47% от българите редовно изхвърлят храната си

Данните от проучване на Европейската комисия показват, че голяма част от българите не се интересуват от разхищението на храна. Проучването е проведено през март тази година, сред 25 хиляди души. Проучването показва още, че 47% от потребителите у нас често изхвърлят храната си.

Изследването показва, че 33% в България са прагматиците, които не са сигурни дали храната продължава да е годна и затова я изхвърлят. Едва 20% от запитаните имат по-добро отношение към храната - за тях е ценност и те я изхвърлят само при крайна необходимост.

Според последните данни на Евростат през 2023 г. в Европейския съюз са генерирани 58 200 000 тона хранителни отпадъци, като европеецът губи 130 килограма храна годишно. От домакинствата са генерирани 53%, а от индустрията – 47%. Най-малък е делът на хранителните отпадъци в сектора на търговията на дребно и дистрибуцията - 8%.

Цанка Миланова, изпълнителен директор на Българската хранителна банка съобщи пред Радио София, че храната, която продължаваме да губим като общество е 615 000 000 килограма годишно, което означава, че всеки българин губи средно 93 килограма храна всяка година.

"В България данните сочат за 47% като дял на домакинствата в разхищението на онези почти 615 милиона килограма, които ние като общество допускаме да отидат на боклука. Начинът, по който сме свикнали да бъдем потребители, води до тази статистика. Следва да го правим доста по-планирано, доста по-отговорно и да си даваме сметка, че ако купим нещо, което е ненужно, много често допускаме тази храна да не бъде консумирана навреме и да се наложи да я изхвърлим“, посочи Миланова.

От Българската хранителна банка отчитат тенденция на нарастване на количествата спасена храна, която се дарява на хора, живеещи в бедност.

"Най-често при нас пристигат продукти с по-къс срок на годност, от свежи категории и макар да са постоянно в оборот. Плодове и зеленчуци, месни и млечни продукти, са най-силно засегнати от разхищението на храна", каза Миланова.

Изхвърлянето на тонове храна годишно се случва, въпреки че наскоро ЕС прие всяка държава-членка да работи с ефективни мерки за намаляване на тези количества. Целта е до 2030 г. да намалее с 10% разхищението в производството и преработката и допълнителни 30% на ниво домакинства, дистрибуция, търговия на дребно и услуги, свързани с хранене и ресторантска дейност.

За да намалим разхищението на храна, Българската хранителна банка посъветва да не пазаруваме хранителни продукти, когато сме гладни, защото рискуваме да купим нещо ненужно и винаги да го правим с предварително подготвен списък.