Прочутата крилата фраза на Метерних - кръстника на паневропейското държавническо изкуство, гласи, че Балканите започват точно отвъд укрепленията на Виена.

В очертаващия се Европейски съюз с 27 страни членки Балканите са навсякъде.

ЕС винаги е можело да бъде ясно разделен на регионални блокове, които в повечето случаи работеха по реализирането на общ дневен ред, било то северната група около Германия или "Клуб Мед" на южните държави начело с Франция.

Това се промени неотдавна, когато вихрушка от икономически и политически кризи връхлетя ЕС и предизвика оформянето на редица подгрупи в резултат на стремежа на сходно мислещи страни да увеличат своята тежест, пише Матю Карнитшниг, сп. "Политико".

Сега Brexit-ът ускорява тази тенденция в момент, когато държавите търсят съюзници в навечерието на предстоящите дебати за бъдещето на ЕС.

Този месец Атина беше домакин на първото събиране на групата ИЮМед /Европейска Средиземноморска група/, обединяваща Гърция, Франция, Италия, Португалия, Испания, Кипър и Малта. Срещата бе подплатена с традиционно лого и лидерска снимка. Групата цели да "построи крепост" срещу оглавявания от Берлин съюз на стиснатите страни, който обвиняват за хроничната икономическа стагнация на Южна Европа.

Централна Европа междувременно съживява дълго време инертната Вишеградска четворка, която сега се сплотява, за да устои на опитите на Брюксел да принуди държавите от групата да приемат бежанци. Австрия, една от страните, които бяха най-засегнати от притока на мигранти, създаде свой собствен съюз. Тази група, включваща Германия, Гърция и няколко кандидатки за европейско членство от Балканите, се събра във Виена през уикенда. За срещата те избраха идеалното място - бившето канцлерство на Клеменс фон Метерних.

Да се постигне консенсус в един ЕС с почти тридесет страни членки никога не е било лесно. Във времена на стабилност бе по-лесно разделенията просто да бъдат пренебрегнати.

При тези последни разделения обаче пукнатините на европейската институционална архитектура бяха увеличени от липсата на надеждно ръководство. Подобно на разбунтувала се армия страните членки просто игнорират усилията на Брюксел да наложи дисциплина в такива области като политиката за бежанците.

"Това действително е симптом на дълбоки затруднения в ЕС", казва Торстен Бенер, директор на Института за глобална публична политика в Берлин. "Има много малко области, в които може да се постигне съгласие, ползващо се с широка подкрепа. Това очевидно е опасно за европейския проект", допълва той.

Самите подгрупи в ЕС може да са също толкова раздирани от противоречия колкото и самият съюз като цяло. Така например, докато Вишеградската четворка споделя общото нежелание да приема мюсюлмани, възгледите на страните от нея се различават, когато става дума за теми като Русия или регионалната сигурност. Някои групи, като прехваления Ваймарски триъгълник между Франция, Германия и Полша, изчезнаха с промяната на вътрешнополитическите приоритети и на съотношението на силите.

Има също така постоянна промяна в съюзите в зависимост от темата, която стои на дневен ред. Германия, Италия и Гърция може и да пеят една песен, когато става дума за политиката за бежанците, но стане ли въпрос за икономика, те дори не изповядват едни и същи убеждения.

Ако групи като Вишеградската четворка или новосформираната ИЮМед координираха политиките си и подкрепяха общи инициативи в широк спектър от области, свързани с икономиката, сигурността и политиката, то въздействието им върху ЕС щеше да е голямо. Те обаче остават на светлинни години от постигането на такъв консенсус.

Не споменавайте еврото

И докато новопоявилите се групи често пъти проповядват благородни политически цели, то основното въздействие от тях е, че те спъват действията в ключови области. Вместо намирането на нови решения често пъти се оформя блокиращо мнозинство, което съответно води до още по-голям застой - нещо, което доказаха както кризата с бежанците, така и безличната европейска стратегия за съживяване на икономиката.

Истинският въпрос е докъде ще доведе това все по-голямо разпокъсване на Европа.

Brexit-ът накара страните да дефинират позиции в навечерието на онова, което се очертава като важен, а може би дори и решаващ дебат за бъдещето на ЕС.

"Вперили сме поглед в Лондон, но по-важният въпрос е какво ще направи останалата част от Европа, защото тя решава бъдещето", казва Ян Техау, директор на Форума "Ричард Холбрук" в Американската академия в Берлин.

Съществува опасност нарастващото разпокъсване да задуши дебата още преди да е започнал.

Този проблем бе очевиден по време на срещата на върха на ЕС в Братислава. На германския канцлер Ангела Меркел й бяха необходими седмици на дипломатични совалки, за да постигне консенсус около списък от предимно банални инициативи, като например разполагането на повече гранични полицаи в България. Срещата в Братислава, която трябваше да бъде повод за демонстриране на запазващото се въпреки Brexit-а европейско единство, обаче имаше обратен ефект накрая, когато италианският премиер Матео Ренци напусна строя и разкритикува резултата от форума.

Онова, пред което Европа ще трябва да се изправи през идните месеци, е доста по-сложно от въпроса за бежанските квоти или граничните проверки. Въпреки че не е особено обсъждано тези дни, очевидният проблем, който отсъства от разговорите, е еврото.

Благодарение на Европейската централна банка кризата с еврото влезе в ремисия. Напреженията в основите и структурните дефекти в архитектурата на еврозоната, довели до кризата, обаче си остават. Бъркотията в италианския банков сектор е просто последното напомняне за опасностите, които дебнат.

Единственият действителен начин да се реши проблемът веднъж завинаги би бил страните членки да се откажат от това да имат повече суверенитет, като приемат, например, по-строг фискален контрол в замяна на общото емитиране на облигации.

Една балканизирана Европа няма да успее в справянето с това предизвикателство.

"Еврото е голямото нещо, което може да разруши всичко", казва Техау.
 

/БТА/
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase