1. Ниска представителност; елитарност на протестите. Не е толкова важно дали протестиращите са 1 000 или 10 000, а дали те са представителна извадка на обществото. Този път (за разлика от 1989 г.,  1997 г. и февруари 2013 г.) те изглеждат елитарни и донякъде претенциозни; с натрапчива креативност. Освен рекламисти, артисти, музиканти, журналисти и „обикновени” столичани в България има шивачки, шофьори на таксита и на тирове, строители и кранисти, безработни, животновъди, едри и дребни търговци,  цигани от чистотата, пенсионери, лекари и учители, заварчици, спасители и сервитьорки по морето. Не виждам тези групи от хора да са представени на протестите. Зеленчуко-производителите искат защитени цени, а не нови избори. Не е ясно доколко протестиращите представляват 50-те процента негласували на последните избори. Мнозинството от българите може и да симпатизират на протестиращите, но дали ще гласува за техните лидери и партии (тогава когато те неизбежно бъдат излъчени)? Именно на това ще разчита БСП в една нова предизборна кампания – да противопостави артистичния столичен елит срещу бедните хора от провинцията. Затова и в парламента толкова бързат да приемат т.нар. социално законодателство – демек, ние искаме да нахраним гладните, а ситите софиянци протестират.

2. Апатия; липса на значим обществен хоризонт. Този протест наистина надрасна  битовизма на февруарските вълнения; налице са искания за значими обществени промени. За разлика от 1989 г. и 1997 г. обаче пред България вече не предстои перспективата за влизане в Европейския съюз; няма сблъсък на идеологически и геополитически визии за промяна на системата. Напротив, днес болезнените резултати от прехода все повече бодат очите. В обществото преобладават разочарование и апатия, може би завист и гняв срещу успелите, но не вяра и воля за промяна както преди 23 години. Днес участта да се живее в бедна, очалгарена и порутена страна изглежда неизбежна съдба за четящия българин.

3. Неубедителни искания. Назначението на Пеевски бе наистина нагло, но недостатъчно, за да мобилизира масово народно недоволство, което да легитимира устойчива смяна на властта. За непредубедения зрител би било справедливо да се даде шанс на всяко  ново правителство, каквото и да е то. Демократичните ценности, които протестиращите извеждат като водещи свои послания изискват именно това – да се уважи вота на избирателя. Тезата на БСП и АТАКА, че протестиращите оспорват резултатите от мача има основание и работи против легитимността на по-сериозните искания за цялостна промяна на системата. От друга страна БСП успя да притъпи и да обезсмисли значимостта на исканията по същество, защото веднага се съгласи на промени в Изборния кодекс и дори покани заинтересованите граждани в Парламента. Всичко това кара консервативния избирател от Нови пазар да се почесва по главата, недоумявайки за какво всъщност става дума. Лятно време той и без това пуска телевизора само вечер, и то ако е валяло, защото тогава не полива доматите.

4. Съмнителен електорален изход в полза на протестиращите. За разлика от протестите от 1989 г. и 1997 г. днес количеството хора, които желаят да променят политическото статукво не стигат за незабавна смяна на системата. Общо БСП, ГЕРБ, АТАКА и ДПС разполагат с около 2,5 милиона души твърд електорат. Освен това в България има около 0,5 милиона души, които работят в публичния сектор и са назначени по времето на тези 4-ри партии; около 0,5 милиона са безработни, които чакат помощ от държавата (на 4-те партии); поне 0,5 милиона души са готови да продадат гласа си или са зависими от едри работодатели, свързани с тези 4-ри партии (350 000 само са предвидени от печатарите в Костинброд). С други думи, от грубо 6,5 милиона реални избиратели около 4 милиона са подвластни на 4-те парламентарно представени партии.  Възможно е тези 4 милиона души да са частично пресичащи се множества; освен това е възможно част от електората на парламентарно представените партии (особено на ГЕРБ) да мигрира към новото политическо представителство на протестиращите. Най-вероятно е обаче в близко бъдеще 4-те парламентарни партии да съберат повече гласове от новото представителство на протестиращите, включително партийните формирования от стари десни партии. При това съотношение на силите, новото политическо представителство ще трябва да е по неволя в коалиция с някоя от старите 4-ри партии – или в управляваща коалиция с някоя от 4-те партии или в опозиция, отново гласувайки с заедно с някоя от старите 4-ри партии.

5. Натиск за реформи. Въпреки тези четири минуса, протестите дават шанс за позитивни обществени промени. Най-важното е, че те оказват натиск върху старите партии да се реформират като отговорят на търсенето за повече диалогичност, участие, прозрачност и отчетност.  Промяната на изборния кодекс и на цялостното политическо законодателство също има значение, въпреки че това не бива да се надценява. По-важен е натиска, който протеста оказва върху обществените ценности и нагласи. На фона на шокиращата безпросветност, битовизираната духовност и оскотяващата бедност, рестариртането на прехода към нормалност изглежда просто невероятно. Протестите дават поредната искра надежда за това.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase