Турция иска нова роля в Сирия, пише "Комерсант". Турската армия и подкрепяните от нея сили на сирийската опозиция разширяват операцията "Ефратски щит" в Северна Сирия, превръщайки я в настъпление срещу сирийските кюрди, посочва вестникът.

Печатът цитира вчерашното изявление на турския президент Реджеп Тайип Ердоган, че операциите на страната му срещу терористичните организации ще продължат докрай, като той посочи сред тези организации кюрдски политически сили.

Основен противник на Анкара става съвсем не групировката "Ислямска държава", а кюрдската Партия на демократичния съюз, твърди "Комерсант".

Военната кампания срещу тази партия прави Турция втори ключов играч в Сирия наред с Русия, която води там собствена операция. Въпреки че турската армия действа без санкция от Дамаск, основните му съюзници Москва и Техеран се въздържат от остри критики срещу Турция. Това налага извода, че Русия и Иран може да приемат новата роля на Анкара в петгодишния сирийски конфликт. Тогава Турция фактически ще стане лидер на западната коалиция, оглавявана в момента номинално от САЩ, допълва изданието.

"Еволюцията в турския подход" предвижда според "Комерсант" Анкара да не настоява за смяна на режима в Дамаск, като "се фокусира върху собствените си проблеми, най-вече да не допусне създаване на жизнеспособно кюрдско автономно формирование в Сирия".

"С военната си кампания Турция преследва две цели: борба с терористите и естествено отслабване на кюрдското етническо движение", резюмира пред "Независимая газета" политологът Елена Супонина. "Турция няма да спре, докато не бъде сигурна, че амбициите на кюрдите са сериозно подкопани", предупреждава тя.

Турция отдавна се стреми да формира в Сирия т. нар. зона за сигурност, коментира пред "Московский комсомолец" ориенталистът Александър Сотниченко. Още от 2013 г. се говори, че турски войски може да нахлуят на сирийска територия и да превземат някои северни райони, населени според турски медии най-вече с тюркмени, за да гарантират сигурността им, припомня той.

Появата на нов мощен играч в сирийската криза дава на Вашингтон възможността да стои над схватката, да регулира отношенията между съюзниците си и да протака нещата, за да продължи възможно най-дълго гражданската война в Сирия.
Стратегическата цел на САЩ в Близкия изток и в Евразия като цяло е да създадат плътна зона на нестабилност - "условно казано, мюсюлманите да убиват мюсюлмани, а руснаците - руснаци, та да не се появи полюс, алтернативен на САЩ", разсъждава коментаторът.

Турските и кюрдските сили може да се сблъскат край стратегическия град Ал Баб, контролиран сега от джихадистите, прогнозира аналитикът Леонид Исаев, цитиран от "РБК".

Градът е от решаващо значение за кюрдите, чийто стремеж е да съединят зоните под техен контрол в Източна и Западна Сирия. Турските войски полагат усилия да осуетят този замисъл. Ако протурските територии бъдат отрязани от останалата част от Сирия, Турция ще изгуби част от влиянието си върху сирийския конфликт", посочва Исаев. По непотвърдени данни терористите междувременно са се изтеглили от града, отбелязва всекидневникът.

Вашингтон подкрепя и турците, и кюрдите; за да не допусне сблъсък помежду им, прави опит да спре напредъка на кюрдите с дипломатически средства, добавя Исаев.

Преговарялите в петък в Женева за подновяване на примирието в Сирия, държавният секретар на САЩ Джон Кери и руският му колега Сергей Лавров решиха да не критикуват Турция заради сирийската й операция. Кери призна, че САЩ са подпомагали някои кюрдски отряди, но Вашингтон не подкрепя според него "независимата кюрдска инициатива" - създаването на кюрдска държава. И двамата заявиха, че в преговорите трябва да участват всички страни, включително кюрдите, пише вестникът.

Върху преговорите се отразяват сега и операцията, предприета от Турция, и новите отношения между Москва и Анкара, изтъква арабистът Василий Кузнецов.

Руският експерт не очаква на този етап пробив в договарянето - днес ходът на конфликта се определя по-скоро от събитията "на терена", примерно в Алепо. Ако там последват успехи на сирийските власти, опозицията ще се озове в по-лошо положение, по-уязвима за натиск, който да я върне към преговори, смята експертът.

Всяка от страните "на терена" разглежда дипломатическите усилия като пауза, осигуряваща възможност за промяна в ситуацията, констатира той. Според него точно тук е основният проблем: нито Москва, нито Западът разполагат с достатъчно лостове за влияние върху партньорите си, участващи в конфликта.

Зад сирийската опозиция стоят монархиите от Персийския залив, затова е "твърде малко вероятно" преговорите "да доведат до нещо в стратегически план", смята арабистът Борис Долгов, цитиран във "Взгляд".

"Това обаче може да стане в локален план, в практически, в план спиране на огъня за известен период и хуманитарен напредък", подчертава експертът. Всички страни имат интерес от подобряване на ситуацията и осигуряване на хуманитарни акции за снабдяване на населението, казва той.

Срещата Лавров-Кери може да ускори "подновяването на междусирийските преговори, но големият проблем пак е дали ще се постигне консенсус", изтъква Долгов. "Най-важно е уреждането на кризата, а то е възможно само при добра воля и от двете страни - САЩ и Русия. Засега Щатите продължават същата политика - опитват се с всички средства да свалят сирийското ръководство", заявява руският наблюдател.

/БТА/

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase