Ако трябваше да сравня Цанко с нещо, то той би бил нещо като кръстоска между Шива и Наполеон. Само дето не само прави по 100 неща – всяко с различна ръка, ами включва и други крайници.

Само така е възможно да нови на гърба си отговорността за най-големия и успешен форум за кратки филми  у нас – Международен Фестивал за Късометражно Кино В ДВОРЕЦА.

И понеже тази година ни предстои една прекрасна седмица заедно, както и първото кино-предизвикателство на Dnes.bg в рамките на фестивала, се видяхме и си поговорихме за всичко ново около него.

Оказа се, че е супер интересно. Вижте сами...

Какво ново покрай фестивала тази година?

О, както винаги много неща. Може би най-важното е, че за първи път тази година решихме да направим невероятното за българските филми.

Първото беше да ги покажем в София – в истинско голямо кино, така че да могат да ги гледат повече хора. И второ – за зрителите – да видят ново късометражно българско кино и да номинират десетте, които да влезнат и да се състезават в основната конкурсна програма.

На прожекцията не беше претъпкано, но имаше достатъчно много хора. За съжаление, не беше като миналите години, когато сме правили прожекции с правостоящи и хора са оставали навън, защото залата не може да ги побере.

Ние си го обяснихме с отсъствието на фестивала в София - може би хората са ни позабравили. Но имаме план да им припомним..

Как?

След фестивала ще направим една постоянна рубрика - “Дворецът на път” , която ще показва кураторска програма с най-добрите филми от тазгодишния фестивал всеки вторник.

Тя ще се провежда едновременно в цялата страна в по-големите градове. Защото е жалко, че в град като Русе няма кино. И може това да се окаже единственият вариант там да тече една качествена програма с филми.

Тя ще бъде курирана от Антоний Дончев, който ще бъде жури тази година. Той ще направи 52 отделни програми, които да се покажат в рамките на една година.

Освен у нас, тя ще тръгне на турне и в Европа, за да провокираме интерес към българското кино

Как точно?

Ще я покажем по фестивалите, които са наши партньори. Ние имаме над 30 европейски фестивали-партньори, с които си обменяме програма.

Което значи, че твърдението, че фестивала си го гледат само авторите не е особено вярно...

Абсолютно не е. И е много хубаво, че няма ограничение на публиката, която ще види тези филми.

Знам, че младите български автори ще участват и в други специални инициативи – разкажи за тях...

Тази година с Министерство на културата и Националния филмов център организираме едни срещи на индустрията в специална затворена зала, на които ще бъдат представяни, подобно на дебютите в кралските дворове, новите автори, чиито филми са били прожектирани миналата вечер. С гилдията - собственици на компании, директори на телевизии, независими продуценти, национален филмов център и кино-критика – те ще имат възможност да си поговорят за кино и пари...

Какво ново около международната програма?

Най-хубавото е, че вече прескочихме географската бариера Европа. Тази година имаме невероятен интерес към фестивала от целия свят. Ще имаме страшно много гости от Русия, бившите Съветски републики, дори от Мексико.

Това е голямо предизвикателство за нас, защото ние сме свикнали със своята европейска публика, тя също ни се радва.

Иначе хубава новина е, че например британските филм-мейкъри са ни поставили на едно доста предно място в класацията на местата, където си заслужава да си представиш филма за първи път. На 15 място сме, а класацията не е само за късометражно кино.

По тази причина ние събираме страшно много премиери.

Редом с филмите, които са получили много награди (например испанският филм “Машина” само за миналата година има 34 награди ), при нас идват и 40% световни премиери.

Естествено, изискването на филмите е да бъде премиера за България.

Имай предвид, че става дума за нещо, което се прави на доброволни начала и нямаме никакъв портфейл да харчим за реклама – всичко при нас е безплатно.

Как се прави фестивалът?

Ами какво да ти кажа, вече правим следващото издание – преди да сме започнали тазгодишното. Доста работа има.

Когато нямаш портфейл, имаш повече работа.

Тази година получихме 2650 филма. Това е адски много. Ако направиш елементарна сметка, ако са по 10 минути (а има и над 30-минутни) , това е един месец гледане. Което значи, че забравяш за личния си живот, забравяш за всичко.

Имаме супер малко време, в което трябва да се изгледат, подредят, класифицират в отделните категории и селектират и накрая - да се подготвят за каталози.

Нечовешки труд. В момента всички сме на ръба на силите си и искаме да си легнем. Това е фестивал, правен от спящи хора.

Макар че не е лесно, ние обичаме киното и за нас то е удоволствие.

Има ли нещо, за което хората изобщо не подозират?

Например, ние поддържаме една изключителна кореспонденция с целия свят, като само филмовите академии, с които работим, са 700.

Отделно имаме продуцентски къщи и независими автори. Ако половината от тях напишат писмо, на което трябва да им отговориш, става ад. Ние получаваме повече мейли, отколкото спам. А спамът ни е с килограми...

А какво не успя да направиш около фестивала?

Много искам да отида на фестивал като на фестивал. Да съм вън от организацията, да се забавлявам и да се чувствам добре. Аз и целият екип сме загубили възможността да се наслаждаваме на такива събития.

Дори на нашия си фестивал се радваме след това: “Помниш ли колко яко беше това”, “А помниш ли онова” - много ни е мило и си го разказваме със седмици. Но е изтощително. Ти си била и знаеш, че в нощта на закриването аз ходя по 7 пъти до летището..

Разкажи за гостите...

Много е странно. Първо ги посрещаш на летището и те не знаят изобщо къде са. Супер резервирани са, не знаят какво ще ядат, пускат мейли “има ли къде да си готвя и пазарувам, да нося ли храна, безопасно ли е”.

Тези неща говорят, че Балчик за тях не съществеува, преди да дойдат.

В момента, в който влезнат в Двореца и видят къде се намират обаче, всичко спира. Изчезва цялата състезателна злоба, че твоят филм е най-добър и ше размажеш всички.

Всичко това отива на заден план и настават едни прекрасни дни, в които се гледа кино, говори се за кино и дори се прави кино.

И когато ги изпратиш на летището, има много сълзи.

Какво е предимството на един добър къс филм, пред един пълнометражен?

Че можеш веднага след него да изгледаш още един добър къс филм.

А какво е лошото на един слаб къс филм, пред един слаб пълнометражен?

Много бързо разбираш, че е лош. В дългия все се надяваш, че нещо ще се случи, докато късия – няма прошка, хаха...

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase