Политолог: Има политическа намеса в транспортния протест

Продължава стачката на служителите в градския транспорт в София.

"Аз виждам сериозна политическа намеса в този протест, защото ако ставаше дума само за синдикални искания, те можеха да бъдат поставени по съвсем друг начин. Сега виждаме дни на незаконни действия. Политическите действия ми се струват с цел да ерозират още повече ниското доверие в кмета, който през последната година и половина беше твърде незабележим", коментира политологът доц. Милен Любенов в студиото на "България сутрин".

Васил Терзиев, според него, не е предприел нужните стъпки за оптимизация и преустройство на дружествата, които управляват транспорта, а проблемите там се трупат от години.

Социологът д-р Петко Петков вижда намесата на държавата като необходим посредник в конфликта между общината и работниците. Той изрази мнение, че въпреки твърденията за липса на финансови ресурси, бюджетът на столицата би могъл да намери средства за решаване на кризата.

"Всички столичани страдат от този конфликт. За мен най-важното е, че за българските ученици, които имат матура тази седмица, не се правят никакви компромиси. Искам да кажа на протестиращите и на общината, че и те някога са били деца. Този процес е доста труден и стресиращ за детския организъм", каза Петков в ефира на Bulgaria ON AIR.

По отношение на разделението в обществото, гостите са единодушни, че напрежението е много по-комплексно от проста подкрепа или отхвърляне на протестите. То е част от по-широк политически конфликт, който се отразява и на национално ниво.

Към този контекст се добавя и ходът на президента Румен Радев, който сезира Конституционния съд след отказа на парламента да разгледа предложението му за референдум за еврото.

"Не видях аргументи в мотивите на президента, с които внесе искането за референдум. Най-странното е, че той преобърна своята позиция на 180 градуса в рамките на няколко месеца. Неговите действия не можем да ги разглеждаме по друг начин освен като саботаж и действия, с които се върви срещу стратегическа държавна политика, която е заявена преди 20 години с подписването на договора за присъединяване през 2005 година", заяви доц. Любенов.

"Това, че последните години българските политици забравиха да обясняват на българите плюсовете и минусите от еврото, е вина по-скоро на политиците, а не на българското общество. В социологическите изследвания и сондажи се вижда, че има паритет между "за" и "против" еврото в България. Има и един процент български граждани, които се колебаят и се страхуват, защото не са наясно именно поради липсата на разяснителна кампания", добави д-р Петков.