Guess who was in da town*

Суичъри, размъкнати панталони, поклащащи се в такт походки и бийт, който удря право в сърцето (и в краката). Това беше София, по-точно Зимният дворец, в четвъртък вечерта.

Guess who was in da town, щяхме да напишем, ако бяхме англоезична медия. Понеже не сме, да си го кажем на български – Снууп Дог беше в града!

И не само беше, ами и разкърти всички ни с автентичен гангстерски хип-хоп. И с много любов.

Концертът беше част от промоцията на деветия му албум Eggo Trippin', но от него чухме съвсем мъничко.

Всичко останало от почти двучасовия концерт бяха снууп класики, като почнем с Gin and juice и свършим с Drop it like it's hot.

Петте хиляди души в залата бяха подгрети (не че имаше нужда) от Кurupt и Daz Dillinger.

В паузата между тях и излизането на Снууп, в едни много дълги 20 минути, публиката почти не спря да крещи името на най-големия гангстер сред рапърите.

След грандиозното интро на Карл Орф и неговата „Кармина Бурана“ и след няколко изстрела – само на големите екрани от двете страни на сцената, разбира се, се появи и Той.

За разлика от претруфено-аристократичните фотосесии, които прави, Снууп беше просто по анцуг. И суичър. И микрофон, с огромни диамантени букви.

Трябваха му три парчета, за да разбере, че момчетата и момичетата в публиката не са попаднали там случайно и са готови да пеят с него, докато имат глас, че и след това.

После се случи всичко, което Снууп беше обещал да направи – много хип хоп, непрестанно увличане на зрителите, които вероятно и досега можеха да отговарят на въпроса му What's my name с разтрисащото стените на залата Snoop Dogg и излизането му на сцената за втората част на концерта с фланелка на българския национален отбор по футбол с името на Димитър Бербатов.

А когато на фона на Jump Around Снууп развя на сцената българското знаме, врящата зала доказа, че си заслужаваме да ни се случва поне по едно такова световно хип-хоп чудо годишно.

Дали озвучаването е било на ниво, или излизането на Снууп се забави заради технически проблеми, не е важно. Едва ли и някой си спомня точната последователност на парчетата.

Важното е, че Снууп ни остави без глас, седнали по стъпалата на залата с мокри от скачане тениски и с едно-единствено желание – да крещим пак с него bow wow wow yippie yo yippie yeah.

*Познай кой беше в града, бел. авт.