Как може да се подобри eвропейската университетска система?

На 16 юли 2025 г. Европейската комисия публикува предложението си за регламент на програма „Еразъм+“ за периода 2028-2034 г., като през следващите две години този документ предстои да бъде договорен със Съвета на ЕС и Европейския парламент.

Обхватът на програмата е двоен. От една страна – учебни възможности за всички, а от друга – подкрепа за изграждане на капацитет сред организациите и в процеса на политическо развитие. В следващите години реалните решения ще се крият в детайлите на работните програми и поканите за участие. А заложените цели ясно се ориентират към по-ефективно образование и повече оперативна съвместимост между отделните национални системи, посочва в анализа си независимия европейски експерт по висше образование Петер ван дер Хейден, публикуван в University World News.

Ефективността е акцент и за самата Европейска комисия. В предложението е записано, че „Еразъм+“ трябва да прецизира фокуса на дейностите по сътрудничество, включително чрез преглед на моделите за финансиране, повишаване на релевантността на целевите групи и по-силен акцент върху изграждането на капацитет и повишаване на качеството“.

И в този ред на мисли, Петер поставя в анализа си ключовия въпрос, давайки няколко предложения: как програмата може да увеличи ефективността си и да постигне по-бързо и по-широко въздействие?

Европейските университети да бъдат открито тематични

Концепцията за институционално сътрудничество между шест до девет университета – основният принцип на инициативата „Европейски университети“, която се финансира предимно чрез програмата "Еразъм+" – се оказва трудно приложима. Причината е огромното разнообразие от програми във всяко висше училище и съответно големият брой преподаватели и изследователи, чиито професионални профили рядко съвпадат в рамките на едно фиксирано партньорство.

Ясно е, че се реализират много интересни инициативи и то с ентусиазъм. Но е малко вероятно цял академичен състав от един университет - чиято работа зависи от множество външни фактори – да намери устойчиви и подходящи съответствия и партньори в ограничена група предварително определени (и често неравностойни) институции.

Това се вижда и в януарския доклад на Европейската комисия от 2025 г. за потенциала и резултатите от инициативат, където е отбелязано, че повечето преподаватели и изследователи не могат да намерят подходящи партньори в рамките на алиансите.Затова по-голямата част от академичното сътрудничество и студентската мобилност ще остане извън тях. Много по-прагматично и естествено би било да се изостави идеята за институционално обхващане и да се позволи на европейските университети да бъдат явно тематични, както вече се случва на някои места. 

В миналото това беше характерно за Междууниверситетското сътрудничество по програма „Еразъм“ (Erasmus Interuniversity Cooperation Programmes/ICP) и Тематичните мрежи по програма „Еразъм“ (Erasmus Thematic Networks), а отскоро – за регионално ориентираните Центрове за високи постижения в областта на професионалното образование и обучение (Centres of Vocational Excellence/CoVE).

Според тази логика избраната тема на един европейски университет може да бъде дисциплинарна, интердисциплинарна или хоризонтална (пример е глобалното гражданство). Следователно, подходът би донесъл на сътрудничеството фокус, дълбочина и мащаб. Тематичната рамка улеснява иновациите в съдържанието и партньорствата с индустрията в стратегически сектори – като съвместни учебни програми, стажове, двойни кариери, приложни и фундаментални изследвания – а академичните общности получават усещане за реална принадлежност.

Подобни алианси могат да имат вътрешен кръг от по-активни участници (например около 30) и външни кръгове, които споделят и допринасят. Възможно е университетите да участват в няколко тематични мрежи едновременно, напомняйки на преплетени олимпийски кръгове, пише Ван дер Хейден.

Институции от трети страни също биха били добре дошли, като така се насърчава международното сътрудничество и сравнителният анализ. Така броят на хората, които получават реална полза от програмата, би бил многократно по-голям, а въздействието върху живота и кариерата им – значително по-силно в сравнение със сегашния рестриктивен модел.

Европейско признание за съвместни програми

Съвместните учебни програми се завръщат. Те бяха предшествениците на „Еразъм“ още през осемдесетте, а в новото предложение за „Еразъм+“ представляват прецизно калибрирана комбинирана учебна оферта, която според Европейската комисия трябва в крайна сметка да доведе до нов вид диплома, вписана в националното законодателство и издавана съвместно от различни институции.

Държавите членки са предпазливи, но се съгласиха първата стъпка да бъде общ европейски „етикет“ за подобен тип дипломи - European degree label.

Амбициозна цел – но въвеждането на съвместни европейски степени се оказва почти непостижимо заради редица значителни, на практика почти непреодолими бариери, подробно описани в документа на службите на Европейската комисия от март 2024 година. Препятствията са свързани с акредитацията и осигуряването на качеството, структурите на програмите и учебните планове, управлението, записването и приема на студенти.

Двайсет и пет години Болонски процес и двайсет години „Еразъм Мундус“ не решиха тези проблеми. Днес съществуват само няколко десетки програми, които реално се издават и провеждат съвместно от всички партньори, и те достигат до много малък брой студенти.

Затова, отбелязва анализът, е време прагматично да се помисли за по-лек и осъществим вариант. А той вече съществува. И се нарича се „Еразъм+“, програмата, по която всяка година около 400 000 студенти прекарват съществена част от обучението си в чужбина.

Те следват учебни траектории, които по съдържание и организация са съпоставими с предвижданите съвместни програми, макар и в по-лека форма. Участващите университети взаимно признават качеството, учебните резултати и кредитите си чрез "learning agreements" (споразумения за обучение)  – юридически документи, които често обхващат избираеми дисциплини.

Получените дипломи – едностранни, двойни или множествени – са формално институционални или национални, но по същество са европейски. Това е постижение, с което можем да се гордеем, като върху него може да се гради, без да се усложнява излишно.

Затова е логично да се присъжда European degree label на всички видове съвместни програми – на хилядите, които вече съществуват – без да се добавят допълнителни условия за управлението или координацията им. Всички европейски дипломи имат право да бъдат признати, подчертава Петер ван дер Хейден. Те се създават от ангажиран персонал, често имат силно европейско измерение и това е тяхното естествено предимство.

Университетите, разбира се, могат да поставят по-строги правила за своите отдели, а финансиращи органи като „Еразъм Мундус“ може да имат специфични изисквания. Но трябва да помним, че максималисткият модел трудно се възпроизвежда и определено не може да бъде мащабиран.

Следващата предвидена стъпка, нова правно установена „европейска диплома“, не е необходима, за да станат съвместните програми видими в световен мащаб или оценени от работодателите. Етикетът, добрата комуникация и синхронизиран дипломен суплемент вършат работа.

Също така няма нужда да се преоценяват съвместни програми, които основно се състоят от елементи, предоставени от институции, вече акредитирани от агенции, регистрирани в European Quality Assurance Register (EQAR). По-важни са по-ефективното образование и добре функциониращата оперативна съвместимост – за студентите, персонала и институциите.

Разглеждане на модулите в дипломните програми като микроквалификации

Микроквалификациите са най-лекият инструмент, който запълва важна празнина. Те отварят пейзажа на висшето образование и пазара на труда, които доскоро бяха доминирани от монопола на дипломите и често блокираха кариерното и личностното развитие на хората.

Днес всички университетски модули вече имат резултати от обучението, кредити, нива, осигуряване на качеството, възможност за натрупване и сертификати, които удостоверяват автентичност. Според дефиницията на ЕС това са основните предпоставки за микроквалификации. Така въвеждането им би трябвало да бъде относително лесно.

Transcript of Records на „Еразъм+“ удостоверява придобити компетентности близо три милиона пъти годишно за завръщащите се мобилни студенти. Разбира се, не всички модули ще бъдат достъпни веднага за студенти от други програми или университети, още по-малко за хора извън формалното образование. Но това може да стане постепенно, чрез институции доброволци, които заслужават щедра, резултатно ориентирана подкрепа на национално и европейско ниво. Частният сектор също се разраства бързо, което поставя въпроси за конкуренцията и държавната помощ спрямо публичния сектор – и тези въпроси са спешни.

Университетите вече създават и монетизират микроквалификациите извън дипломните програми за личностно или професионално развитие. Те могат да издават подобни микроквалификационни сертификати и на хора, които не са посещавали курс, но могат да докажат чрез изпит или портфолио, че притежават съответните знания от другаде – от предходно обучение, работа или житейски опит. Тази валидираща роля, академична по своята природа, може да отвори изцяло ново поле на дейност с огромен потенциал за привличане на обучаеми и ресурси.

През 2022 г. Съветът на министрите на образованието и заетостта на ЕС прие две препоръки за насърчаване на микроквалификациите в комбинация с „индивидуални сметки за обучение“ за съфинансиране на участието на обучаемите.

Това е прагматичен подход – свързващ предлагането и търсенето в обучението през целия живот, отвъд секторните бариери, и надграждащ върху вече съществуващото. Макар внедряването им засега да е твърде предпазливо, именно то може да се превърне в истинската промяна, необходима за постигането на визията за „учебни възможности за всички“.

Финансиране на резултати, а не на управленски формати

И при финансирането изглежда има сериозни аргументи за по-лек, тематично ориентиран, актьорски воден и базиран на резултати подход:

Добре подбрани и добре описани резултати

Европейското финансиране може да бъде насочено към високоефективни резултати в приоритетни области – към онези, които обслужват по-широки групи бенефициенти по-пряко, вместо да се фокусира върху сложни управленски формати, които често маргинализират академичните среди, както се видя при инициативата „Европейски университети“, подчертава Петер ван дер Хейден.

Изборът на приоритетни области и резултати може да бъде предмет на публичен дебат. Особено ценни са резултатите, които насърчават по-ефективно образование (например сравняване и подобряване на учебни програми в стратегически сектори) и повече оперативна съвместимост (общоевропейски дигитални каталози на курсове, базирани на споделени спецификации, подкрепени от Европейската комисия).

Ясни единици на измерване

Надеждните резултати изискват добро съдържателно описание, както и единици за измерване, базирани на ясно формулирани критерии – за дейност, обхват, период, партньори, качество и въздействие.

Кандидатите могат да подават проектни предложения, като представят свои базови нива и цели за предвидените резултати – например броя на самоприсъдените европейски етикети за дипломи. Системата може да бъде силно автоматизирана, което да намали нуждата от дълги проектни предложения и оценяване.

"Еx-post" грантове 

При сходни дейности финансирането предварително може постепенно да бъде заменено от щедри "ex-post" (последващи) грантове, изплащани след приключване на проекта или дейността и след постигане на резултати, като например за всеки European degree label. Изключение могат да бъдат новите кандидати, които все още се нуждаят от начален ресурс.

Експертът е на мнението, че надбавките трябва да стигат по-пряко до хората, които създават резултатите – като преподавателите. Грантовете могат да намаляват след достигане на определени прагове, което да насърчава участието на по-малки и нови кандидати.

Дигитализиране на стандартите във висшето образование за по-голяма оперативна съвместимост

Програмата „Еразъм“ не само засили студентската мобилност и сътрудничеството между академичните общности. В продължение на четири десетилетия тя допринесе за създаването на нови стандарти, референтни рамки и инструменти като ECTS, Европейската квалификационна рамка и EQAR – днес възприемани като своеобразни „европейски обществени блага“. Те надхвърлят рамките на политики на ЕС и Европейското пространство за висше образование и вече са неразделна част от националните законодателства и практики.

По-нататъшната дигитализация на тези публични блага, включително чрез изкуствен интелект, би могла значително да увеличи оперативната съвместимост на системите и да разшири възможностите на студентите – например чрез удобни приложения за регистрация и сравнение на курсове.

Публикуваното през 2025 г. „Манифесто“ за европейска рамка за оперативна съвместимост във висшето образование очертава именно този път.

Публикуване на Институционални регистри за признаване 

В тази посока Петер ван дер Хейден подчертава, че е нужно университетите да започнат да публикуват онлайн своите Институционални регистри за признаване (Institutional Recognition Records/IRR), както препоръчва и документът „Europe on the Move“ на Съвета на ЕС от 2024 година.

"Recognition Records" представляват регистър на решения за признаване на дипломи, модули и микроквалификации от партньори или трети страни. Публикуването им би въвело понятието „предвидимост на признаването“ на програмно ниво – конкретно и ясно, отвъд по-общите и често недостатъчно информативни разпоредби в конвенции и договори.

Обичайните критерии за прием (като налични места) ще продължат да важат, но публичните IRR могат най-сетне да ни позволят да затворим дебата за „автоматичното“ признаване.

Накрая Петер ван дер Хейден подчертава и най-важния извод. Публикуването на предложението за регламента на „Еразъм+“ за периода 2028-2034 г. е добра възможност да помислим сериозно как да повишим ефективността на европейската университетска система чрез тематичен, ориентиран към участниците и базиран на резултати подход, с по-леки форми на намеса и надграждане върху десетилетията опит на „Еразъм+“.