КС: Киселова е трябвало да подложи на обсъждане предложението на Радев за референдум

Конституционният съд (КС) реши, че председателят на парламента няма правомощие да преценява дали е допустимо произвеждането на национален референдум и да отклонява предложение. Това съобщиха от пресслужбата на КС.

На 12 май Радев  внесе в парламента предложение за референдум дали България да въведе еврото от 2026 г., а само ден по-късно, на 13 май като пpeдceдaтeл нa пapлaмeнтa Haтaлия Kиceлoвa върна иcĸaнeтo на държавиня глава. В писмо до президента тя заяви, че  инициативата му не е cъoбpaзeна c Koнcтитyциятa.  Taĸa бе осуетена възможността Hapoднoтo cъбpaниe да разгледа и гласува пpeдлoжeниeтo за референдум за приемане на еврото от 2026 година.  Управляващие от ГЕРБ  още преди внасянето на предложението  обявиха, че мнознството няма  дa пoдлoжи нa глacyвaнe пpeдлoжeния oт дъpжaвния глaвa peфepeндyм. На 23 май президентът Румен Радев сезира КС за задължително тълкуване на Конституцията и обявяване за нищожен отказа на председателя на парламента Наталия Киселова да постави за разглеждане от Народното събрание предложението за произвеждане на национален референдум с въпрос „Съгласни ли сте България да въведе единната европейска валута „евро“ през 2026 г.?“.

Конституционният съд отбелязва, че едноличните актове на председателя на Народното събрание не подлежат на контрол за конституционност, за разлика от актовете на самия парламент.
Затова издаването на едноличен акт, който по същество блокира упражняването на изключителната конституционна компетентност на парламента, е недопустимо според Основния закон. Такъв акт би заобиколил реда за контрол върху решенията на Народното събрание и би поставил под съмнение върховенството на Конституцията.

В мотивите се посочва, че според Конституцията народът е единствен източник на държавната власт и тя се осъществява от него непосредствено или чрез предвидените в Конституцията органи. Следователно никой народен представител и в частност председателят на Народното събрание не разполага с право еднолично да осъществява власт и да решава въпроси, които основният закон е възложил единствено на колективния орган, излъчен от избирателите и осъществяващ властта от тяхно име. Това се отнася и до правомощието на парламента да взема решение за произвеждане на национален референдум, посочват от Конституционния съд.

Съдът смята, че изключителното правомощие на парламента да приеме решение за произвеждане на референдум по естеството си предполага изключителната негова компетентност да преценява всички предвидени в закона изисквания относно допустимостта на произвеждане на такъв, каквито са въпросите, които могат да се разрешават чрез национален референдум, когато парламентът е сезиран от оправомощените за това по закон субекти. Тази преценка според КС е въпрос не просто на процедура, а на конституционна компетентност.

За разлика от актовете на Народното събрание, които подлежат на контрол за конституционност, едноличните актове на неговия председател са изключени от този контрол, което е отчетено и в определението по допускане на искането на президента, отбелязват от съда.

По тази причина издаването на едноличен акт на председателя на парламента, с който по същество се възпрепятства упражняването на изключителната конституционна компетентност на общонационалното представително учреждение, е нетърпимо от гледна точка на основния закон, защото на практика заобикаля установения ред за контрол върху актовете на Народното събрание. В резултат на това се осуетява възможността за проверка относно съответствието с принципите и разпоредбите на Конституцията, а това рискува да постави под съмнение и дори да лиши от съдържание нейното върховенство при упражняване на държавната власт.

В заседанието участваха 12 конституционни съдии. Решението е прието с 11 гласа и 1 особено мнение – на съдия Борислав Белазелков.
Съдиите Атанас Семов и Соня Янкулова са изложили становища.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.