Пацифизмът е грешен отговор на войната в Украйна

За мен мегахитът Imagine на Джон Ленън винаги е бил песен, популярна по погрешни причини. "Представи си, че светът ще живее като един" е най-добрият начин да свършиш в ада, пише словенският философ Славой Жижек, предаде в. "Гардиън".

Онези, които се придържат към пацифизма пред лицето на руското нападение срещу Украйна, остават хванати в собствената си версия на "Imagine". Представете си свят, в който напрежението вече не се решава чрез въоръжени конфликти... Европа упорито продължава да живее в този свят на "представете си", пренебрегвайки бруталната реалност извън границите си. Сега е време да се събуди.

Мечтата за бърза украинска победа, повторението на първоначалната мечта за бърза руска победа, приключи. В това, което все повече прилича на продължителна безизходица, Русия бавно напредва и крайната ѝ цел е ясно заявена. Вече не е необходимо да се чете между редовете, когато Путин се сравнява с Петър Велики: "На пръв поглед той е воювал с Швеция, отнемайки й нещо... Той не е отнемал нищо, той е връщал... Той е връщал и укрепвал, това е, което е правил... Ясно е, че и на нас се падна да връщаме и укрепваме."

Вместо да се фокусираме върху конкретни въпроси (наистина ли Русия се "завръща" и към какво?), трябва да прочетем внимателно общата обосновка на претенциите на Путин: "За да претендира за някакъв вид лидерство - дори не говоря за глобално лидерство, имам предвид лидерство в която и да е област - всяка страна, всеки народ, всяка етническа група трябва да гарантира своя суверенитет. Защото няма междинно звено, няма междинна държава: или една страна е суверенна, или е колония, без значение как се наричат колониите."

Изводът от тези редове, както се изрази един коментатор, е ясен: има две категории държави: "Суверенна и завладяна. Според имперското виждане на Путин Украйна трябва да попадне във втората категория".

И както не по-малко ясно личи от официалните изявления на Русия през последните месеци, Босна и Херцеговина, Косово, Финландия, балтийските държави... и в крайна сметка самата Европа "попадат във втората категория".

Вече знаем какво означава призивът да се позволи на Путин да "спаси лицето си". Това означава да приемем не дребен териториален компромис в Донбас, а имперските амбиции на Путин. Причината, поради която тази амбиция трябва да бъде безусловно отхвърлена, е, че в днешния глобален свят, в който всички сме преследвани от едни и същи катастрофи, всички ние сме междинни, в междинно състояние, нито суверенна, нито завладяна държава: да се настоява за пълен суверенитет в условията на глобално затопляне е чиста лудост, тъй като самото ни оцеляване зависи от тясното глобално сътрудничество.

Но Русия не просто пренебрегва глобалното затопляне - защо беше толкова ядосана на скандинавските страни, когато те изразиха намерението си да се присъединят към НАТО? При глобалното затопляне на карта е поставен контролът върху арктическия проход. (Ето защо Тръмп искаше да купи Гренландия от Дания.) Поради експлозивното развитие на Китай, Япония и Южна Корея основният транспортен маршрут ще минава на север от Русия и Скандинавия. Стратегическият план на Русия е да се възползва от глобалното затопляне: да контролира главния транспортен маршрут в света, плюс да развива Сибир и да контролира Украйна. По този начин Русия ще доминира в производството на толкова много храни, че ще може да изнудва целия свят. Това е крайната икономическа реалност, която се крие под имперската мечта на Путин.

Онези, които се застъпват за по-малка подкрепа за Украйна и за по-силен натиск върху нея да преговаря, включително да приеме болезнени териториални откази, обичат да повтарят, че Украйна просто не може да спечели войната срещу Русия. Това е вярно, но аз виждам точно в това величието на украинската съпротива: те рискуваха невъзможното, противопоставяйки се на прагматичните изчисления, и най-малкото, което им дължим, е пълна подкрепа, а за целта ни е необходимо по-силно НАТО - но не като продължение на политиката на САЩ.

Стратегията на САЩ за противодействие чрез Европа далеч не е самоочевидна: не само Украйна, но и самата Европа се превръща в място на прокси войната между САЩ и Русия, която може да завърши с компромис между двете за сметка на Европа. Европа има само два начина да излезе от това място: да играе играта на неутралитет - пряк път към катастрофата - или да се превърне в автономен агент. (Помислете само как може да се промени ситуацията, ако Тръмп спечели следващите избори в САЩ.)

Макар някои левичари да твърдят, че продължаващата война е в интерес на военно-промишления комплекс на НАТО, който използва нуждата от нови оръжия, за да избегне кризата и да получи нови печалби, истинското им послание към Украйна е: Добре, вие сте жертва на брутална агресия, но не разчитайте на нашите оръжия, защото по този начин играете в ръцете на военно-промишления комплекс...

Дезориентацията, причинена от украинската война, поражда странни събеседници като Хенри Кисинджър и Ноам Чомски, които "идват от противоположните краища на политическия спектър - Кисинджър е бил държавен секретар при републикански президенти, а Чомски е един от водещите леви интелектуалци в САЩ - и често са влизали в сблъсъци. Но когато става дума за руската инвазия в Украйна, и двамата наскоро се застъпиха за това Украйна да обмисли споразумение, което би могло да доведе до отпадане на претенциите ѝ за някои земи, за да се постигне по-бързо мирно споразумение."

Накратко, двамата се застъпват за една и съща версия на "пацифизма", която работи само ако пренебрегнем ключовия факт, че войната не е за Украйна, а е момент от бруталния опит да се промени цялата ни геополитическа ситуация. Истинската цел на войната е разрушаването на европейското единство, за което се застъпват не само американските консерватори и Русия, но и европейската крайна десница и левица - в този момент във Франция Меленшон се среща с Льо Пен.

Най-безумната идея, която се разпространява тези дни, е, че за да се противопоставят на новата полярност между САЩ и Китай (които са символ на излишъците на западния либерализъм и източния авторитаризъм), Европа и Русия трябва да обединят усилията си и да създадат трети "евразийски" блок, основан на християнското наследство, пречистено от либералните излишъци. Самата идея за "евразийски" трети път е форма на днешния фашизъм.

И така, какво ще се случи, "когато избирателите в Европа и Америка, изправени пред растящите разходи за енергия и по-широката инфлация, предизвикана от санкциите срещу Русия, може би ще загубят апетит към една война, която изглежда няма край, с нужди, които само се разширяват, докато двете страни се насочват към продължителна безизходица"? Отговорът е ясен: в този момент европейското наследство ще бъде загубено, а Европа де факто ще бъде разделена между американска и руска сфера на влияние. Накратко, самата Европа ще се превърне в място на война, която изглежда няма край...

Това, което е абсолютно неприемливо за един истински левичар днес, е не само да подкрепя Русия, но и да прави по-"скромното" неутрално твърдение, че левицата е разделена на пацифисти и поддръжници на Украйна и че трябва да се отнася към това разделение като към незначителен факт, който не трябва да влияе на глобалната борба на левицата срещу глобалния капитализъм.

Когато една страна е окупирана, обикновено управляващата класа е тази, която е подкупена да сътрудничи с окупаторите, за да запази привилегированото си положение, така че борбата срещу окупаторите да се превърне в приоритет. Същото може да се каже и за борбата срещу расизма; в състояние на расово напрежение и експлоатация единственият начин за ефективна борба за работническата класа е да се съсредоточим върху борбата с расизма (ето защо всяко обръщане към бялата работническа класа, както в днешния алт-райт популизъм, предава класовата борба).

Днес човек не може да бъде ляв, ако не застава недвусмислено зад Украйна. Да бъдеш левичар, който "проявява разбиране" към Русия, е все едно да бъдеш един от онези левичари, които преди Германия да нападне СССР, приемаха сериозно германската "антиимпериалистическа" реторика, насочена към Великобритания, и се застъпваха за неутралитет във войната на Германия срещу Франция и Великобритания.

Ако левицата се провали тук, играта за нея е приключила. Но означава ли това, че левицата трябва просто да застане на страната на Запада, включително и на десните фундаменталисти, които също подкрепят Украйна?

В речта си в Далас на 18 май 2022 г., критикувайки политическата система на Русия, бившият президент Буш заяви "Резултатът е липсата на контрол и баланс в Русия и решението на един човек да започне напълно неоправдано и брутално нахлуване в Ирак." Той бързо се поправи: "Искам да кажа, на Украйна", след което каза "Ирак, така или иначе" под смеха на тълпата и добави "75", визирайки възрастта си.

Както отбелязаха много коментатори, две неща не могат да не се набият на очи в това доста очевидно фройдистко подхлъзване: фактът, че публиката прие със смях косвеното признание на Буш, че американската атака срещу Ирак (заповядана от него) е била "напълно неоправдано и брутално нахлуване", вместо да го приеме като признание за престъпление, сравнимо с руското нахлуване в Украйна; плюс загадъчното продължение на самокоригирането на Буш "Ирак, така или иначе" - какво е имал предвид? Че разликата между Украйна и Ирак всъщност няма значение? Финалното споменаване на напредналата му възраст не засяга по никакъв начин тази енигма.

Но енигмата се разсейва в момента, в който приемем изказването на Буш сериозно и буквално: да, с отчитане на всички разлики (Зеленски не е диктатор като Саддам), Буш е направил същото, което сега Путин прави с Украйна, така че и двамата трябва да бъдат оценявани по един и същи стандарт.

В деня, в който пиша този текст, научихме от медиите, че екстрадицията на основателя на Wikileaks Джулиан Асанж в САЩ е била одобрена от министъра на вътрешните работи на Обединеното кралство Прити Пател. Неговото престъпление? Нищо друго освен това, че направи публично достояние престъпленията, признати от Буш: документите, разкрити от Wikileaks, разкриват как по време на президентството на Буш "американските военни са убили стотици цивилни при нерегистрирани инциденти по време на войната в Афганистан, докато изтеклите досиета от войната в Ирак показват, че са били убити 66 000 цивилни, а затворниците са били изтезавани". Престъпления, напълно сравними с това, което Путин върши в Украйна. От днешна гледна точка можем да кажем, че Уикилийкс разкри десетки американски Буха и Мариупол.

Така че, въпреки че да се съди Буш е не по-малко илюзорно от това да се изправи Путин пред Хагския трибунал, минимумът, който трябва да направят онези, които се противопоставят на руската инвазия в Украйна, е да поискат незабавното освобождаване на Асанж. Украйна твърди, че се бори за Европа, а Русия твърди, че се бори за останалия свят срещу западната еднополюсна хегемония. И двете твърдения трябва да бъдат отхвърлени и тук на сцената излиза разликата между дясно и ляво.

От гледна точка на десницата Украйна се бори за европейските ценности срещу неевропейските авторитарни държави; от гледна точка на левицата Украйна се бори за глобалната свобода, включително и за свободата на самите руснаци. Ето защо сърцето на всеки истински руски патриот бие за Украйна.

* Славой Жижек е философ на културата. Той е старши изследовател в Института по социология и философия към Университета в Любляна, глобален заслужил професор по немски език в Нюйоркския университет и международен директор на Института за хуманитарни науки "Бъркбек" към Лондонския университет.