Живеем във време, в което технологиите изглеждат като решение на всеки въпрос. Изкуственият интелект (AI) е представян като чудо, което може мигновено да отговаря на всичко.
Но според психолога и психотерапевт Елена Енева това е по-скоро илюзия – защото той не мисли, а само предсказва вероятности.
"Изкуственият интелект през 2025 година все още не може да ни даде всички отговори, най-вече защото той не мисли. Той дори не разполага с база данни, а с база от вероятности - коя дума е по-вероятно да следва след друга в контекста на дадено изречение. Изглежда много смислено и много интересно, но често се оказва, че това, което ни представя, изобщо не съществува", каза ТЯ пред "България сутрин".
Енева сподели случай, в който хора поискали списък с книги по определена тема, а AI "съставил" напълно измислени заглавия и автори.
Най-привлечени от изкуствения интелект обаче са децата. Те виждат в него сигурно пространство – някой, който няма да ги укорява или осъжда.
"Децата ни все още нямат представа как се изграждат тези компютърни мрежи, как се създават изкуствените интелекти. На тях им изглежда много привлекателно и интересно, че могат да попитат някого, без риска да им се присмее, без риска да им кажат: "Това не го ли знаеш?". Да им напише домашното, без да положат никакви усилия. Но те не разбират, че това всъщност е тренировка за живота – развиват се уменията да мислиш, да говориш. Колкото повече ги прескачаш, толкова повече не ги развиваш", отбеляза Енева в ефира на Bulgaria ON AIR.
Изкуственият интелект предлага лесен път, но този път не води към реално израстване.
Психологът подчертава, че за подрастващите реалният живот започва да изглежда скучен на фона на виртуалния.
"Реалният живот става скучен в сравнение с виртуалния. Виртуалният свят е ярък, бърз, пълен с цветове, музика, ефекти, невъзможни неща. Там летим, там сме всесилни. Но това ни държи в света на измислицата и ни отдалечава от реалността, където всичко е по-бавно, изисква усилие и време. Едно малко дете естествено се привлича от блясъка, но не разбира, че това му взема, а не му дава", каза още Енева.
Тя обясни, че това блясъчно изкушение държи младите хора в "света на измислицата", далеч от истинските преживявания.
А когато няма постоянен контакт с реалния свят, човек губи способността да се справя с неговата бавност, трудности и усилия.
Дефицити на внимание и връзка
Днешното общество страда от свръхстимулиране – прекалено много дразнители, реклами и информация.
Според Енева това учи младите хора не да се концентрират, а напротив - да не обръщат внимание. Все по-често децата не знаят какво да правят без телефон, защото всички около тях са потънали в екраните.
Тя споделя, че децата вече трудно намират начини да общуват помежду си.
Един човек не може да бъде по-забавен от цяла компания, която произвежда игри или съдържание за социалните мрежи. И така човешката връзка губи своята сила.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.