Как се гради мост между семейството и училището?

В свят, в който образованието се променя по-бързо от всякога, родителите все по-често се сблъскват с трудния избор – кое е най-доброто за тяхното дете. Между училището, семейството и реалността на съвременния свят често остава празно пространство – място, в което се раждат неразбирателства, но и възможности за растеж. Именно там работи образователният консултант – новата фигура в системата, която свързва, насочва и помага.

С повече от 20 години опит в управлението на училище и в общуването с родители, учители и деца, Даниела Северинова споделя своя опит, лични прозрения и практични съвети за това как да подкрепим потенциала на всяко дете и да изградим доверие между семейството и образователната система.

Какво Ви накара да се наречете образователен консултант и защо тази роля е толкова нужна днес?

След повече от двадесет години активно управление на училище и работа с родители, учители и деца осъзнах, че съществува едно междинно пространство, което често остава празно – пространството между семейството и образователната институция. Именно там се появяват неразбирателства, пропуски и понякога разочарования.

Разбрах колко е важно да има човек, който може да говори на езика и на двете страни, да разбира дълбоко нуждите на детето, но и реалността на училището. Постепенно осъзнах, че това, което правя, е повече от управление. То е свързване, насочване и изграждане на доверие.

Нарекох себе си образователен консултант, защото тази роля обединява всичко, в което вярвам и което правя:

•    подкрепа за родителите в разпознаването и развитието на потенциала на детето
•    помощ на учителите да намерят индивидуалния подход
•    посредничество в общуването между семейството и институцията
•    изграждане на стратегии за развитие, съобразени с детето и неговата среда

Образователният консултант е нова, но много необходима фигура в съвременното общество. Той е мостът, който свързва родителите, учителите и институциите, така че всички да работят в една посока – развитието на детето.

Днешният свят поставя пред родителите множество избори, а образователната система не винаги е достатъчно гъвкава, за да отговори на индивидуалните нужди. Образователният консултант помага на семейството да взема информирани решения, като познава спецификата на училищата, педагогическите подходи и етапите на детското развитие. Това е човек, който стои в центъра на общуването, където се изгражда доверие и се търси най-доброто за детето.

За мен това не е просто професия, а естествено продължение на моя път в образованието – начин да помагам, като давам перспектива и създавам връзки между хората, които оформят света на детето. Вярвам, че когато възрастните си подадат ръка, детето разцъфтява. Именно тази вяра стои в основата на всичко, което правя.

Как се различава образователният консултант от педагогическия съветник или училищния психолог?

Педагогическият съветник и училищният психолог са част от вътрешния екип на училището и работят основно с учениците, които вече са част от системата. Образователният консултант, от своя страна, е независим специалист – човек, който гледа цялостно, от първия избор на детска градина до университета.

Не замества никого, а допълва – подпомага всички  участници в процеса – децата, родителите, учителите и ръководството, за по-ефективна комуникация и развитие на детето.

Каква е Вашата роля като образователен консултант за семейството и училището?

Образователният консултант вижда цялата картина и медиира процеси. Той подпомага семейството и училището в общата им мисия за развитието на детето. Аз съм посредник, помагам на родителите и институциите да се чуят и разберат, но съм и стратег, изработвам конкретни решения за развитието на детето.

Целта винаги е една - детето да получи подкрепа, която отговаря на неговия ритъм, интереси и емоционални потребности.
В процеса на работата си включвам наблюдение на детето, анализ на средата, разговори с родители и учители, както и конкретни препоръки за индивидуален подход.

Консултантът не замества училището, а го подкрепя. Той е човекът, който помага на всички възрастни около детето да работят в синхрон и да говорят на един и същи език, а именно езика на детето.

Защо днес общуването между родители и училища често е трудно?

Родителите са все по-информирани и активни, но училищата все още се учат да бъдат отворени към този нов тип диалог. Понякога липсва взаимно разбиране, а друг път просто липсва време. Моята роля е да изградя мост на доверие – да помогна и на двете страни да се чуят, без обвинения, с уважение към общата цел – развитието на детето.

От какво се определят отношенията между родители и учители и как консултант като вас може да ги регулира?

Отношенията между родители и учители се определят от общуването. Когато то е ясно, уважително и с мисъл за детето, сътрудничеството се случва естествено. Когато липсва доверие, възникват конфликти и недоразумения. Необходимо е повече разяснение за това какво, защо и как се прави, за да има взаимно разбиране и съгласие, както от страна на родителя, така и на учителя. Това са естествени процеси в едно демократично общество. В миналото авторитетът на учителя беше неоспорим и системата не допускаше намеса на родителите. Днес родителите имат желание и право да участват в образователния процес на своето дете, но е важно това участие да се случва с уважение към опита и професионализма на учителите.

Образователният консултант е медиатор, който помага на двете страни да се чуят. Организирам срещи, в които учителите споделят своите наблюдения, а родителите своите притеснения. Понякога е нужно просто да се “преведе” езикът от едната страна на другата, за да настъпи разбирателство и да се изгради партньорство в името на детето.

Има ли нова педагогическа култура в българските училища?

Да, тя вече се заражда. Все повече учители осъзнават нуждата от индивидуален подход, емоционална интелигентност и партньорство с родителите. Новата култура е базирана на диалог, доверие и обща отговорност за детето.

Кой е най-успешният Ви проект и какво научихте от него?

Без колебание – „St. George International School & Preschool“. Това е проектът, в който вложих повече от две десетилетия от живота си – любов, визия, труд и отдаденост. Започна като лична мечта за по-добра детска градина за моя син, после се превърна в начин на живот и накрая в място, което промени живота на стотици деца и семейства. Мечтата ми беше да създам среда, в която всяко дете да бъде видяно и чуто, където дарбата да бъде подкрепяна, а не сравнявана. Исках училище, в което езиковата и културната среда отварят врати към света, така че децата да се чувстват уверени, независимо къде живеят.

В този проект вложих всичко, в което вярвам за образованието: че детето е в центъра; че семейството е партньор; че учителят е водач и помощник на родителите, и че успехът не е само в оценките, а в развитието на личността. „St. George International School & Preschool“ се превърна в модерна институция с високи академични стандарти, международна перспектива и холистичен подход към развитието на децата. Създадохме култура, в която децата растат уверени, мислещи и отговорни.

Истинската стойност е да виждаш как чрез общия труд децата летят по-високо. Този проект не е просто училище, а доказателство, че когато вярваш в децата и им дадеш най-доброто, което можеш, те го превръщат в бъдеще.

Вашето мото?

„Когато възрастните си подадат ръка, детето разцъфтява.“

автор: Елица Пенова