Кратка форма накратко

Всеки, който е идвал на фестивала в Балчик, помни доста голямата, понякога проточваща се програма.

Филмите вървят през целия ден и наистина идват в повече, но така или иначе няма фестивал, в който да може да се изгледа всичко.

Ритъмът за филми в Балчик започва още от сутринта с прожекции на Европейските копродукции.

Конкурсната програма е с начален час - 17.00 часа. Вечеритe завършват също с нея – от 21.00 часа, а по средата се прожектират българските филми.

На 24 юни – вторият фестивален ден, в международната конкурсна програма се прожектираха най-много филми от Испания.

Най-силен сред тях бе „Салвадор”. Сюжетът ни въвлича в играта на малко дете, което „се крие” наужким от родителите си в градското метро.

Бащата (и той наужким) го търси и вика по име, а момчето обикаля от един пътник към друг. Атмосферата в градския транспорт – от непозната, се превръща в приятелска.

Всеки иска да стане част от детската игра. Дори мъжът най-встрани, чието пътуване ще превърне неговото и това на всички в мотрисата, в последно...

Франция не участва с много филми във фестивала, затова пък „Куклата на Бърни” бе един от най-добрите в панорамата.

Вижте трейлър на филма:

Анимацията отключва познатата идея, достатъчно прехвърляна в киното, че човек живее като мишка в капан.

Лутането на главния герой - метафорично, но еднозначно сравнено с църкащото животно, се разиграва на фона на мрачен и тъмен град.

Мъжът живее в малка таванска стая, въвлечен от потока на ежедневието.

Денем пакетира консервна храна за котки, направен от прясно смляни плъхове, а вечер прави секс с надуваемата си кукла, която постепенно увеличава изискванията си към него.

Сдържан хумор от Великобритания ни предложи филмът „Пари”. Въпроси, понякога без отговори, се преплитат в отношенията на двама приятели, колеги – крадци.

Историята ни потапя в може би последната им акция.

Филмът незабелязано ни прехвърля от (без) действие в диалог между двамата герои, които също не са сигурни това ли искат да правят, или онова.

Германия в конкурсната програма заложи на черната комедия „Гериг идва!”. Откраднат от света на машините, семеен мъж губи един по един кучето си, тъщата, жената, накрая - и собствения си живот. И всичко само да не дойде съседа Гериг.

В последната минута от живота си разбира, че нежеланият гост се е преместил да живее някъде другаде.

Другото предложение от Германия се оказа най-силният филм за вечерта. „Синята маймуна” – анимационно - описателно ни въвежда в навечерието на Първата световна война, на икономическия срив, на апокалиптичната емоционалност на човека.

Разкривени нарисувани сгради намигват за времето на Експресионизма в Германия.

Историята е за млад художник, живеещ в тези времена на разруха, който търси съвършената красота. Намира я в певицата на бара „Синята маймуна”.

И естествено не я опазва, като застаряващата, някога красива сервитьорка, която търси обич от войник от запаса, който вече няма какво да й предложи.

Точно като последвалото Експресионизма течение в киното - Камершпил, „Синята маймуна” е събрала обречеността и тъгата на света.

Едно зло, където войната и икономическата криза са само външна причина за случващото се, а тази, която е страшната идва отвътре...

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.