След всички живописни личности и публични удари в гръб в надпреварата за премиерския пост във Великобритания, победителят се оказа един подценен "товарен кон", който се спотайваше дискретно през цялата кампания.

59-годишната министърка на вътрешните работи Тереза Мей не е много позната извън страната, но в продължение на шест години изпълняваше една от най-тежките длъжности във Великобритания, играейки важна роля в политиката на контратероризма, а сега ще се нагърби с деликатните преговори за отделяне на Великобритания от Европейския съюз.

Тя беше далеч не толкова забележима (и не толкова обсъждана като вероятен бъдещ премиер), колкото министърът на финансите Джордж Озбърн и бившият лондонски кмет Борис Джонсън, но се оказа, че е "невидим кандидат", който надигра и двамата в острата надпревара за наследяването на Камерън на "Даунинг стрийт" 10.
(Stealth candidate в американската политика означава кандидат, чиито мнения стават известни на широката публика чак след избирането му).

По време на кампанията за референдума за британското членство Озбърн пледираше страстно за оставане в ЕС и загуби лидерските си надежди, когато избирателите решиха обратното. Джонсън оглави кампанията за напускане на ЕС, но така и не се включи официално в надпреварата за лидерския пост поради топящата се подкрепа сред депутатите от неговата партия.

За разлика от тях, Мей общо взето остана встрани от споровете преди референдума. Тя с половин уста подкрепи оставането в ЕС в една-единствена реч, след което общо взето стоеше далеч от погледите, докато авторитетите в Консервативната партия - включително Камерън и министърът на правосъдието Майкъл Гоув - се елиминираха взаимно.

"В момента имаме забележителна ситуация в британската политика - хората, реализирали една кампания с фантастичен успех, която убеди 17 милиона души да гласуват за напускане на ЕС, почти са изчезнали", каза Ананд Менон, професор по европейска политика в Кингс колидж в Лондон.

Триумфът на Мей не е изненада за колегите й, според които тя е хладнокръвна и спокойна под напрежение. Тя е добила самоувереност и е спечелила респект след шест години в светлината на прожекторите и излъчва авторитет пред телевизионните камери, които някога я изнервяха. Не е екстравагантна, не привлича вниманието към себе си, и изглежда нямаше нищо против да се задоволява с публичната роля на лоялен поддръжник на Камерън.

Без съмнение и тя си има своите критици. "Старейшината" от Консервативната партия Кенет Кларк я нарече миналата седмица "дяволски трудна жена" в момент на непредпазливост, когато не знаеше, че го снимат.
Други хвалят непредубедения й подход.

Лин Федърстоун, либералдемократка от Камарата на лордовете, която изигра ключова роля за спечелването на подкрепа за еднополовите бракове във Великобритания, заяви, че Мей първоначално била против закона, но в крайна сметка помогнала за приемането му.

"Тереза Мей промени становището си и когато внесох закона за еднополовите бракове, ме подкрепи изцяло - тя е един невъзпят герой", заяви Федърстоун.

Мей отдавна изглеждаше наясно, че консерваторите са обременени от имидж на елитарна партия, откъсната от действителността. Като председател на партията през 2002 г. тя предупреди, че консерваторите са станали известни като "гадната партия" (the nasty party) и трябва да променят методите си и да разширят базата си. (Фразата стана нарицателна в британските медии).

В кратката си успешна кампания за лидерския пост тя възприе по-популистка позиция, която донякъде не пасва на имиджа й на застъпник на "ред и законност". Тя подчерта необходимостта от повече справедливост и равен шанс във Великобритания.

"Сега, ако сте роден беден, ще умрете средно девет години по-рано от другите", каза тя. "Ако сте черен, правосъдната система ще ви третира по-сурово, отколкото ако сте бял. Ако сте бял младеж от работническата класа, е по-малко вероятно да постъпите в университет от другите. Ако сте в държавно училище, е по-малко вероятно да стигнете до топ професиите, отколкото ако сте завършили частно образование. Ако сте жена, все още ще печелите по-малко от един мъж".

Като вътрешен министър Мей си извоюва репутация на надежден, уравновесен министър, който компетентно управлява огромно ведомство, отговарящо за политиката на контратероризма, полицията, имиграцията, граничния контрол и политиката за борба с дрогата.

Понякога беше критикувана за проблеми с осигуряването на достатъчно персонал за граничния контрол, но като цяло получи високи оценки от политици и медиите, като възприе твърда линия по въпросите на националната сигурност и призова за по-лесно депортиране на екстремисти.

Тя предприе стъпки, за да ограничи правомощията на полицията да "спира и обискира" - практика, смятана за несправедлива спрямо младите мъже от малцинствата, и използва позицията си, за да подложи на критика полицейски управления и пожарни за липсата на (расово и етническо) разнообразие.

В същото време тя се изказа срещу безконтролната имиграция във Великобритания, заявявайки, че сегашните равнища са прекалено високи.

Мей успя да опази министерството си от скандали и да държи личния си живот далеч от новините - с единственото изключение на леката мания на медиите, очаровани от внушителната й колекция от обувки. От време на време е споменавала за живота с диабет, но нейни колеги твърдят, че не вярват болестта да се отрази по какъвто и да било начин на способността й да служи като премиер.

Мей е дъщеря на викарий, извървяла е всички стъпала в партийната йерархия, започвайки с работа зад кулисите в местната Консервативна асоциация, преди да стане градски съветник в лондонски квартал, а след това да влезе в парламента през 1997 г. Нейният авторитет вътре в партията й послужи, когато беше председател през 2002 и 2003 г.

Подобно на няколко други водещи фигури в Консервативната партия, Мей е получила образование в Оксфорд, където с бъдещия й съпруг Филип я запознава Беназир Бхуто, която после става премиер на Пакистан и е убита.
Те се запознават на студентско диско парти на Консервативната асоциация (в разгара на ерата на дискомузиката) и се сближават благодарение на общата си любов към крикета.

Мей работи в "Банк ъв Ингланд" и по-късно като финансов консултант и съветник по международни въпроси в Асоциацията за разплащателни и клирингови услуги (APACS), преди да влезе в политиката.

Омъжва се за Филип през 1980 г. Двамата нямат деца, което за кратко беше скандална тема по време на кратката й кампания за избиране на нов лидер, след като съперничката й намекна, че наличието на деца прави човека по-квалифициран за поста премиер.

Мей е известна като затворен човек, който не разголва лесно душата си публично. Тя рядко говори за смъртта на баща си при автомобилна катастрофа година след сватбата й или за разочарованието си, че не е могла да има дете.

Наблягайки на обширния й опит близо до върховете на правителството, кампанията й за най-високата длъжност беше лансирана с мотото "Тереза Мей е готова да бъде премиер от "Ден първи". "Ден първи" е утре, когато тя ще посети кралица Елизабет Втора в Бъкингамския дворец, преди да поеме трудната си нова роля. (БТА)

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase