Означава ли карибската оперативна група на Тръмп война за Венецуела?

Когато миналата седмица пет американски изтребителя бяха забелязани да кръжат по крайбрежието на Венецуела, висшият генерал на режима прояви непокорство.

„Наблюдаваме ви“, каза Владимир Падрино Лопес, главнокомандващ на Националните боливарски въоръжени сили на Венецуела, по-рано този месец. „И искам да знаете, че това не ни сплашва.“

Според венецуелските военни, изтребителите F-35 Lightning са били засечени само на 74 километра от южноамериканското крайбрежие на височина от 10 500 метра, пише The Times.

Използвайки системата за електронна война на F-35, американските пилоти биха могли да картографират произведените в Русия батерии и китайските радарни станции по крайбрежието на Венецуела, скрити под палми на стратегически места.

Въпреки това, самият факт, че венецуелски радар е успял да засече стелт изтребителите F-35 – които са проектирани да имат „несравнима способност да избягват откриването на противника“ – подчертава рисковете за президента Тръмп от обявяване на война на една от най-добре въоръжените страни в Латинска Америка.

Въоръжена с руските зенитно-ракетни комплекси С-300 и Бук-М2, Венецуела има способността не само да предвиди атака, но и да свали всеки американски самолет, който наруши въздушното ѝ пространство, смятат някои военни експерти.

Защо Тръмп се интересува от Венецуела?

От началото на септември САЩ унищожиха най-малко четири венецуелски лодки, които обвиниха в трафик на наркотици през Карибите.

Според Белия дом, президентът Мадуро на Венецуела е начело на „Картел де Лос Солес“ – престъпна банда, която се занимава с търговия с наркотици в САЩ.

Америка определи „Трен де Арагуа“, друг венецуелски картел, като терористична организация, а Тръмп увеличи наградата за информация, водеща до ареста на Мадуро, на 50 милиона долара.

На фона на въпроси от организации за правата на човека относно законността на атаките, президентът на Колумбия заяви, че при последния удар погрешно е бомбардирана лодка, превозваща колумбийски граждани, твърдение, което Белият дом отрече.

Но американската армада, събрана от Тръмп в Карибите, изглежда е предназначена за много по-голяма задача от това да се справи с отделни трафиканти.

Флотилията се състои от три ракетни разрушителя клас „Арли Бърк“, три десантни кораба, превозващи 2500 американски морски пехотинци, морски патрулен самолет P-8 Poseidon и ядрена подводница клас „Лос Анджелис“. САЩ са разположили десет изтребителя F-35 и дрона MQ-9 Reaper в Пуерто Рико.

Според оценки на САЩ от 2020 г., около 10 до 13 процента от световните доставки на кокаин се внасят контрабандно през Венецуела - като много по-голяма част се доставя през Тихия океан - и страната на практика не играе никаква роля в търговията с фентанил, най-големият убиец на американци, когато става въпрос за наркотици.

Има обаче и други причини, поради които Венецуела , която има най-големите петролни запаси в света, може да привлече вниманието на Тръмп.

Джон Болтън, бившият съветник по националната сигурност по време на първия мандат на Тръмп, заяви, че президентът на САЩ често е възприемал „транзакционен“ подход към външната политика. „Той винаги обича да казва, че е против войната в Ирак“, каза той пред The ​​Times. „Но той също така каза, че ако вземем петрола, това ще бъде различно.“

По-рано тази година администрацията на Тръмп предостави на Chevron, петролната компания със седалище в Хюстън, шестмесечен лиценз за възобновяване на производството във Венецуела. Въпреки че САЩ разполагат със собствени огромни петролни запаси, Венецуела произвежда тежкия суров петрол, който тексаските рафинерии са проектирани да преработват.

„В момент, когато САЩ засилват натиска върху други производители на тежък суров петрол като Иран и Русия, венецуелският петрол изглежда по-привлекателен“, каза Джеф Рамзи, старши сътрудник за Латинска Америка в Атлантическия съвет.

Някои анализатори смятат, че предвид интереса на Тръмп към венецуелските петролни резерви, Мадуро смята, че може да сключи сделка, за да избегне война и да остане на власт.

Въпреки това, „ястребите“ в американската администрация, водени от Марко Рубио, държавния секретар на САЩ, агитират за смяна на режима.

Син на кубински мигранти, Рубио произхожда от испаноезичното крило на Републиканската партия, което ненавижда комунистическите режими в Южна Америка и има значително влияние в политиката на Флорида, родния щат на Тръмп.

През последните седмици Рубио изглежда е надделял над Ричард Гренел, специалния пратеник на САЩ, който възприе по-помирителен подход към Венецуела, срещна се с Мадуро за лични разговори в Каракас и заяви по-рано тази година, че президентът е „човек, който не иска да променя режима“.

Миналата седмица Тръмп нареди на Гренел да прекрати дипломацията , стъпка, която се възприема като проправяне на пътя за военна конфронтация.

„Мисля, че сме стигнали до точка, в която администрацията е на кръстопът. Президентът Тръмп трябва да реши дали иска да ескалира, да се ангажира или просто да обяви победа и да продължи напред“, каза Рамзи.

Как САЩ биха могли да атакуват Венецуела с крилати ракети „Томахоук“

Тръмп е събрал значителна военна сила в Карибите. Но тя не се счита за достатъчна за започване на сухопътна инвазия.

Във всеки случай, нарастващият изолационизъм в Републиканската партия - от Украйна до Близкия изток - предполага, че има малък интерес към военни действия в Южна Америка.

„Разполагането не е достатъчно голямо, за да се извърши наземно нашествие“, каза Рамзи.

Вместо това, Тръмп може да обмисли използването на F-35 за удари по цели във Венецуела, евентуално унищожавайки лагер в джунглата, използван от картелите на границата с Колумбия.

Въпреки това, летенето в оспорвано въздушно пространство крие риск от жертви. По-рано тази година пилот на F-35 трябваше да извърши маневра за избягване на ракета земя-въздух, изстреляна от бунтовниците хуси в Йемен, инцидент, който подчерта опасностите от борбата дори с елементарна противовъздушна отбрана.

Предвид рисковете, американските военни може да изберат да използват крилати ракети „Томахоук“, изстреляни от трите им разрушителя и подводницата клас „Лос Анджелис“ в Карибско море. Тренировъчните лагери на партизаните на границата с Колумбия биха могли да бъдат атакувани с ракети „Томахоук“, но Тръмп може също да се изкуши да унищожи крайбрежните противовъздушни отбранителни системи на Венецуела и друга военна инфраструктура по-близо до Каракас, нещо, което би позволило на F-35 да действат безпрепятствено.

„Разполагаме с редица различни класове ракети, които могат да бъдат изстреляни от някои от разрушителите на безопасно разстояние от Венецуела, така че никой американски персонал да не бъде изложен на риск“, каза Берг. „Мисля, че самите цели ще кажат много за това, което мислят. Ако се приближат до Каракас и започнат да удрят военни обекти, това вероятно ще е най-добрият ви индикатор, че това е операция, насочена към смяна на режима.“

Ще се опита ли Тръмп да свали Мадуро?

Когато през 2019 г. избухнаха демонстрации след манипулирани избори предходната година, венецуелските опозиционни партии не призоваха за военна намеса на САЩ, защото се опасяваха, че това ще обезкуражи протестиращите.

„Опитахме се да помогнем на венецуелската опозиция да свали Мадуро през 2018-2019 г.“, каза Болтън, който по това време беше съветник по националната сигурност на Тръмп.

„В крайна сметка това се провали. Но имахме стратегия. По принцип нямам нищо против опита за сваляне на диктатурата. Мисля, че това би било добре за Венецуела, за цялото полукълбо и за САЩ. Просто не знам дали Тръмп е направил необходимото мислене и планиране.“

Ако Тръмп реши да се опита да свали Мадуро, всичко ще зависи от реакцията на венецуелския народ.

Повече от една четвърт от населението на Венецуела е избягало през последното десетилетие, а икономиката страда от очаквана годишна инфлация от 225 процента.

Въпреки бедността и политическите репресии обаче, някои се опасяват, че бомбардировките на САЩ биха могли да повлияят на страховете на избирателите относно американската колониална експанзия в Южна Америка, вместо да насърчат венецуелците да се въстанат и да свалят Мадуро.

След като укрепи репутацията си на миротворец, като договори прекратяване на огъня в Газа, Тръмп може би се чувства достатъчно уверен, за да заложи на смелостта на венецуелския народ и да постигне нещо, което не успя по време на първия си мандат: края на режима на Мадуро.

„Ще бъдем до венецуелския народ всеки ден, докато той най-накрая не бъде освободен от това ужасно и брутално потисничество“, каза Тръмп през 2019 г. „Те ще бъдат освободени. Това ще се случи.“

Шест години по-късно те все още чакат.