Защо партиите ни смятат за балъци?

Кампаниите за европейски и национален парламент до момента показват тотално неуважение към избирателите и липса на каквито и да е градивни идеи.

Изборите за европейски парламент са след 3 дни. Тези за национален – след месец. По правило на този етап от предизборните кампании партиите трябва да имат ясна концепция за управление, да представят своите идеи и да правят опити да докажат, че са по-добри от останалите.

Не на последно място задължително е да се покаже уважение към избирателите.

Какво виждаме до този момент, е доста сложен на пръв поглед въпрос, отговорът на който обаче е изключително прост – нищо. Повечето партии изобщо не се фокусират върху евроизборите, а ги приемат като шанс за удължена борба за националния парламент.

За момента избирателите ясно показват, че това е неуспешен ход и въпреки политическите напъни избирателната активност едва ли ще надхвърли 30-35 на сто.

Всички партии до момента хвърлят послания, зад които не стои нищо.

Яне Янев ще спира корупцията, Бойко Борисов може, Станишев обичал да сбъдва мечти, Синята коалиция пък се определя като „добрите“, а привържениците на ДПС трябва да „мислят либерално и да гласуват отговорно“.

Европа пък чувала НДСВ.

Приоритетите на всички са едни и същи – увеличаване на доверието към България, размразяване на еврофондовете, борба с корупцията, приемане на еврото.

Без никой да посочи механизми за това, а по този начин как може да се направи извод за кого да се гласува.

Единствената партия, обявила някакъв приоритет за евроизборите, пък е "Атака". Парадоксалното е, че лозунгът е „Не на Турция в Европейския съюз“.

Без посочени инструменти за осъществяването на тази цел, без излагане на аргументи – единствено с враждебна реторика и оплюване на всеки, който се изпречи на пътя на партията.

Едни от най-странните ходове, целящи тотална заблуда сред избирателите, са кампаниите на БСП и НДСВ. Първите вкараха в боя като водач на листа първия си вицепремиер в настоящия кабинет Ивайло Калфин, а подобен ход навежда на две посоки на размисъл.

Едната е, че БСП тотално са отписали втори мандат на управление, пращайки ключова фигура като депутат в Брюксел.

Втората и по-вероятна обаче е, че избирателят отново ще бъде преметнат – ако Калфин получи пост в бъдещия кабинет, то на негово място в Европейския парламент ще замине някой от по-назад разположените в листата за евродепутати от БСП.

Това е типична подмяна на вота и е чисто тактически ход за увеличаване на доверието чрез може би единствения червен министър, който през последните четири години не успя да се компрометира.

Подобна на БСП е и политиката на "Лидер" – за водачи на съвместната листа с "Новото време" са сложени ръководителите на двете партии.

При амбиции за национален парламент такова поведение е недопустимо, освен, разбира се, ако не се цели вкарването на политическите анонимници от долния край на евролистата.

Съществува и вариант самата коалиция да не вярва, че ще влезе в следващото Народно събрание и затова да прави опит да спечели места в ЕП.

Може би най-измамната кампания до момента се води от НДСВ, които упорито, настоятелно и масово налагат еврокомисар Меглена Кунева като водач на своята листа, без да обясняват, че на практика тя не може да бъде депутат в ЕП, докато заема поста си в ЕК. 

Все пак мандатът като комисар изтича в края на октомври, но е логично при успешно завършване на мандата Кунева да остане в изпълнителните органи на ЕК.

Това автоматично отваря вратата пред втория в листата – Антония Първанова, която в нито един момент не пое водеща роля в процеса на кампанията.

Цялостният ход на кампанията за ЕП е опорочен заради наближаващите избори за национален парламент.

Дано поне в оставащия месец до вота да разберем какво на практика предлагат партиите, за да можем да се почувстваме по начин, различен от обикновена бюлетина, на която се обръща внимание по един месец на всеки четири години.

Още от автора