Снимки: Личен архив и авторът

123456789101112

Едно българско момиче прави успешен пробив, пеейки фадо в меката на тази музика – Португалия. Тя носи красивото име Силвия, но би могла да се казва Любов или Музика, или Чувство – всичко това е в нея и чрез нея се предава на всеки, докоснал се до душата й – чрез гласа й. Когато я слушаш на живо, разбираш, че наистина има докоснати от Бога, а думите й доказват за пореден път, че най-талантливите и надарени артисти на първо място са хора.

Единствено за Dnes.bg прекрасната Силвия отговаря на въпросите на Даниел Димитров, заедно с баща си Веселин Митев, който е професионален музикант, майка й Дима, и приятеля й – Тиаго Сантош, част от сърцето й и от нейния бенд. За него тя е принцесата в живота му, а за пишещият тези редове се превърна в българската принцеса на фадото от меката на тази музика – Португалия.

Силвия, къде се кри толкова време? Пътувала си къде ли не – от Белгия до Бразилия, а България все я пропускаш...

Силвия: Не съм я пропуснала. Явно сега му е дошло времето. Такава е била съдбата, трябвало е да стане тази година. Няма нищо случайно.

Тази първа среща с българската публика в Банско беше ли за теб любов от пръв поглед?

Силвия: Определено това беше една любовна среща – както от моя страна, така и от страна на публиката. Колкото и да съм си мечтала това да се случи, не бях сигурна, че ще се случи.

Имала си някакви съмнения. Защо?

Силвия: Не, нямах съмнения, просто фадото е много специфична музика и не знаех как ще се приеме. Надявам се да не прозвучи нескромно, но успехът на тази първа среща с българската публика се дължи на това, което успях да предам на публиката. Защото всичко идва от сърцето и от душата ми. Аз съм ужасно лоша лъжкиня, не мога да лъжа. Не мога да лъжа както семейството си, така и приятелите си, така и публиката. Така е най-лесно...

Такава ли беше Силвия като малка и въобще какви бяха плановете ви за нея? Като певица ли си я представяхте? Какво дете беше?

Веселин Митев: Нито сме я карали, нито сме я спирали да става певица. Като дете постоянно ходеше по белите. Но беше много чувствителна.

Дима Митева: Със съпруга ми играехме на доброто и лошото ченге в семейството, и аз бях лошото. Още като малка започна да спортува, играеше художествена гимнастика, а след това балет. Нямахме специални планове, но винаги сме държали да учи добре.

Силвия, твоят път е много интересен. Погледнато житейски – родена си в България, отраснала си в Ангола, сега живееш в Португалия. Професионално си се занимавала с туризъм, човешки ресурси, музика. От трета страна, като певица изпълняваш фадо, джаз, поп, рок. Колеблив човек ли си или имаш много интереси? Какво трябва да ни подскаже тази твоя биография?

Силвия: И двете. Имам много интереси, доста любопитна съм. Освен това се чувствам щастлива от малките неща, затова гледам да опитам от всичко. Разбира се, без да прекалявам. Но съм и много колеблив човек. За по-елементарните неща решавам бързо, но за важните неща съм прекалено голям критик към себе си. Така е в музиката.

Когато започнах първите си концерти в Португалия, бях страшно критична към себе си, плакала съм, защото съм си мислела, че може да е много по-добре – да изпея по-добре някоя дума или да направя някоя извивка по-добре.

От колко време се познавате с Тиаго?

Силвия: От десетина години. Но от година и половина сме гаджета.

Тиаго, каква беше Силвия, когато се запознахте, и каква е сега – в професионален и в личен план?

Тиаго Сантош: Въпреки че се познаваме отдавна, знаехме кой кой е, но нямахме никакви контакти. Когато започнах да се уча да свиря на португалска китара, тя вече пееше, но нито тя, нито аз сме били на нивото, на което сме в момента. Това, че сме заедно и в личен план, със сигурност ни помага да се развиваме и като музиканти.

Каква оценка даваш на Силвия като певица преди две години и сега - от 2 до 6?

Тиаго Сантош: 10!

Това е само първият от многото комплименти, които португалецът направи на своята любима по време на разговора ни. А любовта и положителните емоции между тях сякаш са се пренесоха върху всички нас, и сякаш станахме по-отпуснати и свободни, за да стигнем и до въпроса защо Силвия и семейството й напускат България (тук живее само нейния брат).  Силвия отговоря светкавично: „Не съм напуснала. България е в сърцето ми“. Това обаче сякаш не стига и думата отново е за бащата.

Веселин Митев: От семейството ни първи напуснах аз, за да започна работа там. След това дойде съпругата ми. Междувременно открихме, че в местния университет има същата специалност, която Силвия вече беше започнала да учи в България – "Мениджмънт в туризма". Решихме, че ще е по-добре да дойде при нас.

Силвия: Винаги съм искала да уча португалски език и когато се отвори възможността да замина за Португалия, не исках да изпускам шанса. Там завърших "Мениджмънт в туризма", но след дипломирането реших, че не искам да работя на рецепция в хотел, затова записах магистратура "Човешки ресурси".

След образование с такава насоченост как и кога реши да влезеш в света на музиката, и то в Португалия, където едва ли не всеки втори изпълнител пее фадо?

Силвия: Да, много хора пеят фадо. Буквално целият народ пее фадо.

Не се ли чувстваш "изгубена в превода"?

Силвия: Тук ще изхитрея и ще дам думата първо на Тиаго, а след това и аз ще кажа какво мисля...

Тиаго Сантош: Публиката в Португалия не е предубедена към това, че чужденец пее фадо, при положение че продуктът е качествен. Затова няма значение откъде си дошъл, какво си правил, какъв ти е произходът. Ако пееш и свириш добре, няма как да има предубеждение. Можеше да има, ако продуктът беше лош, но той не е.

Тиаго, има ли и други чужденки в Португалия (не извън нея), които да навлизат така смело във фадото? Какво е условието да успееш във фадото, ако си чужденец в Португалия?

Тиаго Сантош: Първо, не са толкова много чужденците, които пеят фадо. Освен това, Силвия вече не е чужденка. Успехът на Силвия е феноменален и изключителен, защото фадото е много националистична музика.

Качествата, които могат да помогнат на един изпълнител на фадо, е да намери пътя между традиционното фадо и малко по-модерните му форми. По този начин ще може да го представя добре – не само в Португалия, но и извън нея. Ето, ние например включихме перкусии.

Разбира се, корените на традиционното фадо трябва да се уважават и ние го правим, въпреки че намираме език да го представим, хем с уважение, хем представяйки го по малко по-модерен начин, така че да е по-смилаемо за публиката. Затова Силвия е феномен. Успехът е, когато успееш да представиш нещо по най-добрия начин, което хората не познават.

В България са гостували доста португалски фадо изпълнители – Камане, Дулсе Понтеш, Мариза, Ана Маура, Караминьо. Имаш ли контакти с някои от тези изпълнители и как те приемат?

Силвия: С всички тях имам контакти. Приемат ме абсолютно приятелски. Единствените, които не познавам лично, са Ана Маура и Дулсе Понтеш.

С кои от тях си била на една сцена или си работила заедно?

Силвия: Постоянно се срещаме по сцените. Особено във фадо къщите. Каним се от време на време на обеди, вечери, там разменяме опит и вдъхновение.

Тиаго, младите хора в Португалия слушат ли фадо? Ако не – защо, ако да – какво фадо?

Тиаго Сантош: В последните години все повече млади хора не само слушат и харесват фадо, но и го изучават. Ходят на курсове извън училище. Един от най-големите китаристи, който е и наш приятел – Жозе Мануел Нето, е самоук, но има блестяща кариера. Той акомпанира на Мариза, на Ана Маура, на Карминьо и на много други.

А иначе младите хора в Португалия слушат всичко. За мен има два вида музика – хубава и лоша. В Португалия също има чалга, но я наричаме пимба.

Силвия, когато те слушам да пееш, имам усещането за лекота и за любов. Как се чувстваш ти, докато пееш?

Силвия: Точно така се чувствам и аз. Трябва да има лекота в гласа, и в начина на пеене, и във всичко, така най-добре може да се покаже чувството. Никога няма да спра да повтарям, че фадото е чувство. То излиза от душата.

Аз пея много песни, които са част от репертоара на други колеги, и ги пея по мой си начин. Разбира се, че има едни параметри, които трябва да се спазват, но къдренията, паузите, начинът на произношение и на жестикулиране се прави от всеки по негов начин.

Същото е и с втория солиращ инструмент във фадото (първият е гласът) – 12-струнната португалска китара. Тя прави т.нар. отпявания, т.е. ние, изпълнителите, постоянно играем с китарата на въпрос–отговор. Обикновено гласът задава въпроса, а китарата отговаря. Затова двама изпълнители на португалска китара могат да свирят едно и също, но то винаги ще звучи различно.

Случва ли се да се разменят ролите при въпрос и отговор?

Силвия: Случва се. Но това пак е фадо. Пак е любов...

Като говорим за любов, колко важна е любовта в живота за успеха ти на сцената?

Силвия: Много е важна. Най-важната. Не съм ли щастлива и не се ли чувствам обичана, няма как да се получат нещата...

Пишеш авторска музика. Как се ражда една песен в главата ти?

Силвия: Всичко е преживяване. Понякога ми е мъчно на душата и започвам да пиша. Някой път съм разочарована, друг път – страшно щастлива и започвам да пиша. Друг път съм еуфорична. Много често ми се случва да не мога да довърша някоя песен. Обикновено не ги довършвам веднага, а се връщам след известно време към тях. Усещам нещата по друг начин, но не ги променям, само ги довършвам.

Плюс или минус, че публиката в България, например, не разбира какво пееш?

Силвия: Аз мисля, че публиката много добре разбра какво пея. Въпреки че не разбира всяка дума, тя усеща чувството. Затова в Банско се получи разбирателство между нас. Защото аз не обичам да прекалявам с жестикулирането, но то помага. Гледам да го използвам пестеливо.

Много от моите колеги гостуват в Япония, където японците абсолютно нищо не разбират, но на някои песни плачат. Просто защото чувстват. Същото видях и в България. Имаше хора с носталгични погледи на по-тъжните песни, други слушаха с ръка на сърцето, а пък на по-веселите дори танцуваха.

Тиаго, като говорим за Силвия като певица, кои са най-силните й качества според теб?

Тиаго Сантош: Най-силното й качество е, че пее добре, правилно. Фадото е традиционна музика, за която няма школа, няма училище. А Силвия има нещо, което е много прекрасно. Въпреки че не е минала през школа, тя го прави по нашия, португалския начин. Освен това, тя е много комуникативна и успява да сграбчи публиката.

Много често се случва да попаднем на трудна публика и Силвия успява да я разчупи и да направи трудното място лесно за всички нас като екип от музиканти.

Има фадо изпълнители, които са много зле възпитани и ако публиката е шумна и не им обръща внимание, са способни да прекъснат концерта и да си тръгнат. Когато ние попаднем на такава публика, която не ни обръща внимание, Силвия успява да го преодолее и да накара публиката да се съобразява с нея. Успява да я укроти, да получи цялото й внимание.

Тиаго, постоянно правиш комплименти на Силвия …

Силвия: Той постоянно ми прави комплименти, независимо, че е мой голям критик, както и семейството ми. Обикновено ми казва, че много хубаво съм изпяла някоя песен, но постоянно ме развеселява.

Аз имам един африкански начин на изказ на португалския. Когато кажа някоя дума с такъв акцент, той след това говори половин час с мен така и това винаги ме развеселява.

Тиаго Сантош: Аз съм много придирчив към това с кого ще свиря. По време на работа връзката ми със Силвия е чисто професионална. Никога не парадираме, нито показваме, че сме двойка. Но не се и крием. Аз свиря с много изпълнители, но предпочитам да свиря основно с нея, което мисля, че е най-големият комплимент. Независимо, че сме гаджета, ако аз свирех лошо, тя нямаше да иска работим заедно и обратното – ако тя не беше добра певица, аз нямаше да искам да свиря с нея.

Силвия, как се е развивал гласът ти през годините?

Силвия: Винаги е бил различен. Гласът ми се развива постоянно. Без обучение, развитие на гласа и постоянно усъвършенстване талантът не се развива. Една от учителките ми по пеене казваше „10 процента талант, 90 процента работа“. Много ми помогна джаз курсът, който карах по пеене – не само откъм музикалност и теоретични познания, но и като интерпретация и импровизация.

Най-важното, което правя за гласа си, е да го пазя, тъй като имам много чувствителен глас. Въпреки че имам голям диапазон – три октави, а във вокализите стигам до три октави и половина. Аз обаче не ги използвам на живо тези три октави и половина, работя винаги върху загрявка и постановка на гласа. Защото фадото се изпълнява с различна постановка от тази на джаза и блуса.

Наскоро ми се наложи да пея Аве Мария, което ми беше доста извън зоната на комфорта, но мисля, че се справих. Най-важното е да не се пее фалшиво, макар че емоцията при пеенето на живо докарва някои завои в гласа.

Преподаваш музика на деца-аутисти. Какво обаче ти научаваш от тях?

Силвия: Уча се на търпение.

Отговорът на този въпрос е предшестван от няколко примера, които Силвия с много любов и загриженост разказва за свои ученици, за това как музиката им помага да се развиват и да бъдат пълноценни.

Пееш с микрофон с кабел. Защо?

Силвия: Защото обожавам микрофона си – динамичен е като гласа ми. Същите характеристики на микрофона, но безжичен – струва шест пъти повече (Смее се с глас). Това е в кръга на майтапа, но има и друго нещо - аз не подскачам по сцената, не ми се налага да правя кълба, затова кабелът не ме притеснява. Не правя резки движения, плавна съм.

Накрая един математически въпрос – колко пъти на ден употребяваш думата "фадо"?

Силвия: (Този въпрос предизвиква възглас, който няма как да се предаде с думи. След това Силвия превежда въпроса на Тиаго и след кратък размисъл отговаря, повтаряйки изречението два пъти – единият път с патос, а след това замислено): Колкото е нужно! Колкото е нужно...

В края на 2014 г. Силвия издаде първия си албум, наречен Caminho, което означава път. Сред песните има писани специално за нея или от нея. Някои от композициите са леко джазирани.

През последните години Силвия живее в град Визеу, разположен на 240 км североизточно от столицата Лисабон. Във Визеу преподава музика в школа за деца с аутизъм и със синдрома на Даун.

Автор: Даниел Димитров

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase