Светът е загубил 68% от дивите животни за по-малко от 50 години. Ключов фактор за това са престъпленията срещу дивата природа, които водят до загуба на биоразнообразие. Липсата на достатъчно мониторинг обаче оставя повечето случаи неразкрити.
Това е изводът в публикувания днес доклад, дело на природозащитните организации WWF, Traffic и Fauna & Flora International. Проучването е изготвено на базата на информации, извлечени от 87 институции в 11 европейски държави и обхваща периода между 2016 и 2020 г.
Изследването сочи, че повечето от престъпленията са свързани с незаконното убиване на диви животни (27%), с използването на отровни примамки (16%), забранени методи за лов (14%), както и с нелегалната търговия с диви животни (13%). Един от засегнатите видове и пример за многобройните престъпления в дивата природа е щиглецът. Малката птица е смятана за деликатес в Италия и бива обект на "бракониерски туризъм" в Сърбия. Тя е изнасяна нелеглано за Близкия изток през Украйна или е залавяна като домашен любимец в Испания.
Чести жертви на престъпления са и много едри хищници, както и застрашени от тях видове, попаднали в отровни примамки. Анализът отчита, че незаконното убиване на мечки, вълци или рисове е резултат най-вече от предполагаеми или действителни конфликти с фермери и ловци, а също е свързано и с трофеен лов.
В изследвания период властите в България са открили мъртви четири кафяви мечки, а четири други случая станаха известни чрез медиите или документи от прокурорите, коментира Роселина Стоева, координатор на проекта LIFE SWiPE, по който е подготвен докладът. В същото време обаче спадът в популацията на мечките е десет пъти по-голям - с цели 80 индивида. Тоест мечките у нас са намалели от 411 на 329 без никакви доказателства за увеличаване на естествената смъртност.
Същевременно много случаи на престъпления срещу дивата природа не биват преследвани, дори и да бъдат докладвани. Средно 60% от жалбите, получени от прокуратурата, не са довели до съдебно производство, а най-често прилаганата санкция е условна присъда. Проучването подчертава и най-добрите европейски практики, които биха могли да променят ситуацията. Сред тях са:
- създаването на специализирани полицейски звена
- използването на технологии като дронове или GPS за наблюдение на застрашени видове,
- използването на кучета, обучени да откриват отрови
- увеличаване на финансовите ресурси
- въвеждане на централизирана база данни
- възможности за обучения в правоприлагащия сектор
- подобряване на трансграничното сътрудничество.
България все пак постигна стъпка напред в борбата с престъпленията срещу дивата природа, след като през тази година институции и НПО се обединиха за създаването на специализиран сектор "Престъпления против околната среда и дивата природа". Той е част от отдел "Икономическа полиция" към Главна дирекция "Национална полиция". Основните отговорности на новосформираното звено са свързани с оперативно-издирвателна, информационна, координационна и организационна дейност за превенция и противодействие на престъпления в дивата природата, описани в Наказателния кодекс.
Защо престъпленията срещу природата са опасни?
За по-малко от 50 години сме загубили 68% от дивите животни на планетата. Ключов фактор за това безспорно са престъпленията срещу дивата природа. Те се нареждат сред четирите най-доходоносни криминални дейности в света. Предхождани единствено от наркотрафика, фалшификациите и контрабандата с оръжия, те генерират приходи от 280 млрд. долара годишно, сочат данни на Интерпол. Освен това престъпленията срещу дивата природа имат редица отрицателни ефекти върху живота на планетата, в това число намаляване на биоразнообразието и дори пълното изчезване на някои европейски животински и растителни видове. През 2021 г. Съветът на ЕС припозна справянето с престъпленията срещу природата като един от десетте приоритета в борбата с организираната престъпност.

Нощувки за 6000 долара - Световното първенство по футбол предизвиква жилищна треска
Ванс е фаворит на републиканците за следваща номинация за президент
Пет са сигурните формации в следващия парламент, една е на чертата
Студентските и еднофамилните жилища са най-предпочитани от инвеститорите в имоти в Европа
Един месец след началото на войната срещу Иран Тръмп е изправен пред труден избор
Манията по Chanel показва, че индустрията на луксозните стоки следва положителен импулс
Древните нишки между Тракия и Египет: Боговете, които властваха от Нил до Хемус
Иван Лишков: В Златията е най-богатата почва на планетата и в Слънчевата система
Животопроменящи пробиви за 3 зодии до края на 2026 г.
Три катастрофи на АМ "Хемус" край Шумен за по-малко от час
Мухамад от Малайзия ще надува свирката на България
От Гана се канят да треснат Германия
Гонзо със страхотен жест за бедстващи българи в Индонезия
Бомба от Испания: Юрген Клоп става треньор на Реал Мадрид
Атаката на Левски куца, нужна е промяна
Казаха кой може да прецака Левски за титлата
Седмичен хороскоп за 30 март - 5 април 2026
Smart Care реализира 10000 поръчкови душ кабини в София – Какви са съветите на екипа?
Reebok пренаписва правилата между спорт и стил
Маникюри за късмет и пари през април (+Снимки)
Седмична таро прогноза за 30 март – 5 април
Трикове за 15-минутно освежаване на дома
Варненският „Комодор” спечели купата на България по водна топка
Делфините в Черно море са около 73 000
Три катастрофи на "Хемус" край Шумен, дете е в болница
Дронове навлязоха във Финландия
Бум на случаите на варицела във Варна
Как Гърция планира да донесе Благодатния огън от Йерусалим?
Сателитни данни разкриват изненадващи промени в сладководните запаси на Арктика
Защо колонизацията на Марс може да се окаже еволюционно самоубийство
Кометата C/2026 A1 продължава полета си към Слънцето
Палеонтолози откриха: Стотици яйца на динозаври, престояли 70 млн. години
Възможно ли е да се зачене дете в Космоса: Ново проучване разкрива сериозни пречки
Учени откриха кокаин, кофеин и лекарства в акули край Бахамите