Боклукът на Европа беше благословия за китайските рокмузиканти. Чак до 90-те човек не можеше да открие в Китай записи на западни групи като Ролинг стоунс или Ю Ту. Но те си проправиха път към Небесната империя - покрай пластмасовите отпадъци на Запада, изпращани с огромни контейнеровози за рециклиране в Китай.

Феновете на западни рокгрупи търсеха по бунищата касети и компактдискове, изхвърлени от световните звукозаписни компании, и продаваха неповредените на китайския черен пазар, където стоката се разграбваше от първите поколения китайски рокмузиканти.

Тези времена отдавна са отминали. Днес западна музика се слуша главно в интернет. От година на година Китай все повече се замогва и хич не му е притрябвал боклукът на достопочтения Запад. При все че не само роккултурата, но дори икономическото чудо на Китай се градеше до голяма степен точно върху боклука, пише Франк Зирен, "Дойче веле".

Първенец в рециклирането на световните отпадъци

От началото на 90-те Китай бе най-големият световен вносител на боклук. Небесната империя плащаше за западните боклуци, от които извличаше мед и желязо, преработваше ги, за да получава хартия и пластмаси, чието производство е много по-скъпо и гълта повече енергия от преработката. За претопяване на стомана примерно се изисква 60 на сто по-малко енергия, отколкото за производството й от желязна руда.

Впрочем доста време Китай можеше да произвежда само нискокачествени суровини, негодни за преработка. Затова вносът на боклук бе гарантирано печеливша стратегия, която годините превърнаха в начинание от световен мащаб с оборот за милиарди. Над 50 на сто от световния боклук заминаваше за Китай, където отпадъците се преработваха и после - вече като стоки - частично се връщаха в промишлено развитите страни. Само през миналата година КНР внесе 7,3 милиона тона пластмасови отпадъци на стойност 3,7 милиарда щатски долара.

Но този кръговрат скоро ще спре. През лятото Пекин съобщи на Световната търговска организация, че смята до края на годината да забрани вноса на 24 вида отпадъци, включително скрап и бракувано електронно оборудване, пластмасови боклуци, например полиетилен, пепел, вълнени и памучни парцали, стара хартия и отпадъци от стоманолеярните заводи. Китайското правителство с пренебрежение нарича всичко това "ян ладжи" - "чужбински боклуци", увреждащи природата на Китай.

Собственият боклук се увеличава

Щетите за китайската екология обаче идват не само от западните страни, които наистина често доставяха токсични отпадъци в Китай. Много китайски заводи за преработка на отпадъци са частна собственост. И в миналото дребните компании тълкуваха доста свободно препоръките за опазване на околната среда, както показа нагледно излезлият по екраните през 2016 г. документален филм "Пластмасовият Китай".

Отровите в китайската природа обаче не идваха само с боклука от индустриално развитите държави. Потреблението в страната неотклонно расте и все по-често й се налага да се бори и със собствените си отпадъци. В момента КНР произвежда всеки ден над 520 тона боклук и повечето се изгаря. В бъдеще успоредно с изграждането на екологически безопасни заводи за изгаряне на отпадъци Пекин замисля да модернизира отрасъла за рециклиране на стоки и суровини, произведени в страната.

А засега инициативи със звучните имена като "Операция "Зелена ограда" и "Национален меч" се очаква да подпомогнат контрола върху вноса на боклук от чужбина с цел вредните материали да се откриват още на контейнеровозите. Това ще е поредна стъпка към трайна политика за защита на околната среда, каквато лидерът на КНР Си Цзинпин е обещал на своите сънародници.

Накъде с боклука?

Още няма яснота колко строго ще се прилага китайската забрана за внос на отпадъци. Очевидно е само, че съвсем понятното решение на Китай носи сериозни последици за индустриално развитите страни. Ще им се наложи по-старателно да сортират своя боклук, а рано или късно ще бъдат изправени пред въпроса къде да го изхвърлят.

Много индустриални държави, които изпращат отпадъците си в чужбина, не са развили подходяща инфраструктура за преработка на всички видове боклук. Например за САЩ, където на практика няма заводи за преработка на отпадъци, а потреблението постоянно расте, е къде по-евтино да изпращат боклука си в Китай, отколкото да го извозват някъде в страната. Освен това търговията с метали, хартия и пластмаси е икономически фактор, особено за Европа, на която Китай плащаше доскоро за изнасяните отпадъци.

От общо 7,3 милиона тона пластмасови отпадъци, изнесени в Китай през 2016 г., 1,6 милиона тона се падат на страни от Европейския съюз. Китайската индустрия за преработка на отпадъци се страхува, че ще понесе големи загуби. Забраната за внос на боклук ще доведе до съкращения на работни места. Пекин обаче е непоколебим в своето решение.

-------
Бел. на "Дойче веле": Авторът Франк Зирен е германски журналист, който живее в Китай и пише за в. "Ханделсблат". Коментарът изразява лично мнение на автора. То може да не съвпада с мнението на руската редакция и на "Дойче веле".

/БТА/
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase