Никола от Cool Den пред Dnes.bg: Гласувайте, спасете държавата от държавата

Сред огромното множество на протестите срещу правителството се издигна плакат в ръцете на дете, който гласеше "Трима гладни са равни на една преяла свиня". Текстът е на една от най-разпознаваемите групи на българската музикална сцена в момента - Cool Den. А присъствието му там не е случайно. 

Cool Den - Никола Симеонов (вокал, китара), Ивайло Петров (вокал, китара), Васил Андреев (бас) и Теодор Чирпанлиев (ударни) - пишат песни за живота и хората, и са от този тип истински рок банди, които имат мнение за заобикалящата ги среда. От любимият "рефрен" на всеки чиновник: "Тук не е информация" през въпросът, който всички си задаваме в събота: "Защо съседа свири на дрелка в 7:00 сутринта", до възхвалата на човешката сила в "Характер" - те не се страхуват в музиката си да коментират теми, които ни засягат като общество. 

Именно "Общество" е и името на новият им сингъл, който бандата описва като песен, която "иронично обрисува маргинални елементи на обществото, на които апатията е позволила просто да се превърнат във фон на ежедневието ни". 

Клипът се появи в смутни времена. Само след няколко дни предстои отново да направим избора - да дадем вота си или да оставим някой друг да гласува вместо нас, както се пее в песента. За изборите, българското общество и лунапарка, наречен "живот", Dnes.bg разговаря с барда зад Cool Den - Никола Стоянов.

С пронизващите болки във фара, тоя дето плюе дъвката на тротоара.
Кучета ритам, в задръстването псувам и отивам вместо тебе да гласувам

Песента "Общество" е много детайлна моментна снимка на нацията. Откъде дойде вдъхновението за нея?

Както Червената шапчица си бере гъби, така и човек понякога си набира любими наблюдения, крачейки през горите на ежедневието. Когато кошницата прелее е време да си направиш гъбена чорба. Това е песен, готвена на бавен огън. Когато тенджерата кипне, се излива наведнъж.

Видяхме много хора, включително деца, на протестите против правителството, които цитираха ваши песни по плакатите си. Мислите ли, че младите този път ще излязат и ще дадат своя вот на изборите на 19-ти април?

Силно се надявам. Ако не го направят - всички протести са били напразно.

Ти си този, който винаги поема отговорност
Този, който преглъща грешката си с достойнство
Този, който търпеливо просто чака своя ред,
И аз в същността си искам да съм като теб

"Общество" завършва с така да се каже положителна нотка, но толкова ли е трудно да сме онези, които винаги поздравяваме и кротко се редим на опашка?

Ако човек се замисли, това е най-естественото нещо, което можеш да направиш, за да си полезен за другите. Колко от нас имат силата да повлияят на световното статукво? Силата ни се крие в малките ежедневни добри дела, които ще останат в нас и ще направят собствения ни свят по-добър. Светът е сбор от индивидуални светове. Там, където за малко се докосват красивите светове, общностите и обществата живеят хармонично. В противния случай е по-трудно. Толкин е написал, че най-малката добрина може да остави отпечатък в историята. Може да звучи наивно, но нямаме друг избор, освен да се хванем за тези думи. Все пак са писани от човек, участвал в най-жестоката война в модерната история.

Трудно е, ако имаме болни амбиции, алчност, арогантност, завист и глупост. Иначе не е трудно.

Кое е най-хубавото ни качество като българи? 

Топлината. Ние всъщност сме доста некрайни хора, които знаят как да живеят и да се радват на малките неща. Все още поддържаме човешкото и живеца си, за разлика от много други европейски народи, които са се изгубили в модерността.

А най-лошото?

Липсата на отговорност, припряността и това, че не си имаме доверие. Един много крив индивидуализъм, който ни пречи да вървим заедно напред. Тенденцията всеки сам да се спасява.

Когато слънцето изгрее на запад,
когато падне като прах планината,
Когато океанът пламне в огън,
тогава хората ще спрат да бъдат хора!

Една от най-любимите ми ваши песни е “Песен за хората” - коя е най-изначалната човешка добродетел, която ни прави хора? 

Съчувствието (да не се бърка със състрадание). Способността да се поставиш в обувките на другия. Разбирането, че всички същества търсят щастието и искат да избегнат болката.

Много изпълнители се страхуват да изразяват своето мнение по социални теми. Притеснявате ли се, че ясната позиция на Cool Den може да ви коства определен процент фен база?

Въпреки, че сме много социално ангажирани, се опитваме да не сме крайни и да казваме нещата с ирония и любов. Но един артист не трябва да се притеснява да изгуби слушатели, ако отстоява посланието си. Политическата коректност те лишава от автентичност и тогава дори да имаш повече слушатели, те няма да са твоите истински слушатели. Няма как да се харесаш на всички.

Преди няколко дни видях много сладки видеа от концерта ви в СМГ. През последните години се нагледахме на звезди, които шофират в нетрезво състояние, рекламират съмнителни субстанции и прочие, а после казват, че не са длъжни да възпитават децата. Вие на какво мнение сте - трябва ли популярните изпълнители да са обществено отговорни и музиката да има и, донякъде, възпитателен характер?

До някаква степен си отговорен, ако много хора те гледат и те възприемат като пример. Не е лесно, защото всички сме хора и можем да попаднем във всякакви ситуации. Хората също не трябва да очакват, че любимите им артисти са ангелчета.

Важното е да правиш всичко по силите си да си добър човек на първо място, а след това добър артист. С какво един чистач, шофьор, ключар, касиер, доктор, който е читав човек, е заслужил по-малко възхищение от някой попизпълнител? Защото не е в светлината на прожекторите ли? Културата на известността е доста странно явление.

Не всеки изпълнител е длъжен да пише музика с възпитателен характер. Някои просто не се откриват в нея и това е напълно естествено. Трябва да има за всеки по нещо.

Писък на деца, какво се случи? Нищо не научихме, Дарвин е бясно куче, децата ми виждам
със автомати, тати, защо се стопли света? Не знам, приятел, виждах само знамена.
Кървяща супернова, откъснати ръце, сатъри във кибуца, бомби във голямото море.

Често срещана тема в творчеството ви е войната. Взимайки предвид случващото се през последните месеци, светът все повече “се стопля”. Може ли музиката да е контрапункт на насилието, разпалвайки общественото недоволство, както, например, целият последен албум на Grandson е опълчване срещу политиките на САЩ? 

Ако музиката не е контрапункт на насилието, тогава не е музика, а някакъв боен марш. Човешко е да искаш да защитаваш близките си, ценностите си и начина си на живот, но не и да призоваваш към агресия.

Навярно сте прочели за дебата за финансирането от фонд “Култура” на Иво Аръков. Без да обсъждаме качеството на продукта, освен ако вие не желаете, разкажете ни вие как успявате да "издържате" бандата - да продуцирате нови албуми, да пътувате из страната, а и в чужбина, за концерти. Или по-просто казано: Музикант къща храни ли в България? 

Заделяме по нещо от предложения мърч и хонорари от концерти. Така с времето се трупа ресурс и засега се справяме. Нямахме честта да бъдем спонсорирани от данъците, които сме плащали, в лицето на НФК. 

Между другото, това за музиканта и къщата идва от факта, че музикантите много са пътували и са нямали къщи. А не че не са били способни да ги изхранват. Мисля, че е време да забравим за "Бабо мравке, де така?". Не е лесно, понякога се разпиляваме на няколко фронта и затова се бавят записи и клипове, но смятаме, че сме от групите, които се справят.

В България често се приема, че истинският успех за един изпълнител идва с признание и извън страната. Тъй като музиката ви е предимно на български, стремите ли се и към международна аудитория? Предвид групи, като Dubioza Kolektiv, знаем, че не е невъзможно да пееш на балкански език и да си разпознаваем и извън страната.

Времето ще покаже. Нямаме намерение да пеем предимно на английски. Вероятно е необходимо да посвирим в чужбина, за да се задвижат нещата в тази посока.

Все по-често се случва несъществуващи изпълнители, генерирани с изкуствен интелект, да се изкачват до първи места в класациите. Според вас има ли място за ИИ в музиката? Не ограбва ли това публиката от "живата" връзка, тъй като нито преживяванията в тази музика са вдъхновени от нещо реално, нито пък някога ще могат евентуалните фенове да чуят подобна песен "на живо"? 

Според мен няма място. Ще цитирам племенникът ми Ясен: "Уж трябваше технологиите да перат и чистят вместо нас, за да може да творим. А сега те творят вместо нас, за да може да чистим и да перем".

Нищо, никога няма да замести живата музика, ако ще тостера ти да може да пише симфонии. Просто можем да си пожелаем да не умре потребността от жива музика. Но мисля, че дори в по-малък разтвор, тази потребност винаги ще я има. Най-важното е хората не просто да ходят на концерти, а да се потапят в атмосферата. Да пеят, да скачат, да танцуват, да се отпуснат и да бъдат себе си.

За средна заплата работим и потим се.
Потта ни капе на радостни капки.
Рови, рови, но няма да намериш за нас досиета в папки,
защото не сме тигри, нямаме пари.

Предстои ви да издадете нов албум. Можете ли да открехнете малко вратичката какво да очакваме от него?

Вероятно ще звучи една идея по-тежко и ще бъде с по-мащабна продукция. Но пак ще има смесица от стилове и тематики.

Има ли стил, в който не сте творили, но бихте искали да изпробвате? 

Вегетариански прогресивен грайндкор.

Черпейки вдъхновение от песните в последния ви албум: Колко кафета пиете на ден? 

6/7.

Като път пробива гори и поля.
Като гръм в нива, пенлива вълна.
Нещо ме тегли към тази земя.
Тази земя.

Как намирате баланса между сериозната и вдъхновяваща музика и забавните песни, като "Кафенци"?

Човекът е шарено същество. Ние пишем песни за човека и всяка релса от влакчето, на което се вози в този лунапарк наречен "живот".

Как се роди традицията за стейдж дайва? На един от концертите ви в “Барабар” в Бургас Никола взе една от масите, за да се хвърли от нея. Имало ли е място, където те е било страх да скочиш? 

Първият ми стейджайв беше в едно кафене, в което имаше трима души. Мисля, че винаги съм се вдъхновявал от концертите през 90-те, в частност от Еди Ведър и неговите изпълнения, чиито висини няма да достигна вероятно, защото е доста опасно. Не съм изпитвал страх досега, защото винаги съм гледал и да не прекалявам с височината, за да не нараня хората, като падна върху тях.

И като за финал - изборите наближават, а в "Общество" се пее: "С пронизващите болки във фара, тоя дето плюе дъвката на тротоара. Кучета ритам, в задръстването псувам и отивам вместо тебе да гласувам". Бихте ли призовали младите да изразят своя глас, за да не гласува някой вместо тях?

Излезте. Гласувайте. Спасете държавата от държавата.