Светът е загубил 68% от дивите животни за по-малко от 50 години. Ключов фактор за това са престъпленията срещу дивата природа, които водят до загуба на биоразнообразие. Липсата на достатъчно мониторинг обаче оставя повечето случаи неразкрити.
Това е изводът в публикувания днес доклад, дело на природозащитните организации WWF, Traffic и Fauna & Flora International. Проучването е изготвено на базата на информации, извлечени от 87 институции в 11 европейски държави и обхваща периода между 2016 и 2020 г.
Изследването сочи, че повечето от престъпленията са свързани с незаконното убиване на диви животни (27%), с използването на отровни примамки (16%), забранени методи за лов (14%), както и с нелегалната търговия с диви животни (13%). Един от засегнатите видове и пример за многобройните престъпления в дивата природа е щиглецът. Малката птица е смятана за деликатес в Италия и бива обект на "бракониерски туризъм" в Сърбия. Тя е изнасяна нелеглано за Близкия изток през Украйна или е залавяна като домашен любимец в Испания.
Чести жертви на престъпления са и много едри хищници, както и застрашени от тях видове, попаднали в отровни примамки. Анализът отчита, че незаконното убиване на мечки, вълци или рисове е резултат най-вече от предполагаеми или действителни конфликти с фермери и ловци, а също е свързано и с трофеен лов.
В изследвания период властите в България са открили мъртви четири кафяви мечки, а четири други случая станаха известни чрез медиите или документи от прокурорите, коментира Роселина Стоева, координатор на проекта LIFE SWiPE, по който е подготвен докладът. В същото време обаче спадът в популацията на мечките е десет пъти по-голям - с цели 80 индивида. Тоест мечките у нас са намалели от 411 на 329 без никакви доказателства за увеличаване на естествената смъртност.
Същевременно много случаи на престъпления срещу дивата природа не биват преследвани, дори и да бъдат докладвани. Средно 60% от жалбите, получени от прокуратурата, не са довели до съдебно производство, а най-често прилаганата санкция е условна присъда. Проучването подчертава и най-добрите европейски практики, които биха могли да променят ситуацията. Сред тях са:
- създаването на специализирани полицейски звена
- използването на технологии като дронове или GPS за наблюдение на застрашени видове,
- използването на кучета, обучени да откриват отрови
- увеличаване на финансовите ресурси
- въвеждане на централизирана база данни
- възможности за обучения в правоприлагащия сектор
- подобряване на трансграничното сътрудничество.
България все пак постигна стъпка напред в борбата с престъпленията срещу дивата природа, след като през тази година институции и НПО се обединиха за създаването на специализиран сектор "Престъпления против околната среда и дивата природа". Той е част от отдел "Икономическа полиция" към Главна дирекция "Национална полиция". Основните отговорности на новосформираното звено са свързани с оперативно-издирвателна, информационна, координационна и организационна дейност за превенция и противодействие на престъпления в дивата природата, описани в Наказателния кодекс.
Защо престъпленията срещу природата са опасни?
За по-малко от 50 години сме загубили 68% от дивите животни на планетата. Ключов фактор за това безспорно са престъпленията срещу дивата природа. Те се нареждат сред четирите най-доходоносни криминални дейности в света. Предхождани единствено от наркотрафика, фалшификациите и контрабандата с оръжия, те генерират приходи от 280 млрд. долара годишно, сочат данни на Интерпол. Освен това престъпленията срещу дивата природа имат редица отрицателни ефекти върху живота на планетата, в това число намаляване на биоразнообразието и дори пълното изчезване на някои европейски животински и растителни видове. През 2021 г. Съветът на ЕС припозна справянето с престъпленията срещу природата като един от десетте приоритета в борбата с организираната престъпност.

Nasdaq навлезе в корекция заради противоречивите послания за войната в Иран
Страните от ЕС напредват с плановете за центрове за депортиране в трети страни
Китай е забранил на главния изпълнителен директор на стартъпа Manus да напуска страната
Кои са спорните моменти в Закона за прозрачност и представителство на интереси
Лихвите по новите депозити растат през февруари на месечна, но намаляват на годишна база
Водещите европейски борси затвориха сесията с понижения
Полицията с призив: Издирва се жената, наръгала четирима души в София
Volkswagen изтегля 100 000 електромобила в Европа заради дефектни батерии
Лекари съветват хората над 50 години да не се къпят всеки ден
Учени разгадаха жизнения цикъл на мозъка: Как се променяме през годините
Канада налага допълнителни санкции срещу Русия
Късна емисия
И червен картон не спря Франция срещу Бразилия на Карлето
Ана Калинская
Трима от ЦСКА се вихрят в Европа
Турция тресна Румъния и докосва Мондиал 2026
Легенда на Левски с разкрития за ЦСКА и Стоичков + ВИДЕО
След провалите: България търси задължителна победа срещу Соломоновите острови
Дневен хороскоп за 27 март, петък
Smart Care реализира 10000 поръчкови душ кабини в София – Какви са съветите на екипа?
Нумерологична прогноза за април 2026
Здравословно отслабване без диети – какво наистина работи
Тест: 3 магични кутии разкриват какво ви очаква в близко бъдеще
10 тайни за стила, които модните експерти крият
Пазар: Цените на електромобилите втора ръка падат много по-бързо от колите с ДВГ
Путин сравни войната в Близкия с пандемията от COVID‑19
Нова мода: Употребявани коли от Китай заливат пазара в ЕС
Тийнейджър уби майка си с чук след съвети от AI (ВИДЕО)
Третокласници от Нови пазар участваха във викторина за Първо българско царство
Учени: Може да пропускаме сигнали от извънземни заради космически „шум“
Откриха скелета на д’Артанян, твърдят археолози
През 1883 г. Луната неочаквано става синя, а Слънцето – „великолепно зелено“: Какво е обяснението?
Материали-чудо могат да направят обектите „невидими“
Учени създадоха първия атлас на мозъка: Как се променя той с възрастта
Загадъчен сигнал доказва съществуването на първични черни дупки?