Само 6% от българите водят здравословен начин на живот, 2% спортуват всеки ден

Едва 6% от българите водят здравословен начин на живот, а само 2% спортуват всеки ден. Това каза Димитър Ганев от изследователски център „Тренд“, цитирайки данни от национално представително проучване, възложено от компания "Хелт Метрикс" и реализирано от „Тренд“. Изследването е направено в периода 12-18 май 2025 г. сред 1001 пълнолетни граждани по метода „лице в лице“. Един процент от извадката отговаря на 55 хиляди души.  

Една от основните пречки за водене на здравословен начин на живот са финансовите ограничения, като 48% от запитаните посочват, че здравословният начин на живот е твърде скъп, а 41% казват, че имат затруднен достъп до качествена храна. На следващо място се нареждат липсата на мотивация и липсата на надеждна информация. 

По-често водят здравословен начин на живот по-младите хора, с висше образование, с по-големи възможности, живеещи в София и в големите областни градове, каза Димитър Ганев.

Всеки ден плодове и зеленчуци консумират 36% от запитаните. На въпроса колко често консумират преработена храна 9% отговарят, че е всеки ден, 23% - няколко пъти в седмицата. Младите хора, живеещи в София, консумират фаст фууд доста по-често в сравнение с другите.

Само 2% от участниците в проучването спортуват всеки ден. Няколко пъти в седмицата спортуват 13%, показва още проучването. Мнозинството от българите – 55%, не спортуват изобщо. Близо 60% от спортуващите казват, че го правят за здраве. Хората, които не спортуват, посочат, че не го правят заради възрастта си, зарази липса на време и липса на мотивация.

На въпрос дали спазват диети 77% казват, че не са спазвали диета, а 3% отговарят, че редовно използват продукти, добавки или лекарства за отслабване. Добавки или лекарства за отслабване инцидентно използват 15% от запитаните.

Малко хора спазват режими на хранене, препоръчани от лекари, а основно информацията за храненето получават от приятели или онлайн, каза Веселка Дулева, началник на отдел „Храни и хранене“ към дирекция „Обществено здраве и здравен риск“ в Националния център по обществено здраве и анализи. 

По думите ѝ трябва да се помисли как хората биха могли лесно да се консултират с лекари специалисти по диететика. На база на проучване, което от Центъра правим със Световната здравна организация от 2008 г. до 2023 г., в което са изследвани над 16 хиляди първокласници в България по метода „лице в лице“ с деца, с родители и с учители, показва, че България промени ситуацията, в която децата ни растат, каза още тя. През 2008 г. с по-висок относителен дял на затлъстяване бяха деца от семейства с висок социално-икономически статус, но през 2023 г. вече не е така и затлъстяването се среща сред семейства с нисък социално-икономически статус. По думите й изненадата от данните е, че по-неблагоприятен антропометричен статус и хранителен модел имат децата от селските райони. Солта, захарта, преработените меса са рисков хранителен фактор, посочи още проф. Дулева и обърна внимание, че въвеждането на здравно образование в училищата за децата 1-12 клас все още няма успех.

Със здравословно хранене може да се избегнат сериозни заболявания, посочи проф. Цветалина Танкова, ръководител на Катедра по ендокринология в Медицинския факултет към Медицински университет – София. Затлъстяването е заболяване и категорично е в резултат на начина на живот, допълни тя. Рисковите фактори са заседналият начин на живот, нездравословното хранене, ниската физическа активност, добавените захари, алкохол, тютюнопушене, замърсяване на въздуха. По думите ѝ в световен мащаб хората със затлъстяване са повече от един милиард. България е на шесто място в Европа по затлъстяване сред възрастните и на пето място по затлъстяване сред децата, посочи проф. Танкова. От затлъстяването произтичат стотици заболявания, обърна внимание лекарят и добави, че е необходимо да се подобрят здравословните навици на българите и да се повиши информираността сред обществото.
(БТА)