Кратка форма накратко

Балчик, ден втори
25 юни 2008 14:45, Петя Славова
4
Кратка форма накратко
Плакат към „Куклата на Бърни”. Снимка: film-fest.org

Всеки, който е идвал на фестивала в Балчик, помни доста голямата, понякога проточваща се програма.

Филмите вървят през целия ден и наистина идват в повече, но така или иначе няма фестивал, в който да може да се изгледа всичко.
 
Ритъмът за филми в Балчик започва още от сутринта с прожекции на Европейските копродукции.
 
Конкурсната програма е с начален час - 17.00 часа. Вечеритe завършват също с нея – от 21.00 часа, а по средата се прожектират българските филми.
 
На 24 юни – вторият фестивален ден, в международната конкурсна програма се прожектираха най-много филми от Испания.
 
Най-силен сред тях бе „Салвадор”. Сюжетът ни въвлича в играта на малко дете, което „се крие” наужким от родителите си в градското метро.
 
Бащата (и той наужким) го търси и вика по име, а момчето обикаля от един пътник към друг. Атмосферата в градския транспорт – от непозната, се превръща в приятелска.
 
Всеки иска да стане част от детската игра. Дори мъжът най-встрани, чието пътуване ще превърне неговото и това на всички в мотрисата, в последно...
 
Франция не участва с много филми във фестивала, затова пък „Куклата на Бърни” бе един от най-добрите в панорамата.
 
Вижте трейлър на филма:
 

 
Анимацията отключва познатата идея, достатъчно прехвърляна в киното, че човек живее като мишка в капан.
 
Лутането на главния герой - метафорично, но еднозначно сравнено с църкащото животно, се разиграва на фона на мрачен и тъмен град.
 
Мъжът живее в малка таванска стая, въвлечен от потока на ежедневието.
 
Денем пакетира консервна храна за котки, направен от прясно смляни плъхове, а вечер прави секс с надуваемата си кукла, която постепенно увеличава изискванията си към него.
 
Сдържан хумор от Великобритания ни предложи филмът „Пари”. Въпроси, понякога без отговори, се преплитат в отношенията на двама приятели, колеги – крадци.
 
Историята ни потапя в може би последната им акция.
 
Филмът незабелязано ни прехвърля от (без) действие в диалог между двамата герои, които също не са сигурни това ли искат да правят, или онова.
 
Германия в конкурсната програма заложи на черната комедия „Гериг идва!”. Откраднат от света на машините, семеен мъж губи един по един кучето си, тъщата, жената, накрая - и собствения си живот. И всичко само да не дойде съседа Гериг.
 
В последната минута от живота си разбира, че нежеланият гост се е преместил да живее някъде другаде.
 
Другото предложение от Германия се оказа най-силният филм за вечерта. „Синята маймуна” – анимационно - описателно ни въвежда в навечерието на Първата световна война, на икономическия срив, на апокалиптичната емоционалност на човека.
 
Разкривени нарисувани сгради намигват за времето на Експресионизма в Германия.
 
Историята е за млад художник, живеещ в тези времена на разруха, който търси съвършената красота. Намира я в певицата на бара „Синята маймуна”.
 
И естествено не я опазва, като застаряващата, някога красива сервитьорка, която търси обич от войник от запаса, който вече няма какво да й предложи.
 
Точно като последвалото Експресионизма течение в киното - Камершпил, „Синята маймуна” е събрала обречеността и тъгата на света.
 
Едно зло, където войната и икономическата криза са само външна причина за случващото се, а тази, която е страшната идва отвътре...

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase


4
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари
3
0
 
0
 
! Отговори
преди 15 години
Добре, че сте били вие да й кажете как се пише. Поправила го е вече. :))))
2
0
 
0
 
! Отговори
българофил преди 15 години
Тя сигурно е мутреса и затова така се е изразила :-D
1
0
 
0
 
! Отговори
преди 15 години
Мутриса??? Автора на тази статия доста пари трябва да е дал за диплома... Доколкото си спомням за журналистика се влиза с изпит по български език...