Путин вярва, че печели войната си срещу Запада и... може би е прав

Руският лидер не постигна споразумение след петчасовите си разговори със Стив Уиткоф и Джаред Кушнер, но не го и очакваше. Нямаше сериозна вероятност този път да осигури всички желани отстъпки, но той е готов за продължителни преговори.

Путин е известен с това, че отлага трудните решения колкото е възможно по-дълго. Седмици или месеци на совалкова дипломация отлагат необходимостта от избор дали да приеме каквато и да е сделка, която се появи, или да продължи да се бори с надеждата да получи по-добри условия по-късно, пише в анализа за The Times старши сътрудникът в RUSI Марк Галеоти.

Колкото по-дълго трае процесът, толкова повече силите му могат да напреднат на бойното поле и да разрушат енергийната мрежа на Украйна. Той се надява не само да види как украинският морал пада с настъпването на зимата и завземането на повече територии - през ноември силите му превзеха над 500 кв. км, повече отколкото през последните месеци - но и да убеди президента Тръмп, че каузата на Киев е безнадеждна. Убеждаването на САЩ да се оттеглят и да прекратят помощта, която все още предоставят на Украйна, би било добър резултат за Путин.

Москва отбеляза в неделя, че наскоро публикуваната стратегия за национална сигурност на Америка изключва Русия от списък с преки заплахи за САЩ, нещо, което говорителят на Кремъл Дмитрий Песков определи като „положителна стъпка“.

Руският президент звучи оптимистично в момента, особено по отношение на териториалните си искания, а именно Киев да се откаже от 20-те процента от Донецка област, които все още държи. „Или ще освободим тези територии със силата на оръжието, или украинските войски ще напуснат тези територии“, каза той миналата седмица.

Като цяло това не се приема насериозно от по-голямата част от руската администрация и военни, въпреки че бившият президент и сега откровен и непостоянен ястреб Дмитрий Медведев предупреждава „лудия Европейски съюз“, че изземването на замразени руски активи, както се обсъжда , може да се счита за акт на война.

Изявленията на Путин всъщност целят да подсилят вътрешната му пропагандна линия за това до каква степен Европа е заплаха и основна пречка за мира в Украйна, а също и да сигнализират на Запада, че Русия няма намерение да отстъпи в Украйна.

Дори резултатът от разследването на Стърджис във Великобритания миналата седмица, в което се заключи, че Путин носи „морална отговорност“ за смъртта на невинен минувач през 2018 г., едва ли ще го накара да се замисли. Това предизвика възмущение от страна на говорителя на руското външно министерство Мария Захарова, която осъди тези „безвкусни истории от английската крипта“. Путин обаче вероятно ще го сметне за полезно напомняне, че Кремъл може и ще отмъсти на онези, които смята за предатели.

Обединеното кралство също така иска да прехвърли 8 милиарда паунда замразени руски държавни активи, за да подпомогне икономиката на Украйна. Усилията за завземане на най-големия такъв фонд - 160-те милиарда паунда, съхранявани в белгийската клирингова къща Euroclear, обаче все още срещат съпротива от белгийското правителство след седмици на застой. Опасявайки се, че ще носи пълна отговорност, ако Москва отправи съдебно оспорване - което би направила - Белгия поиска европейските ѝ съюзници също да поемат своя дял от отговорността, нещо, на което те се съпротивляват.

Кой е изолиран?

Във време, когато разделението в Европа и между Европа и САЩ нараства, Путин говори за провала на по-широките западни усилия за изолиране на Русия. В четвъртък той пристигна на държавно посещение в Индия. Беше посрещнат с голяма помпозност и фанфари, както и с прегръдка от премиера Нарендра Моди.

Голяма част от дневния ред е икономически, като двете страни подписаха споразумение за сътрудничество до 2030 г. Вашингтон наложи допълнителни 25% мита на Индия, стига да купува руски петрол. Въпреки че някои индийски компании сменят доставчиците си, тъй като една трета от индийския петрол идва от Русия, ще е нужно време, за да има сериозен ефект. По-важното е, че както призна един американски дипломат, участвал в програмата за санкции: „И индийците, и руснаците са доста хитри, когато става въпрос за намиране на заобиколни решения. Съвсем скоро ще видим внос, уж от трети страни, който всъщност е от Русия.“

Икономическият аспект обаче е и политически. Путин е нетърпелив да надгради силните си отношения с Моди, както и гнева на индийците от отношението им от страна на САЩ, не само заради търговските сделки, но и за да покаже, че Русия все още е важен и добре дошъл партньор в света. Индия иска да изнася повече автомобили, електроника и текстил за Русия, докато Москва от своя страна иска да продаде изтребители Су-57 и ракети С-400. Междувременно, новото индийско бюро на новинарската мрежа Russia Today (RT) отвори врати в петък.

Укрепването на отношенията на Русия с Индия също така имплицитно противодейства на усещането, че тя се превръща в китайски васал. Въпреки това, в същия ден, в който Виткоф и Кушнер се срещаха с Путин, китайският външен министър Уанг И беше в Москва за разговори. Въпреки че президентът Макрон посети Китай миналата седмица, надеждите му, че ще може да убеди президента Си да окаже натиск върху Путин за прекратяване на войната, изглежда не се осъществиха.

Москва със сигурност е доволна. Както един руски коментатор го каза:

„Това е многополярност: глобален отговор на хегемонните амбиции на Запада.“

Случващото се в Брюксел, Пекин и Делхи има отзвук в Киев. Колкото по-добре Путин усеща позицията на Русия, както на бойното поле, така и в света, толкова по-малък е натискът да сключи сделка.