Спомените на ветераните от Деня на капитулацията преди 75 г.

"Аз съобщих края на войната, но моите герои са момчетата, които слязоха на бреговете, много от които не се върнаха", казва вече 97-годишния Грегъри Меликиян.

Преди 75 г., в ранните часове на 7 май 1945 година ген. Дуайт Айзенхауер избира сержант Меликиян, тогава 20-годишен радио оператор, да изпрати кодираното съобщение до военначаланиците и Съоюзниците за безусловната капитулация на Германия.

Съобщението

Меликиян е бил най-младият оператор в Реймс. Едва на 19 г. той е пристигнал в Европа.
 
"Бяхме в другия край на залата. Имаше един от Тексас, на 36 г., друг от Южна Каролина на 27 или 28 и моя милост. Точните думи на Айзенхауер бяха: Искам Меликиян да изпрати кодираното съобщение и да говори за това до края на живота си", споделя пред Guardian Меликиян.

В 74 думи е изпратено съобщение, което гласи, че на 8 май в 23:01 войната ще спре и двете страни ще престанат да се обстрелват.

От тогава насам са минали 75 години. Меликиян, в предпазно облекло и медицинска маска, е поканен да присъства във Вашингтон, като почетен гост на Доналд Тръмп.

"Иска да направи нещо голямо от победата - което е негов прерогатив", размишлява Меликиян. "Независимо дали го харесваме или не, той е единственият президент в момента и получаваме само един", казва още ветеранът от войната.

Ветераните

Меликиян ще е представител във Вашингтон на оредяващото поколение с преки спомени от Втората световна война. Много от тях са блокирани в домовете си, болници или други учреждения заради коронавируса и така ще прекарат може би последната голяма годишнина от капитулацията затворени.

Сред тях е 93-годишният Жан Тувенин. Когато през 1939 година войната започва, той е едва на 13 години. На 2 ноември, 1944 г., на 18-годишна възраст той се записва в армията на Франция в медицински батальон. Всъщност, те са пренасяли ранените и умрелите.

Капитулацията заварва Тувенин в едно тиролско селце, в близост до Инсбрук.

"Беше пролет и прекрасен ден. Имах акордеон и офицерите ме повикаха да свиря в местното шато. Свирих цяла нощ, купонясвахме цяла нощ. Бях много пиян, всъщност, всички бяхме", спомня си французинът.

"Тази година ще прекарам 8 май у дома. Това е трудно. Това е моят ден за празнуване", казва той.

Същото важи и на 100-годишния Андре Хисинк, който бяга във Великобритания от родната си Нидерландия, когато германците окупират страната му.

Той е бил пилот и навигатор, помагал е на съюзниците по време на Деня на десанта. Минали са много години от тогава, но спомените му за битките и за капитулацията са кристално ясни.

"Бях в базата в Брюксел, когато чухме за победата в Европа и направихме нещо, което не биваше. Като офицери имахме пистолети и стреляхме във въздуха. Военната полиция дойде на мира: Не можете да правите това, господа! Обещахме им да не го правим отново", казва Хисинк.

Tag der Befreiung

А в Германия 8 май e Tag der Befreiung. Денят на Освобождението.

За 75-тата годишнина Берлин е обявил денят за празник, но плановете са леко променени.

Клаус Гюнтер, роден през 1931 г., е прекарал 8 май 1945 г., криейки се в манастир в Бавария. Бил е евакуиран от родния си Хамбург по схемата за евакуация на децата от нацисткия режим.

Той е бил задължен да бъде член на Младежта на Хитлер. Разбрал е за победата 3 дни по-късно от командир и почуствал облекчение.

"Сякаш камък ми падна от сърцето, защото така не трябваше да дам военна служба. Бях толкова облъчен от нацистката партия, че едвам си спомнях как да поздравявам хората без да казвам "Хайл Хитлер!".