“ за връщането на американците у дома.

„Администрацията вече бързо организира безплатни чартърни полети и резервира места в търговски полети, които очакваме да станат все по-достъпни с течение на времето и с напредъка на тази мисия“, каза тя.

Администрацията на Тръмп като цяло е намалила броя на хората, участващи в процеса на изготвяне на политиката за национална сигурност, и е ограничила срещите, в които обикновено участват много ведомства и агенции. Освен Рубио и няколко от най-близките му сътрудници, голяма част от Държавния департамент е останала в неведение относно много ключови решения. Рубио е и съветник по националната сигурност, което означава, че прекарва голяма част от времето си в Белия дом.

Все пак настоящи и бивши американски дипломати посочиха, че възможността САЩ да влязат във война в Близкия изток не е била точно тайна.

Администрацията прекара седмици в драстично увеличаване на военното си присъствие в региона и отправяне на предупреждения към Иран. Затова хората в Държавния департамент, включително политическите назначения в бюрото по консулски въпроси, са трябвало да знаят, че трябва да намалят персонала в посолствата и да приканят американците да напуснат региона преди много дни или седмици, твърдят някои.

„Нямаше причина да не се подготвят планове за напускане на персонала, тъй като това вече беше в ход, особено след като Министерството на отбраната знаеше вероятните военни реакции на Иран“, каза бившият служител на Държавния департамент, запознат с консулските услуги. „Те също така можеха да започнат да изпращат съобщения в региона за променящата се ситуация със сигурността.“

Демократите се възползваха от провала на евакуацията, за да критикуват администрацията на Тръмп.

Това беше нещо като обрат: републиканците разкритикуваха администрацията на Байдън за начина, по който се справи с евакуацията на американците и афганистанските съюзници в последните дни на изтеглянето на САЩ от Афганистан през 2021 г.

В писмо, споделено с POLITICO, демократите от Сенатската комисия по външни отношения призоваха Рубио в сряда да „предприеме по-конкретни стъпки за улесняване на заминаването“ на американските граждани и персонала на посолството, които сега са в опасност на фона на разширяващия се конфликт.

Законодателите искат Рубио да обясни до петък как се вземат решенията кои страни изискват напускане и какви критерии определят използването на чартърни самолети в сравнение с необходимостта от военни самолети. Те попитаха също какви алтернативни варианти за евакуация се обмислят на фона на честите затваряния на въздушното пространство, наред с други усилия. Писмото беше инициирано от сенатор Тами Дъкворт.

Няколко губернатори, сред които Гавин Нюсъм от Калифорния, Кати Хочул от Ню Йорк и Дж.Б. Прицкер от Илинойс, също са в контакт с служители на Държавния департамент, за да получат актуална информация за американците, блокирани в региона, тъй като губернаторите получават обаждания от паникьосани жители.

Служители на губернаторите попитаха какво прави администрацията, за да върне американците, включително дали се обмисля използването на чартърни или военни самолети, според човек, запознат с дискусиите.