Германия се въоръжава до зъби, за да трансформира Европа отново

Докато войници от 371-ва бригада се присъединиха към съюзниците за учения в Норвегия, те трябваше да демонстрират възможностите на елитни сили на НАТО за бързо реагиране, пише The Telegraph.

Вместо това, ученията им приличаха на фарс, тъй като зле екипираните германски войски бяха принудени да използват черно боядисани метли вместо картечници на своите войскови превозвачи. Срамният инцидент преди малко повече от десетилетие се случи, когато Бундесвера се бореха с недостиг на оборудване, което също наложи използването на обикновени микробуси Mercedes вместо бронирани машини в друго ключово учение.

И докато Берлин се опитваше да омаловажи използването на метли, за съюзниците това изглеждаше емблематично за пренебрегването на военните разходи от страна на Германия.

Но времената се менят. И пред лицето на руската агресия, германската военна машина сега отново се издига – и показва, че е сила, с която трябва да се съобразяваме.

Съгласно радикалните реформи, прокарани от канцлера Фридрих Мерц, Берлин тази година премахна всички фискални ограничения върху разходите за отбрана, за да изгради най-мощната армия в Европа.

Ремонтът проправи пътя за мащабни покупки на оборудване от танкове, артилерия, бойни самолети и военни кораби на стойност стотици милиарди евро, докато Бундесверът се готви да се изправи срещу заплахата, породена от Владимир Путин.

Като цяло Германия похарчи над 50 милиарда евро за оръжия миналата година и е изготвила планове да похарчи още 377 милиарда евро в допълнение към това.

Историческото разширяване е на път да превърне Германия отново в опора на НАТО, с огромни последици за континенталната сигурност.

„Те се стремят към най-голямата и най-мощна армия в Европа, така че в много отношения се връщат към традиционната си роля от времето на Студената война“, казва Едуард Арнолд от Кралския институт за обединени сили (Rusi), военен мозъчен тръст.

Но остава една ключова неизвестна.

Ще бъде ли всичко това достатъчно, за да се изправи срещу Русия?

В случай на руска атака по източния фланг на НАТО, ролята на Германия би била централна.

Наред с войските, постоянно разположени в Литва, се очаква основните сили на Бундесвера да се втурнат напред, за да подкрепят съюзници като Полша в сдържането на силите на Москва и връщането на загубени територии.

„От тях наистина се очаква да осигурят по-голямата част от сухопътните възможности в континентална Европа“, казва Арнолд. „От Германия и Полша ще дойде голяма част от огневата мощ и тежестта, както и от САЩ.“

Никълъс Дръмонд, британски консултант по отбрана, който работи с германски военни компании, добавя: „Вероятно руснаците биха нападнали Полша, а Полша ще се нуждае от помощ, а Германия ще ѝ я осигури.

„Така че те се нуждаят от способността да водят маневрена война, а това означава танкове, пехота, артилерия и самолети, работещи съвместно, за да изтласкат врага.“

И все пак, години наред Германия с удоволствие пропускаше целите си за разходи на НАТО и оставяше въоръжените си сили да атрофират, тъй като лидерите предполагаха, че дните на въоръжените конфликти в Европа са зад гърба им.

Западногерманската армия беше една от най-добре екипираните в Европа. Но в десетилетието след падането на Берлинската стена военните разходи спаднаха от 2,5% до само 1,4%, тъй като се състоя обединението с Източна Германия и Бундесверът беше съкратен.

Това отчасти беше резултат от дълбоко вкоренено антимилитаристично движение, което беше сила в Западна Германия през 50-те години на миналия век, само по себе си отвращение към ужасяващото наследство на нацистите и техните действия през Втората световна война.

Това означаваше, че германските политици се чувстваха комфортно да прибират „дивиденти от мира“ и да избягват конфликти до голяма степен, с изключение на участието в разполагането на сили на НАТО в Косово и Афганистан.

Например, между 1992 и 2013 г. запасите от основни бойни танкове на армията спаднаха от 6684 на само 323, според анализа на Кил на данни от Международния институт за стратегически изследвания.

Вместо това, Ангела Меркел, бившият германски канцлер, както и нейният предшественик Герхард Шрьодер, предпочетоха политика на „wandel durch handel“ (промяна чрез търговия). Това се основаваше на идеята, че обединяването на германската и руската икономики ще гарантира, че Путин ще има твърде много за губене от всяка потенциална конфронтация.

Но тази политика оттогава е захвърлена след две политически земетресения, които стимулираха подкрепата за превъоръжаване: нападението на Русия през 2022 г. срещу останалата част от Украйна и предупреждението на Доналд Тръмп, че Америка вече няма да финансира отбраната на Европа.

Непровокираната атака на Путин срещу Украйна разби илюзията в Берлин, че той е човек, с когото в крайна сметка може да се разберат.

Общественото безпокойство беше засилено и от това колко близо беше конфликтът до дома. Разстоянието между източната граница на Германия и Украйна е едва 400 мили, приблизително същото разстояние между Уестминстър и Единбург.

Олаф Шолц, наследникът на Меркел и лидер на исторически симпатизиращата на Русия Социалдемократическа партия, улови чувството на шок в това, което по-късно ще стане известно като неговата реч „zeitenwende“ (повратна точка) пред Бундестага през 2022 г.

„Живеем в епоха на вододел“, каза той пред германските депутати. „А това означава, че светът след това вече няма да е същият като света преди.“

Той предупреди Путин да „не подценява решимостта ни да защитаваме всеки квадратен метър от територията на НАТО заедно с нашите съюзници“ и ангажира Германия с изграждането на „мощен, авангарден, прогресивен Бундесвер, на който може да се разчита, за да ни защити“.

В рамките на две години след речта Германия създаде специален фонд от 100 милиарда евро за военни поръчки, стана вторият по големина донор за Украйна и за първи път изпълни тогавашната цел на НАТО да изразходва 2% от БВП за отбрана.

Но тъй като Берлин все още беше критикуван за бавене и колебание по отношение на конкретен износ на оръжие за Украйна, нова ударна вълна от Америка даде тласък да се продължи и да се ускори: завръщането на Доналд Тръмп.

Президентът на САЩ не скри презрението си към „неизпълнимите“ държави, които не бяха изпълнили ангажиментите си към НАТО в миналото – и дори намекна, че може да не им се притече на помощ. Но докато се готвеше да възобнови поста си, Тръмп също така ясно заяви, че сега ще изисква от съюзниците от НАТО да харчат до 5% от БВП за отбрана.

Това, съчетано с телевизионния изблик на Тръмп към украинския президент Володимир Зеленски в Овалния кабинет, принуди висши фигури в Берлин да се замислят за немислимото: ами ако на Вашингтон вече не може да се разчита?

Това беше още един повратен момент за Мерц, тогавашния новоизбрания канцлер, чиято партия Християндемократически съюз спечели на изборите през февруари.