Последен на Земята, пореден по кината

На пръв поглед "Аз съм легенда" (I Am Legend) изглежда като поредния филм за унищожителен вирус, който поразява човечеството.

На втори поглед, той все още е поредният филм за унищожителен вирус, който поразява човечеството.

Трети път можеш да го гледаш само ако наистина, ама наистина много харесваш Уил Смит, защото той е на екрана около 90% от времето и изглежда много добре.

Всъщност, филмът се опира главно на неговото актьорско присъствие (напоследък доста героично го раздава) и впечатляващите ефекти в анимацията на зомбираните и кръвожадни същества. И двете неща са прилични и напълно достатъчни, за да гледаш с интерес от началото до края.

Сценарият е по култовия едноименен роман на Ричард Матисън – една от най-важните книги в жанра както за киното, така и за литературата. Класифициран като първия модерен роман за вампири обаче, той доста се различава от най-новата си (трета подред) кино-адаптация.

Така или иначе, и филмът, и книгата са си страшни. Лентата би уплашила ако не запалените фенове на хорър-жанра, със сигурност – средностатистическия зрител.

И макар че тук няма кой знае колко масови сцени и епични битки, от които да кипи кръвта, напрежението е достатъчно и всичко, което е на екрана, е изпипано и подчинено на основната идея – да се покаже че един човек може да направи онова, което не е успяло цялото човечество заради силата на духа си.

Внушението се постига чрез проследяване на всекидневието на военния доктор Робърт Невил – единственият оцелял в цял Ню Йорк. Той е успял да си направи малка, но сигурна бърлога, която го защитава от чудовищата, завладели града (ловуват само нощем, защото не са резистентни на UV лъчите).

Заразата в случая се е разнесла заради лекарска грешка – докторка е инжектирала вируса в първите заразени като експериментално лекартво против рак. Така всички са станали агресивни и кръвожадни. Или мъртви.

Всички – освен Невил. Той има в кръвта си противозаразата и затова оцелява след множество ухапвания. Живее със своето куче, спомените за семейството и всекидневните опити чрез различни експерименти да повлияе на вируса. В един момент обаче всичко се обърква, планираното му ежедневие е тотално нарушено и лудостта направо блъска по вратата...

Като цяло, филмът може и да не остане в топ 10 на най-добрите адаптации, но за момента е достатъчно въздействащ и впечатляващ, за да си заслужава отиването до киното.

Особено ако си падаш по почти еднаквите с него сценарии на "28 дни по-късно", "Night of the Living Dead" и подобните b-филми* за зомбита, извънземни и вампири.

Или по-общо – гледай го, ако вярваш, че светът ще се срути не заради леден, военен, извънземен, горещ или космически Апокалипсис, а поради глупава човешка грешка, която за нула време ще избие всички...

--------------------------------------

*нискобюджетен уестърн, хорър, трилър или научна фантастика, с минимални арт-претенции. Доминиращи в b-филмите са насилието, сексът и кръвта, като основната им идея е да шокират с големи количества и от трите.