Ново проучване на Европейския офис на Световната здравна организация (СЗО) разкрива тревожни данни за психичното здраве на медицинските специалисти в Европа. В България 32% от лекарите признават, че страдат от депресия, а 21% – от тревожност, което поставя страната на средно ниво спрямо останалите държави в Европейския съюз, съобщи bTV.
Най-високи нива на депресия сред медиците са отчетени в Латвия – 50%, следвана от Полша. България се нарежда на 10-о място, докато Дания отчита най-нисък дял – едва 15%.
Подобна тенденция се наблюдава и при нивото на тревожност – първа отново е Латвия с 61%, следвана от Франция с 41%, а България е на 14-о място с 21%. Най-спокойни са медиците в Нидерландия – едва 6% от тях съобщават за тревожност.
Д-р Румен Гоцев, с 43 години стаж в медицината, споделя, че трудно нещо може да го депресира: „То е както в армията – първо стреляш и после мислиш. При нас е същото – първо спасяваме човека, после, ако остане време, се отдаваме на емоциите.“ Той признава, че здравият сън и хуморът са неговите „лекарства“ срещу тревожността. В напрегнатите моменти обича да разказва вицове, дори за Св. Петър, който посреща трима лекари в рая – начин да внесе лекота сред колегите си.
Според психолога Маргарита Бакрачева, продължителните депресивни състояния при лекарите могат да доведат до емоционално прегаряне: „Понякога започват да гледат на пациентите не като на хора, а като на източник на изтощение. Това е сериозен знак за загуба на хуманност.“
Прекомерна работа и несигурност
СЗО посочва, че един от всеки четирима лекари в България работи над 50 часа седмично. Освен това голяма част от медиците са с временни трудови договори, което засилва усещането за несигурност и напрежение.
„Винаги когато мога, напускам София, за да си върна истинската почивка“, казва д-р Гоцев – напомняйки, че понякога лекарството срещу стреса е просто глътка въздух и тишина.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.