Спирането на газа за Полша и България показва, че Русия има нужда от пари

Такава е нагласата на руското ръководство, че е готово да прекъсне значителен източник на приходи за собствената си военна машина.

Неуместната национална гордост във валутата продиктува контрапродуктивен ход от страна на Русия да се изисква плащане за природния газ, който тя доставя, в рубли, а не, да речем, в евро, долари или полски злоти и български левове. Така или иначе изглеждаше безсмислено, защото руснаците можеха да продадат всяка чужда валута и сами да си купят рубли и по този начин да поддържат болната си валута.

Те обаче прекъснаха доставките на газ за Полша и България, както бяха заплашили. Това ще повиши цената на газа и ще причини известни смущения в съответните страни, но, когато трябва да избират между руската доминация и по-високите сметки за газ, правителствата във Варшава и София нямат друг избор, освен да поставят свободите си на първо място.

С обичайното си лошо усещане за времето, руснаците решиха да спрат износа на газ към съседите си точно, когато времето стана малко по-топло. А в България и Полша разбират, че могат да се намерят алтернативи за руския газ, но не и за тяхната национална независимост. Това, което се случи с народа на Украйна е достатъчна причина те да се противопоставят на всяко руско задържане над техните икономики.

Всъщност, Русия може да върши работата на Запада като намали доставките толкова внезапно. Това прави криволичещият вътрешнополитически дебат в западните демокрации за това как и кога да се разграничат от руските природни ресурси невалиден. Краткосрочните, средносрочните и дългосрочните решения трябва да бъдат приложени незабавно.

Прави впечатление обаче, че руснаците се заяждат точно с Полша и България, вместо да развалят договорите с техните много по-важни и доходоносни германски клиенти. Това предполага, че руската хазна все още се нуждае от парите, независимо от валутата, и че санкциите започват да хапят.

Изглежда, че руснаците са длъжни, поради икономическа необходимост, да помогнат за поддържането на топли германски домове и работа на германските оръжейни фабрики – дори когато германското правителство изпраща танкове Panzer в Украйна. Това е ход, който би бил немислим дори преди няколко седмици, но все пак лявоцентристкото германско коалиционно правителство, подкрепяно от пацифистките Зелени, прави точно това.

Тази решаваща доставка на тежко агресивно въоръжение от Германия за Украйна – и привидно неизбежното присъединяване на Швеция и Финландия към НАТО – е поредното доказателство за провала на "специалната военна операция" на Владимир Путин. Това показва, че НАТО сега иска да спечели войната, а не просто да помогне на украинците да я загубят по-бавно.

Войските на президента Путин се опозориха, неговите генерали се оказаха некомпетентни, оборудването им е дефектно и лошо проектирано, тактиката им е погрешна, а корабите им са потопяеми. Единственото оръжие, което руснаците притежават, за да плашат външния свят, е гигантският ядрен арсенал.

И все пак, ден след ден НАТО и украинците хващат ​​руския блъф, с внимателни постепенни промени в политиката. От ранното изпращане на несмъртоносна помощ – като каски, до пратки на ръчни, противотанкови базуки, до резервните полски реактивни изтребители МиГ, най-съвременните системи за противовъздушна отбрана и тези германски танкове – НАТО се изправя пред факта, че независимо дали му харесва или не, сигурността на Запада е тясно свързана с независимостта на Украйна. Украинците дори успяват да направят няколко разбойнически атаки на руска земя, взривявайки петролни складове и други подобни. Това не беше в сценария на президента Путин.

В първите часове след нахлуването преди почти два месеца имаше усещането, че могъщата Червена армия ще се втурне към Киев и ще заеме голяма част от западната и южната част на страната, преди украинците да успеят да изградят каквато и да е отбрана, и че дори и да успееха да реагират, това би се оказало безполезно. Подобни предположения за вероятния бърз ход на войната бяха споделени във Вашингтон и Брюксел, както и в Москва. Но това така и не се случи.

Тъй като седмиците се проточваха и военните престъпления се засилваха, стана очевидно не само, че варварската руска инвазия трябва да бъде спряна от морални съображения, но и че може да бъде спряна и обърната. Сега се разглежда като съществено руснаците да бъдат победени и да бъдат изтласкани от Украйна или поне обратно към контролната линия от 2014 г. Заплахата за независимостта на съседни нации като Финландия и Молдова е реална – и небрежно загатната от служители на Кремъл.

Всяка държава в Европа се пита "кой е следващият?" Езикът на западните лидери става все по-настоятелен. Както каза външният министър Лиз Трус: "Ако Путин успее, ще има неописуеми допълнителни нещастия в цяла Европа и ужасни последици по целия свят. Никога повече няма да се почувстваме в безопасност… Тежки оръжия, танкове, самолети – ровейки дълбоко в нашите запаси, увеличавайки производството."

НАТО ще се въздържи от бойни действия – без ботуши на земята или пилоти във въздуха – но усилията са аналогични на Америка през първите години на Втората световна война, запазвайки неутралитет, но действайки като "арсенал на демокрацията", отдавайки заеми и доставки, тъй като Великобритания стоеше сама.

Сега Украйна е сама и също се нуждае от цялата помощ, която може да получи, за да спечели войната. След това може да дойде мир, договор с Русия с или за предпочитане без президент Путин.

Коментарът е на вестник Independent.